Двойно угощение, докато пътувате

Двойно угощение, докато пътувате

© Елена Геловска



"Дестинация: Храна" е специална поредица в "Дневник", която свързва две преживявания - пътуванията и вкусовете, които откривате когато сте на път. Не само на храни, но и на напитки.


170 г натурален шоколад, 3 супени лъжици силно кафе, 2 яйца с разбити отделно жълтъци и белтъци, 1/2 чаена чаша гъста сметана, 1 супена лъжица портокалов ликьор, няколко капки ванилия


Съставките са на шоколадов мус - "афродизиак в най-висша степен", описан в книгата на Исабел Алиенде "Афродита - приказки, рецепти, и други афродизиаци". Книгата на блестящата разказвачка на истории на ръба на отвъдното се обръща към чувственото изкуство на храненето и неговото отражение върху любовното изживяване. "Ще ви предложим рецепти с продукти, които могат да се приемат през устата и не причиняват смърт - поне не внезапна - а освен това са и вкусни," обещава за романа си, издаден за пръв път през 1996 г., авторката на "Къщата на духовете".




По същото време британецът Джон Ланчестър ни уверява в "Дълга към удоволствието", че "в географско отношение щастието и благоденствието започват там, където в кухнята се използва чесън". Книгата започва с уверението, че "това не е стандартна готварска книга", а накрая читателят научава, че е държал в ръцете си криминална история, разгръщаща се между скалите на Мон Сен Мишел, блатата на Бретан, лозята на Прованс и спокойствието на Норфък.


Двайсет години преди тях - през 1966 г. Жоржи Амаду разказва историята на учителката по готварство дона Флор и нейните двама съпрузи, в който повествованието е просмукано от ароматите на бразилската кухня.


Британецът Питър Мейл в края на 80-те и началото на 90-те кара света буквално да полудее по Южна Франция и да замечтае да може да обикаля с томче в ръка из неописаните в пътеводители кръчмички, по възможност без да бъде издухан от мистрала.


Бумът на масовите пътувания, провокиран и от нискотарифните авиокомпании - което означава най-вече съботно-неделна краткост, изостри сетивата на туристите към кулинарните удоволствия - единствените достъпни след края на работното време на музеите. Постепенно, но много бързо, туристите се научиха, че "ако искаш да се нахраниш вкусно и нескъпо, трябва да сядаш при местните". Вероятно и покрай кулинарните предавания и книги, на каквито има все по-голям избор.

"Може би у нас едва през последните години повече хора си дадоха сметка, че гастрономията е не просто занимание с храната и храненето, а още и история, география, култура, земеделие, агрономия, биология и какво ли не още - една холистична дейност. А че кулинарията е изкуство и култура - вече никой не се съмнява. От друга страна е свързана със сетивни приключения и удоволствия - затова е толкова благодатна тема (или понякога фон) в литературата", коментира Веселина Маринова, главен редактор на издателството "Гурме пъблишинг".


Литературните произведения, "стъпили" върху кулинарното изкуство, разбира се, са твърде различни като вид и дълбочина. От една страна ценителите харесват романи, където темата е по-сериозно разгледана - такива като "Последният пир" на Джонатан Гримуд, Yes, Chef на Маркус Самуелсон или класики като "Угощението на Бабет" на Карен Бликсен. От друга, огромен успех имат т.нар. женски романи, свързани пряко или по-опосредствано с темата за вкуса, храната, радостта от готвенето или насладата от живота във вкусни места като Тоскана или Прованс, разказва издателят и дава за пример "Парижкият сладкар" на Лора Мадлен или "Училище за вкусове и аромати" на Ерика Бауърмайстър.

На въпрос дали може да се говори за литературна школа, тя назовава книгите на Питър Мейл за Прованс - пълни с фин хумор, проникновения за хората и живота, и с искрена наслада от вкуса на добрата храна и виното...
В България този тип литература намира читатели сред ценителите на пътешествията, на приключенията на вкуса и уважават храната и виното като съществена част от културата и цивилизацията. "И да, има читатели, които страстно търсят добри кулинарни романи", казва Маринова.


Сред българските автори като добър пример Маринова дава романа "9 зайци" на Виргиния Захариева. "Не съм попадала на друг роман, но се сещам за някои добри разкази на Алек Попов, свързани с темата за храната. Впечатлението ми е, че малко от българските писатели са склонни да се отнасят с любопитство и уважение към темата - не оценяват културно-историческата и географската роля на кулинарията, на храната и всичко, с което е натоварена, и най-вече не я разглеждат като възможен инструмент за израз на социални открития или духовни търсения. А Балканите са толкова богато и интересно място по отношение на кулинарията - с всички влияния, с цялото взаимно проникване на готварска и вкусова култура и дори със смешното съперничество за авторство на ястия, които очевидно са навсякъде", казва тя.


За следващото си пътуване може да изберете някоя от книгите, които все още не сте чели. Угощението ще е двойно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13009 Неутрално

    Аз бих добавил в списъка и Кърт Вонигът с виенския сладкиш :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 4170 Неутрално

    Много приятна статия!
    Класика в "Литературните произведения, "стъпили" върху кулинарното изкуство" според мене е и "Шоколад" на Джоан Харис.
    Позволявам си да обърна внимание върху един роман, който не е типично "кулинарен", но съдържа и рецепти - "Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ на Мери Ан Шафър и Ани Бароуз. Великолепен разказ за човеколюбието, за любовта, за силните характери на обикновените хора; но и за военните събития на острова по време на германската окупация.
    Може да се свали от Читанката.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  3. 3 Профил на мила моя майно льо
    мила моя майно льо
    Рейтинг: 634 Неутрално

    Лаура Ескивел и 'Като гореща вода за шоколад", много приятно четиво за любовта и храната в Мексико.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK