На път: Откъс от "Звезди и бури" на Гастон Ребюфа

На път: Откъс от "Звезди и бури" на Гастон Ребюфа

© Издателство Вакон



Известният френски алпинист и планински водач Гастон Ребюфа е роден в Марсилия през 1921 г. Започва да се катери по скалите край града и развива умения, които го допускат в сдружението на гидовете в Шамони. Дотогава званието алпийски гид не е било давано на човек, роден извън долината на Шамони.


Придобива световна слава след експедицията до Анапурна (8091 м) през 1950 г., в която е един от четиримата ръководители. Експедиция, която претендира, че е първата, изкачила връх с височина над 8000 м. Гастон Ребюфа е първият алпинист, изкачил всичките 6 класически северни стени на Алпите. На негово име е наречена техниката на захват при катерене гастон. Прокарва над 40 нови катерачни тура в Алпите.


Първата книга на Ребюфа излиза през 1946 г. и е озаглавена "Чиракът планинар". "Звезди и бури" е най-известната му книга и още при написването й през 1954 г. е наградена с Голямата литературна награда на планината. Заедно с Жорж Тера заснемат филм по книгата.




Книгата е издадена на български през 1967 година от издателство "Медицина и физкултура". Сега това прави издателство "Вакон". Книгата от днес е на пазара, а ето и откъс от нея:


На път: Откъс от "Звезди и бури" на Гастон Ребюфа

Алпинистът, който влиза в двубой с върховете само когато времето на тръгване от хижата е хубаво и никога не бивакува, се докосва до прелестите на планината, но не и до нощните тайни в глъбините на небето. Познавам пламенни младежи, които в края на седмицата бягат от големия град и отиват в гората до Фонтенбло или на Каланк. В неделя те катерят, но преди това в събота вечер нощуват на открито. Наслаждават се на природата и Вселената.


Някои планинари се гордеят, че са извършили всичките си изкачвания, без да са бивакували. Колко много са загубили, също като алпинистите, които катерят само скала или само лед, само ръбове или само стени. Не, не бива да затваряме очи пред неизброимите радости, които ни предлага планината всеки миг. Да не отхвърляме нищо, да не се лишаваме от нищо. Нека изпитаме жажда, нека изпитаме глад, нека се научим да катерим бързо, нека се научим да пълзим бавно, нека се научим да съзерцаваме.


Нека се научим да живеем!


Благодарение на познатия път и клиновете, оставени от катерачите, измежду големите северни стени се срещат и такива, на които вече не е необходимо да се бивакува, както е било по време на първоначалното им покоряване; такава е северната стена на Чима Гранде ди Лаваредо, например. Но докато галех тази стена, неведнъж се сещах за пионерите, увиснали през нощта на белия отвесен камък, който се губи над главите им някъде в небесата.
Безспорно човек може да бивакува самоцелно, както може да катери заради самото катерене, но ми се струва, че не в това се крие призванието ни. Не е достатъчно да бъдем зрители или машини за катерене. Трябва да се слеем с нощта, с планината, трябва да не оставаме безучастни свидетели. Звездите, набодени по небесния свод, мигат – алпинистът може да ги съзерцава, но преди всичко те живеят и му принадлежат донякъде. От тях зависи съдбата му.


Ако искрят, той е щастлив.


Ако блестят прекалено ярко, в сърцето му покълва тревога – задава се буря.


Ако са загърнати от облаци, призори ще завали сняг.


И докато в долината електричеството напълно ги е заличило, там горе златните кристали се превръщат в частица от тръпнещата плът на планинаря.


***
Тази вечер, докато пиша тези редове, ме обзема желанието да подишам за малко нощния въздух.
Зима е. Студено е.


Затворени между два бряга от къщи, звездите сякаш струят бавно над покривите на тясната улица, където крача в тъмнината.


— Студено е – казвам си. – Добро знамение. Снегът ще замръзне.


Колко глупаво! Та аз се намирам в Париж на Рю де Гранз-Огюстен.
Моята улица обаче води към кейовете – в сърцето на големия град, Сена и дърветата, нощта и мълчанието имат нещо, което наподобява природата.


Късно е, рано е. Студено е.


Сега е часът, когато планинарят излиза на терасата на хижата, за да огледа небето, вятъра, снега.
Много студените нощи предизвестяват хубави дни. На път! Сега е часът, когато алпинистът пали фенера си.
И в мен се обажда копнежът...


Повече за книгата "Звезди и бури", издателство "Вакон" четете тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK