Както вече споделих, любознателни читателю, от години се срещам с империята в различни краища на света. Явно пътуването - мечта до там е било предопределено и нищо няма случайно. Първият ми реален сблъсък беше в Париж през 2014 – в музея на "първичното" изкуство (Le musée du quai Branly - Jacques Chirac - уникален и не особено известен, сравнително нов, който горещо препоръчвам) – тогава две империи гостуваха: Майската и Инкската. Бях възхитена от изящните предмети, но перуанцитe забраняват снимането на техните артeфакти където и да са по света. <br /><br /><em>Поредицата "През империята на инките" с автор Мария Радева продължава. Първата част от пътеписа за Мачу Пикчу четете <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/12/05/3356286_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_machu_pikchu/" target="_blank">тук.</a> За Писак четете<a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/28/3352649_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_psak/" target="_blank"> тук,</a> за Ракчи - <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/21/3348312_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_rakchi/" target="_blank">тук</a>, за Олантайтамбо - <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/14/3343018_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_olantaitambo/" target="_blank">тук</a>, за Мачу Пикчу - <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/12/05/3356286_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_machu_pikchu/" target="_blank">тук</a> и <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/12/12/3358427_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_machu_pikchu/" target="_blank">тук</a>.</em><ul><br /><li><a class="facebook" href="http://www.facebook.com/share.php?u=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2F3358427" rel="nofollow" target="_blank" title="Споделяне във Facebook">Facebook</a><br /><a class="twitter" href="http://twitter.com/share?text=%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%3A+%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7+%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+-+%D0%9C%D0%B0%D1%87%D1%83+%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D1%87%D1%83+%28%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82+II%29&url=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2F3358427" rel="nofollow" target="_blank" title="Споделяне в Twitter">Twitter</a><br /><a class="viber" href="viber://forward?text=%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%3A+%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7+%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+-+%D0%9C%D0%B0%D1%87%D1%83+%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D1%87%D1%83+%28%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82+II%29+http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2F3358427" rel="nofollow" target="_blank" title="Споделяне във Viber">Viber</a><br /> <div> </div></li></ul><br /><br /> увеличи
Както вече споделих, любознателни читателю, от години се срещам с империята в различни краища на света. Явно пътуването - мечта до там е било предопределено и нищо няма случайно. Първият ми реален сблъсък беше в Париж през 2014 – в музея на "първичното" изкуство (Le musée du quai Branly - Jacques Chirac - уникален и не особено известен, сравнително нов, който горещо препоръчвам) – тогава две империи гостуваха: Майската и Инкската. Бях възхитена от изящните предмети, но перуанцитe забраняват снимането на техните артeфакти където и да са по света. <br /><br /><em>Поредицата "През империята на инките" с автор Мария Радева продължава. Първата част от пътеписа за Мачу Пикчу четете <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/12/05/3356286_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_machu_pikchu/" target="_blank">тук.</a> За Писак четете<a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/28/3352649_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_psak/" target="_blank"> тук,</a> за Ракчи - <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/21/3348312_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_rakchi/" target="_blank">тук</a>, за Олантайтамбо - <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/11/14/3343018_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_olantaitambo/" target="_blank">тук</a>, за Мачу Пикчу - <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/12/05/3356286_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_machu_pikchu/" target="_blank">тук</a> и <a href="https://www.dnevnik.bg/na_put/2018/12/12/3358427_fotogaleriia_prez_imperiiata_na_inkite_-_machu_pikchu/" target="_blank">тук</a>.</em><ul><br /><li><a class="facebook" href="http://www.facebook.com/share.php?u=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2F3358427" rel="nofollow" target="_blank" title="Споделяне във Facebook">Facebook</a><br /><a class="twitter" href="http://twitter.com/share?text=%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%3A+%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7+%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+-+%D0%9C%D0%B0%D1%87%D1%83+%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D1%87%D1%83+%28%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82+II%29&url=http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2F3358427" rel="nofollow" target="_blank" title="Споделяне в Twitter">Twitter</a><br /><a class="viber" href="viber://forward?text=%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%3A+%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7+%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+-+%D0%9C%D0%B0%D1%87%D1%83+%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D1%87%D1%83+%28%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82+II%29+http%3A%2F%2Fwww.dnevnik.bg%2F3358427" rel="nofollow" target="_blank" title="Споделяне във Viber">Viber</a><br /> <div> </div></li></ul><br /><br />
виж повече
А експонатите, които видях, не срещнах нито в Куско, нито в Лима. Предполагам, че пътешестват, подобно на нашето тракийско съкровище. Снимката е от музея - невероятно архитектурно съоръжение на брега на Сена.
виж повече
Вторият път беше във Вашингтон през 2016 г. в Smithsonian Institution - National Museum of the American Indian – отново имаше гостуваща изложба на инките от Перу. Успях да снимам възли и един уникален мост – оригинал, който няма къде да видиш в Перу . Изложбата беше впечатляваща и артистично курирана.
виж повече
виж повече
За този съд не мога да не напиша – от сребро е, предназначението му е за Chicha – Чича е напитка, която се прави от царевица. Не случайно има три кочана, върху които стои съдът. Напитката бива безалкохолна или слабо алкохолна. Много вкусна и изключително полезна – малко прилича на сок от черен бъз, но е тъмно червена, почти черна.
виж повече
виж повече
Това са техните цифри. Който не познава арабските и римските, си измисля свои – в езика им има думи за милиони. Накъде без цифри, щом такива строежи градят?!. И геометрията владеят до съвършенство.
виж повече
Най-накрая попаднах в сърцето на империята – столицата, името на която на кечуа (Qusqu, Qosqo) значи "пъпът на света", "центърът на империята" - Куско. Градът е разположен на височина 3416 метра сред Андите. Много трудно се каца и излита – като във фуния, има изключително силни течения (Но като предупреждение към бъдещите туристи – правете постепенна адаптация, недейте със самолет направо да пристигате в Куско. Ще се блъскате в стените в хотела). И от там излизат лъчите с накацалите градове на империята в днешни Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия, източните части на Аржентина и Чили. Не случайно е търсена архитектурно и визуално приликата със Слънцето и лъчите. Инките мислят мащабно, да не кажа космически.
виж повече
Това е много древен град – може би е съществувал 3 хиляди години преди Христа. Според испанския хроникьор Сарменто де Гамбоа, който се позовава на легенда – за основател на града се счита първият инка – Манко Капак, който със семейството си идва от езерото Титикака, за да търси място, където да забие в земята златния си прът/жезъл. Мястото се оказало селището на племето Савасера Панака, което било набързо унищожено и именно там се гради столицата на империята. Нашата водачка Мария Сиракова – антрополог, отлично познаващ историята на Южна Америка, сподели много ценни най-нови теории за тях. В тази част на света културите неочаквано възникват и също така неочаквано изчезват. Това е свързано пряко и непосредствено с природата, климата и почвата– обществата са били аграрни, силно зависещи от природните капризи. Ако върхушката не е осигуряла нужната прехрана на населението – а те живеят на пустинна земя - много бързо са ликвидирали върховната каста и са се местили. Подобен е случаят с инките – те не "извират" от земята, а търсят по-добра възможност за прехрана, където да се установят. Но за разлика от много други народи преди тях, тяхната върхушка – чрез съответния социален строй, (непознат за Европа) осигурява чрез колки-складове постоянно продоволствие на народа си, за да не се бунтува. Те не са били робовладелци. Доказано е, че са приобщавали културите преди тях, не са ги унищожавали. И все пак са били империя и са доминирали. Смъртното наказание е прилагано почти за всичко. За дребни кражби, убийство, за разрушаване на мост – той е свещен за тях. Пристигайки, испанците са изключително озадачени от това общество без престъпност, но постигнато чрез авторитарен режим и сурови закони.
виж повече
На 15 ноември 1533 г. в града влиза рицарят-завоевател Франциско Писаро и по испанските правила те наново строят вече свой град. Куско е като пума ("мощта"), както се полага на една столица. По замисъл градът е строен съобразно анатомията на животното. Например името на района Пумакчуку значи "опашката на пумата", Гуакайпата –"тялото й". Главата се намира на територията на Саксауамана , а градската крепостна стена съответства на зъбите й. Тестисите не липсват: като отидете и се разходите, да ги видите и снимате. Градът значително е разширен от Пачакути, който от град-държава го превръща в империя. Но се смята, че първостроител е народът Вари. Пачакути изгражда няколко двореца и обновява храма на Слънцето – сега Кориканча. Столицата е разделена на четири части, от всяка води важен път към съответната част на империята. Интересното е, че всеки носител на титлата Инка е смятал за свой дълг да построи къща, дори да има в наследство. Така градът се разраства. Тази традиция е жива до ден днешен в Перу – всеки мъж, макар и да има, един ден е длъжен да постои своя къща, щом стане глава на семейство. Това е династията инки. Много си приличат, преки роднини са. Обикновено са се женили за най-голямата си сестра. Но не чух за раждане на деца с увреждания в родословието им. Били са дребни 1.50-1.60 м. С трапецовидни тела – широки рамене за поемане на повече кислород, и тънки, силни и гъвкави крака за катерене из планината. Съвременните перуанци са същите. Но тези ми се струват с европеидни черти, за разлика от съвременните хора тук – преки потомци на монголоидната раса, която се заселва по тези земи от Азия преди 15 хиляди години.
виж повече
Това е инка - юноша. Много красив. Забележете сандалите са като римските. Край Куско е пълно с останки на градове – такъв е Морай с амфитеатралните си тераси. От двореца следват Айлю – къщите на васалите, които са били приобщени към определения им инка дворец. Интересното е, че испанците оставят основите на сградите – те са уникални – с идеални трапецовидни камъни, където не може и игла да влезе.
виж повече
Защото техните постройки са паднали още при първото земетресение. Куско преживява две опустошителни - съответно през 1650 и 1950 години. Знаменателно е също, че през периода на инките едни 300 години не е имало силно земетресение, но явно са строели превантивно солидно, като за вечността.
виж повече
Така дворците на Манко Капана и Синчи Рока стават резиденции на италианския търговец Серазер Ломелини, в дворецът на Вайна Капак в момента се помещава Университетът и зданието на иезуитите, на Пачакутека – са собственост на дон Томас Мартинес и т.н. Площадът "Армас" с грандиозната си катедрала става главен център на града. Там е бил екзекутиран чрез разкъсване с четири коня Тупак Амару Втори.
виж повече
Оригиналната архитектурна симбиоза придава невероятно очарование на града. Като в археологията: наслагване на културни пластове, само че над земята. Испанците, съобразно своите традиции - основно от провинциите Санта-Клара и Сан-Блас - върху инкските храмове изграждат храмове и църкви.Следва малка галерия от града.
виж повече
виж повече
виж повече
виж повече
виж повече
виж повече
виж повече
И така, освен, че се оказват изключително социална, моля не влагайте нашата гледна точка: използвам думата, защото не намирам друга подходящ синоним, но и много хуманна за империя: всеки (независимо от възраст или пол) е имал своето място в живота на общността. Всичко се е постигало с общи усилия (въпреки, че е имало и ясно разделение на класите). За структурата на обществото им има достатъчно материали и няма да се спирам на тази тема.
виж повече
Коката е била обменната единица. (И до ден днешен на някои острови-резервати като Текиле, мъжете носят в специални торбички кока, която си разменят вместо ръкостискане). На практика са нямали пари. Основата на търговията е бил бартерът. Земята е принадлежала на всички, но реколтата е била на владетеля и той (планово) я разпределял по свое усмотрение, като "заделял" запаси задължително за армията и за лоши години.<br /><br /><em>Очаквайте продължение утре. </em>
виж повече
, 30100

Мария Радева

Ключови думи към статията:

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Топ галерии

Фотогалерия: Фестивал на щолена в Дрезден

Фотогалерия: Фестивал на щолена в Дрезден

виж повече
Снимка на деня: Гешев събра духовници и политици на дискусия срещу езика на омразата

Снимка на деня: Гешев събра духовници и политици на дискусия срещу езика на омразата

виж повече
Снимка на деня: Путин покара джип по Кримския мост

Снимка на деня: Путин покара джип по Кримския мост

виж повече