Откъс от "Пътека през огън и лед"

Откъс от "Пътека през огън и лед"

© Издателство Вакон



"Пътека през огън и лед" е разказ за 4240-километров солов преход, който променя живота на един млад и неопитен пътешественик. На 23 години, Петър си мисли, че държи здраво юздите на живота си и добрите перспективи са безкрайни. Той има мечтана работа като мениджър в голяма хотелска верига в Лондон, социални контакти, забавления и плановете на всеки млад човек да покори света. Седем години по-късно ежедневието му се заключва между работата в офис и почивката пред телевизора, а срещата му с природата се ограничава до лагеруване в градски къмпинг около Портсмут, Южна Англия.


Затънал в рутината на безкрайните сиви дни, Петър взима най-импулсивното решение в живота си – да извърви Тихоокеанския хребетен път, един от най-дългите пешеходни преходи в САЩ, от границата с Мексико до Канада. Тръгва със средствата, спестени от заплатата в хотела, малка палатка и още по-малка раница, и чифт планински обувки. Списъкът му с преходи се изчерпва с един по маршрута до Рилските езера, а информацията му за Тихоокеанския хребетен път е от преживявания на други пътешественици, споделени в интернет. За първото му дълго пътешествие разказа и "Дневник", четете тук.


След като прекоси Тихоокеанския хребетен път през 2017 г., Петър решава, че 4240 километра не са достатъчни и си поставя за цел да стане първият българин, носител на Тройната корона с нейните 12 700 километра планински преходи. На 30 май 2018 г. той отново заминава за САЩ, но този път посоката му го отвежда към Източното крайбрежие и планинския преход Пътеката на Апалачите с дължина 3500 километра. На 16 септември успешно завършва и този преход и е на крачка от мечтаното отличие.




Откъс от "Пътека през огън и лед"

© Издателство Вакон


Откъс от книгата "Пътека през огън и лед", издателство "Вакон"


Дори не смеех да си помисля, че след няколко часа щях да съм изминал над 4000 километра. Замислих се за онези неприятни гласове на съмнение и неодобрение, свързани с моите идеи, мечти и желания за различен живот. Спомних си как се опровергаха още с първите няколкостотин километра, а на това място просто затвърждавах постигнатото с толкова труд и лишения. Не бях сигурен, че сега е моментът за веселба и еуфория от постигнатото, затова се отдадох на размишления за всичко, което преживях до момента. През главата ми се стрелкаха различни епизоди от последните месеци и изводите, които следваха. Спомних си как не се поддадох на спекулациите още в началото на Заснежената земя – Сиера Невада, където никой не можел да оцелее, а рискът от фатален край дебнел на всеки ъгъл. Тогава си мислех, че онези, които избираха да пропуснат участъка, са страхливци, а това, че аз бях решил да поема през снежната планина, ме правеше по-добър от тях.


По-късно, когато бях прекосил планината и започнах да срещам хората, пропуснали участъка, осъзнах, че греша в мнението си за тях, а фактът, че моето преминаване е било успешно, по никакъв начин не означава, че за тях нещата щяха да стоят по същия начин. Похвалите и одобрението в очите на тези непознати, които се радваха, че съм преминал, ме накараха да почувствам смирение и разбиране към тяхната гледна точка. Целта ни беше еднаква, но като различни личности, с различни характери и възможности имахме своите уникални начини, по които можем да я постигнем.


В крайна сметка удоволствието от прекараното време сред природата и уроците, които научих по пътя, са най-важното за мен, а изминаването на разстоянието от 4240 километра беше просто начинът. Това ще остане в спомените, всичко останало беше моментно и най-вероятно след време ще го забравя.


Стоях точно на мястото, където с камъчета беше изписано числото 2600 като символ за изминатото разстояние в мили. Наистина впечатляваща цифра, но онези 80 километра до границата оставаха някак още по-важни, а и не трябваше да забравям, че напред ме очаква още един проход – Хартс. През него минава последният черен път с достъп до цивилизацията преди границата с Канада. Някои пътешественици се връщаха до това място, след като бяха докоснали монумента на границата, защото не всички получават разрешителни за достъп до съседката на САЩ. На онези, които са отхвърлени, им се налага да прекосят последните 50 километра оттам до заветната точка и после да се върнат по същия този маршрут, за да потърсят транспорт от прохода Хартс.


Това не беше премеждие само за пътешествениците, които потеглят от мексиканската граница, но и за онези, преминаващи прехода от север на юг. Такава е бюрокрацията на САЩ. Канада пуска всеки да мине с минимална проверка чрез интернет система, а от другата страна трябва да се мине през конкретен граничен контрол с голяма доза стрес и под намръщените погледи на господата офицери. Чистото ми минало определено беше предимство при кандидатурата за канадския пропуск и много се радвах, че няма да ми се налага да вървя допълнителни 50 километра, а само последните 13 километра до Манинг Парк.


Може би, ако не бях аз човекът, който стои на финала на това приключение, щяха да ме вълнуват мисли и емоции подобни на вашите, докато четете тези редове – какво прави един човек на финала на своя петмесечен преход от Мексико до Канада?


Книгата може да поръчате тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на plf
    plf
    Рейтинг: 419 Неутрално

    Себепознанието е необходимо за да станеш наистина уравновесен и успешен човек. Природата (неподправената) вероятно е най-добрия учител в този път.
    Респект към младежа!
    Някои достигат до това рано, други така и не успяват.

  2. 2 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    Чудесна книга! Препоръчвам на всеки, който се интересува от планински приключения, да я прочете.
    Пожелавам на Адаша да напише подобна книга за пътеката през Апалачите, както и за пътеката от бряг до бряг, след като я премине, естествено.

  3. 3 Профил на dimov_a
    dimov_a
    Рейтинг: 294 Неутрално

    Браво. Тази книга е българският вариант на книгата на Черил Стрейд "Моето приключение в дивото". Използвам случая да честитя празника на всички които обичат планината.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK