В Перу на Тайната вечеря сервират морско свинче

Този паметник на морското свинче е тук не толкова в прослава на симпатичния гризач, колкото да покаже, че това е място, където може да се опита местния деликатес. Пекат ги в пещи край пътя, нанизани на шиш и ги сервират с картофи.

© Вера Генова

Този паметник на морското свинче е тук не толкова в прослава на симпатичния гризач, колкото да покаже, че това е място, където може да се опита местния деликатес. Пекат ги в пещи край пътя, нанизани на шиш и ги сервират с картофи.



"Виждате ли, че бузата на Богородица е издута?" - пита местният гид, сочейки картина вдясно от олтара на църквата, наричана "Сикстинската капела на Андите" заради впечатляващите фрески. "Художникът я е изобразил така, за да покаже, че дъвче кока."


Силно се съмнявам, че бих го забелязала, ако не ми бяха казали. На друга картина - в галерията на погълнатия от доминикански манастир някогашен храм на инките "Кориканча" в Куско - не само Богородица, но и Йоан Кръстител е с издута буза. А на изображение на "Тайната вечеря" в катедралата на Куско на средата на трапезата, около която са насядали Исус и апостолите, стои блюдо с печено морско свинче – известен перуански деликатес.


Явно за да убедят местните хора да повярват в новия бог, католиците са им говорели с познати образи. Или пък местните художници интерпретирали библейските сюжети, вграждайки елементи от познатия им бит. Като авторът на завършената в 1753 г. "Тайна вечеря" - майстор от кускенската школа, по народност кечуа, живял в XVIII век и известен като Маркос Сапата или Маркос Инката.




По бароковите фасади на катедралите може да се различат пуми, лами и дори профили на инка. Местните художници очевидно недолюбвали конкистадорите – на сцените с разпятието често конници с лъскави брони разпват Христос. Посланието е ясно.


И все пак акцията на мисионерите е успешна - католицизмът е здраво вкоренен в тези земи наред с испанския език, коридата и други испански ценности. Бикът, донесен от испанците, е възприет като символ и по оградите на църкви и покриви се виждат керамични статуетки на двойки бикове – за здраве и сполука. Коридата е станала традиция и перуански тореадори са сред световните звезди. Но до ден днешен на места по градските арени с успех се разиграва спектакъл на двубоя между бик и кондор. Кондорът, завързан на гърба на бика, го кълве до смърт – така инкският дух, символизиран от кондора, побеждава испанците, олицетворени от бика.


Пътувам по долината на река, която започва като малко ручейче в прохода Ла Рая (на 4335 м. височина) , а по-късно се превръща в Урубамба, осигурила плодородието на Долината на Инките. Зад гърба ми е останало езерото Титикака с плаващите тръстикови острови, на които живеят хората от племето урос.


Още от белокаменния град Арекипа сме на високото плато на височина около 4000 метра. В далечините се очертават вулкани, някои от които димят.


Платото е покрито е с различни видове трева. От по-жилавата - ичу - местните правят покривите на къщите си. По-меката е храна за свободно пасящите лами, алпака и викуня.


Задължителна спирка по пътя към Куско е Ракчи с останките от единствения храм на Виракоча – върховния невидим бог на инките, създател на слънцето и луната, на звездите, на животните, растенията, хората и земята. Край храма са помещенията, където са правени астрономически наблюдения, за да се знае кога да се сее, да се следва стриктно земеделския календар.


Сикстинската капела на Андите

© Вера Генова

Сикстинската капела на Андите


"Сикстинската капела на Андите" е в градчето Андауайлияс, а оттам Пътят на барока, наречен така защото преминава крайрамножеството пищно изографисани църкви, се спуска до някогашната столица на империята на инките Куско.


Съвременният град се е разраснал неимоверно, плъзнал е по околните височини. Само старите карти издават замислената от инките форма на пума.


Градежите на инките са устояли на земетресенията, но уви, послужили са за материал за храмовете на завоевателите. Днес внушителните зидове от огромни, идеално напаснати без каквото и да било свързващо вещество камъни, са останали в основите на катедрали, дворци на епископи и други колониални постройки.


За да се стигне до митичния Мачу Пикчу, главна цел на всички пътешественици в Перу, се поема надолу по свещената долина на Урубамба, която тук може да бъде и страховита, особено в края на дъждовния период.
Сега е прилично прибрана в коритото си, подскача миролюбиво от камък на камък, вписвайки се в чудните гледки със забулени в облаци върхове, докато не опре в електроцентрала, която отнема цялата й мощ и я оставя обезсилена да продължи пътя си към Тихия океан.


На височините са руини от времето на инките, сред цъфнали диви орхидеи. Крепостта Саксайуаман , където на 21 юни в деня на зимното слънцестоенев южното полукълбо, се възпроизвежда Инти Райми, церемонията на почит към Слънцето, Писак., построен някога във формата на кондор, Олайтантамбо, с очертаниятана на лама и с изваянията на богове по околните скали.


Стъпала в почти отвесните скали, отвеждат към градените високо по склоновете, понякога дялани от самата скала хранилища за провизии.


По височините по край цялата долина на Урубамба има останки от градежи на инките. Уви, много от тях са разрушени за да послужат за строителство на катедрали и дворци. Само откритият едва през 1911 г. Мачу Пикчу е избегнал тази участ. Формата му на колибри личи и днес ако го погледнете от високо. Времето и земните трусове са поразместили някои зидове, но като цяло можем да си представим светилището във времето, когато тук е било средище на жреци и учени, център за наблюдение на движението на планетите и звездите, за да се определи точният момент за всяка от полските работи, лаборатория за аклиматизация на растения...


Все още се градят хипотези какъв е смисълът на сложните форми на огромните камъни, които днес ви посочват просто като "ритуални". Някои функции са очевидни – като камъкът, подобен на стрелка на компас, сочеща север-юг. Други стават ясни в дните на зимното или лятното слънцестоене.


Но дали сме разгадали цялото познание на инките и тясната им връзка с майката-земя - Пачамама?


И днес издутите бузи на местните жители в Андите издават, че те не са се отказали от употреба на растението, което смятат за свещено.


Коката се използва от времето преди инките – ще го установите, ако се вгледате в керамичните ритуални фигурки, останали от миналото, а днес подслонени в музеите.


Листата на коката съдържат само 0.1% кокаин затова пък много калций, желязо, фосфор, витамини А и Е, минерали, полезни аминокиселини. Според местните тя помага при изтощение, притъпява чувството на глад и жажда, тонизира, използват я в много ритуали.


На високите превали предлагат троен чай – кока, муня (мента) и чачакома, който да предотврати височинната болест.
В Рим – като римляните... На 4000 метра надморска височина отварям пакетчето със зелени листа от кока, следвайки инструкцията ги свивам топче и слагам зад бузата. Сега приличам на лицата от картините. Дали от това или по стечение на обстоятелствата, но наистина нямам проблеми с височината.


Ще срещнете "мама-кока" в бонбони, в шоколад, като чай в пакетчета, наред с лайката, ментата и анасона. Коката е съставна част на хапчетата срещу височинна болест, които ще намерите в аптеките, наред с джинджифила и гуараната.


А морското свинче от "Тайната вечеря" можете да опитате и днес. Ако ви посрещат като скъп гост, непременно ще ви го сервират на трапезата.


Тайната вечеря по перуански

© Вера Генова

Тайната вечеря по перуански

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13009 Неутрално

    Интересен пътепис. Гледах как готвят морското свинче и изглеждаше деликатес, но не знам дали ще се престраша да го опитам. Конското не ми хареса.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на izt21595181
    izt21595181
    Рейтинг: 732 Неутрално

    Морското свинче е гризач, все едно да ядеш плъх или хамстер. Аз и зайци не ям даже.

  3. 3 Профил на silverman
    silverman
    Рейтинг: 941 Неутрално

    Поздравления за автора! Умело съчетава фактология с моментни впечатления, като придава и настроение на целия пътепис!

  4. 4 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1935 Неутрално

    "Кондорът, завързан на гърба на бика, го кълве до смърт"

    Готино.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6 Профил на vankata1
    vankata1
    Рейтинг: 1055 Неутрално

    Даа, трябва да отиде човек и да види архефактите от тази велика цивилизация. Те са важна част от световната история и културното богатство на човечеството.

  7. 7 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1284 Неутрално

    Много се изненадах, когато видях разпънатия Христос като индианец. Какво ли не правят отците, за да убедят индианците да се покръстят!! И фреските са доста убедителни, наистина на Тайната вечеря са яли морско свинче...
    Апропо, много е вкусно. Въпреки че алпаката е върха на вкуса.

  8. 8 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3652 Неутрално

    То и аз купих свинче, ма не е морско.

  9. 9 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 11977 Неутрално

    Бих опитала едничко, няма да навреди на природата.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK