Невъзможният път на Дончо Папазов 30 г. по-късно

Някои хора на 80 г. отдавна са се предали доброволно или под натиска на обстоятелствата. Други все още ходят на тази възраст с боси крака в обувките посред зима и прекарват дни върху яхтата някъде из Средиземноморието. Такъв човек в навечерието на 80-ия си рожден ден се показва пред публиката мореплавателят Дончо Папазов. В сряда вечерта той раздаде автографи на събралите се да посрещнат новото, допълнено издание на книгата му "Невъзможният път".

Тя му излиза за пръв път през 1994 г., сега е допълнена с още информация и снимки, казват издателите от "Вакон".

На мен 13 ми е щастливо число, тръгнах на 13-и в 13 ч. и се върнах на 13-и в 13 ч. Е, изчаках десетина-петнайсет минути, за да стане 13 ч., разказва с неизоставящото го чувство за хумор мореплавателят за едно от пътешествията си, направено между ангажиментите му на журналист. (бил е още научен сътрудник, експерт в СЕМ, депутат в 36то Народно събрание - бел. ред.)

"Невъзможният път" е името на маршрута, преминаващ на юг от нос Добра надежда, нос Луин и нос Хорн през Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Малцина са моряците, които са се осмелили да мечтаят за него, а още по-малко са тези, дръзвали да го изминат.

През 1988 г. Дончо Папазов тръгва с дървената яхта "Тивия" по този път, на юг от "ревящите четиридесет" градуса южна ширина, където ветровете и вълните са чудовищни, през полярната зима, сам и без нито една спирка. Тринайсетметровата "Тивия" претърпява две преобръщания, първият от които причинява сериозни щети.

За нея днес Папазов разказва, че е построена в Полша и за целта занесъл в цеха 120 бутилки водка. За книгата си и пътешествието говори така, че не знаеш къде свършва шегата и започват фактите - не иска да разказва книгата. Особено на тези, които не са чели първото й издание.

Заглавието ми се видя по-гръмко от това, което всъщност съм направил, и затова го избрах, казва днес Папазов, иронизирайки себе си и дразнейки тези, които не знаят още какво означава този път.

Двигателят на яхтата се поврежда още в началото на пътуването, така че той плава, като разчита единствено на вятъра, платната и уменията си. Електричество ползва само за радиосеансите със свои приятели от България и с радиолюбителите от различни точки по пътя си. Студ, всепроникваща влага, самота, мрак и постоянната битка с прииждащите вълни. Това е ежедневието на мореплавателя през близо шестте месеца и 19-те хиляди морски мили на тази околосветска обиколка. Но губи ли той присъствие на духа? Нито за миг.

Откъс от "Невъзможният път"

Щастлив съм сред океана, отърсен от желязната лапа на банкнотите. За никакво злато никой, дори султанът на Бруней – най-богатият на света, не би могъл да има очарованието на могъщата природа на "ревящите четиридесет". Не се купува то. Трябва да е в тебе, да си го посадил, цял живот да си го подготвял.
Обичам яхтата, само тя в наше време като вълшебница ме пренася от ежбите и неуредиците, от кавгите и амбициите в друг свят. Нови качества играят в него, различни от необходимите за успех в институт или служба. И в тази игра, приличаща на хазарт, залагаш живота и доброто си име. От морето не можеш да се върнеш като от непобеден баир или като спортист, неуспял да прелети поредната летва. Попаднеш ли в него, пътят ти е наред или надолу в мрачния покой на океанските глъбини.

Далеч от всичко, от хора и градове, усещаш истинския живот, цената и солта му. След 75 дни в морето би трябвало да съм преситен, но навита пружина държи, върти колелото, гладна за път е тя. Няма да се откажа от морето, след като завърша това плаване. Докато имам сили, ще поря любимите ми вълни, ще се радвам да сменя напора на брътвежа с истински вятър в ушите.

В океана ме мамят не пристанищата, а пустинята, безкраят, пред който виждаш само море и небе. След дълъг път пристанищата омайват с нови познанства, барове, музеи. Но честно претеглено, вътре в морето си по-богат на вълнения и изживявания. И те тежат повече от мимолетното приятелство. След двадесет години скитня по чуждоземски пристанища, забързан към нови пътища, досаден от неспирни ремонти, ми останаха доста приятели. Но повече щях да имам, ако си седях в България. И по-интересни.

Животът на яхтата е пълен с опасности, често дълго чакани, крачещи към нас. Но рядко ни известяват предварително. Пиперливият вкус остава от тях. Обичам водата, защото отвсякъде бълбукат опасности, през всяка цепка се промъкват. Те са днес, ще се повяват и утре. Те са естествена проява на живота ти. Не е лов на силни усещания, а начин на съществуване. Един ще се осъществи чрез тезгях, ще извайва предмети или ще продава, ще бъде зает и доволен. Друг обича планина, трети си пада по балони. Хубавото на живота в добре подредена страна е, че от всеки би трябвало да има нужда. От опит зная, че в една канцелария или зад кулисите на ресторант назряват бури от подлост и интриги, понякога по-опасни от морските.

Защото го мога, избрах морето.

Повече за книгата "Невъзможният път" вижте тук.