Изгубеното сърце на Азия, открито от Колин Таброн

Изгубеното сърце на Азия, открито от Колин Таброн

© Издателство Вакон



"Изгубеното сърце на Азия" е магическо пътешествие из Великата монголска империя на Тамерлан. Разказ, който превежда пътешественика през безкрайните пясъци на Каракум, непристъпните хребети на Памир и безлюдните казахски степи, а Колин Таброн е идеалният гид в този въображаем лабиринт от история, култура и религия.


Познавач до съвършенство на човешката душа и непоправим приключенец, Колин Таброн отключва здраво залостените врати, зад които са скрити вълненията и тревогите на хората от региона на Централна Азия след разпадането на Съветския съюз. Прави читателите си свидетели на живота в смутните времена, оставили дълбоки белези от миналото и надеждата за по-добро бъдеще.


Първите му книги са посветени на Близкия изток – Дамаск, Ливан и Кипър. През 1982 г. пътува из Съветския съюз, преследван от КГБ. В следващите години се раждат прекрасните му разкази за необятната земна шир, обхващаща Русия и Азия: "Сред руснаците", "Изгубеното сърце на Азия", "В Сибир", "Сенки по Пътя на коприната" и "Отвъд стената".




Повод за най-новото издание на български език от издателство "Вакон" е и неговата 80-а годишнина.


Откъс от "Изгубеното сърце на Азия":


Изгубеното сърце на Азия, открито от Колин Таброн

© Издателство Вакон


Излязох сред развалините на "Биби Ханъм" с неясно самообвинително чувство. Дори и запустяла, джамията сякаш се надигаше от епоха, която е била по-щастлива от моята (което, разбира се, е илюзия). Тамерлан я издигнал като най-величествения храм на исляма. Хиляди държани насила майстори от Персия, Ирак и Азербайджан се трудили, за да изваят мраморните й подове, да емайлират огромните пространства с плочки, да построят чудовищните кули и четиристотинте кубета, бълбукащи над галериите. Императорът пришпорвал строежа. Завършената в негово отсъствие порта му се сторила твърде малка и затова я сринал до основи, обесил архитектите и започнал отначало. Само че колосалните сводове и минарета, които си представял, смазали основите и стените започнали да се пропукват едва ли не преди да са завършени. Хората ги било страх да се молят тук. Джамията се извисяваше над мен като мегаломански блян, осеял небето с разранени арки и разкъсани куполи. Пукнатини чернееха и криволичеха по стените. Плочките се лющеха като кожа. Портата беше толкова висока, че петата на изчезналата арка започваше на 24 метра над мен и фантасмагорично завършваше насред нищото. Зейнали пробойни бяха разцепили молитвената зала от горе до долу, а от пандантивите се ронеха цели тухли.


Всичко – гръмовните минарета, десетметровите врати, гигантският басейн за умиване – смаляваше посетителя до натрапник с лилипутски ръст и населяваше джамията с великани. В центъра на двора мегалитен аналой1 от сив монголски мрамор някога подпирал великански Коран. Неговата неразрушимост и усамотението насред порутеното сърце на джамията обаче вече му придаваха някаква езическа сила и той се беше превърнал в свърталище на ялови жени, които пълзяха под него като магия за зачеване.


Когато приседнах наблизо, три млади светски девойчета, отракани и наперени в късите си поли и високи токчета, тръгнаха с кикот и подбутвания към аналоя. Писъците им огласиха развалините. После една по една те се отпуснаха на колене и лакти и пропълзяха навътре и навън между деветте му мраморни крака. Първоначално се присмиваха една на друга на това място, където се смесваха забавата и суеверието. Когато обаче изчезваха от погледа на своите приятелки, докато пълзяха из мраморния лабиринт, ги обземаше тревога. Скришом опираха длани в камъка. Една от тях го целуна. После се измъкнаха, опънаха чорапогащите си и се отдалечиха.


Надникнах през вратите в камерата. Решетъчните прозорци пропускаха разсеяни слънчеви лъчи. Високо над мен, по целия връх на купола, се разпростираше мрежа от позлатена щукатура, която се увиваше около себе си с математическо изящество. Спускаше златните си нишки върху огромните пазви, ниши и пандантиви и хвърляше мек блясък върху всичко надолу. Под нея стените бяха облицовани с алабастър – все още прозирни шестоъгълни плочки – и обиколени от ясписов фриз, на който беше издълбана информация за делата и генеалогията на императора. Още по-надолу, ограничени от ниската балюстрада в краката ми, кенотафите на неговото семейство почиваха един до друг като правоъгълни блокове от мрамор и алабастър. А в центъра, изпъкващ сред тяхната бледност, гробът на Тамерлан сияеше като монолит от почти черен нефрит. Беше смущаващо красив: най-големият нефритен блок в света. По краищата му имаше бледи надписи. Вертикална пукнатина показваше къде персийски войници (както се смята) го бяха съсекли преди два века и половина.


Изгубеното сърце на Азия, открито от Колин Таброн

© Издателство Вакон


Застоях се дълго време, едновременно развълнуван и тревожен. Влезе един мъж, който се помоли известно време и после си тръгна. Отвън едва доловимо долитаха детски викове. Под украсеното великолепие на купола простотата на надгробията беше едновременно благородна и доста плашеща: признание за незначителността дори на този човек и за хода на времето. До него почиваше кроткият му син Шах Рух; до главата му – неговият везир; под една ниша – шейхът му. Неговият внук Улуг Бег беше в краката му, а наоколо бяха сбрани и други.
Най-сетне младият пазител, поласкан от интереса ми, ме изведе от камерата и аз тръгнах след него към задната част на мавзолея, където той отключи малка резбована врата.


– Тук е истинският гроб – каза той.


Спуснах се по стръмна рампа в тунел под сградата. Сред мрака усещах как сводовете се събират ниско над главата ми. Някъде зад мен човекът щракна ключалката и една гола крушка образува облак мътна светлина в криптата. Всеки кенотаф в камерата отгоре имаше огледален плосък надгробен камък в тази тъма. Те почиваха скрити сред прахоляка и тишината. Въздухът беше сух и застоял. Коленичих до надгробната плоча на императора и я докоснах. Отдолу, увито в ленено платно и балсамирано с камфор и мускус, съсухреното тяло на Тамерлан било положено в абаносов ковчег. Не можех да си го представя. Образът на живия човек беше твърде ярък в съзнанието ми. Твърди се, че в продължение на година след погребението му хората го чували как вие изпод земята.


Някаква остатъчна педантичност ме караше да искам да му намеря място. Но знаех, че ако изглежда мрачен, то е защото се тревожи за семейството си, а не за своя народ. Не той, ами аз се дразнех от променливата му идентичност: от лековатия и полупотиснат ислям във всички тези държави, от отслабналата вярност към клана и племето, от съветското лустро, от плитките корени на усещането за нация. На него не му пукаше особено. Не му липсваха лоялностите, които неговият народ никога не беше изпитвал. Имаше жена си и децата си в тухления апартамент на север и градината с домати. Само аз се опитвах да го преосмисля. Той междувременно беше заседнал на извечния вододел по тези земи: разделението между градското и пасторалното.


Искаше да се върне в планините.

1 Аналой – висока и тясна масичка с наклонена повърхност, върху която се слагат икони или богослужебни книги по време на служба или при църковни обреди – б. ред.


Повече за книгата - тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3232 Неутрално

    Звучи много интригуващо!
    Определено ще прочета тази книга!

  2. 2 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8960 Неутрално
  3. 3 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1586 Неутрално

    "През 1982 г. пътува из Съветския съюз, преследван от КГБ."

    Имате предвид следен, а не преследван.
    Сещате ли се за един светъл празник на 24 май? За който вие в медиите ежегодно дрънкате и се тупате в гърдите. Той е празник не само на правописа, а и на езика. Вие цапате и двете.

  4. 4 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4828 Любопитно

    Империята на Темерлан е била по-скоро тюркско монголска. Тя смазва Османската империя, но за съжаление след смъртта на Темерлан бързо ерозира и разпада.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  5. 5 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 2743 Неутрално

    "Колосалните сводове и минарета, които си представял, смазали основите и стените започнали да се пропукват едва ли не преди да са завършени. Хората ги било страх да се молят тук."
    Разкошно описание на тоталитарна държава, игнорираща игнорираща здравия разум.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  6. 6 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 1796 Неутрално

    Бях приятно изненадан да видя издадена нова книга на Таброн на български, на панаира!!!Но и цената си е доста солена - почти 20 лв е.Ще я чакам в библиотеките и тогава ще я прочета, както и предните му.
    На фона на липсата на стойностни книги, които да се издават напоследък, това определено си е събитие.

  7. 7 Профил на hunt
    hunt
    Рейтинг: 739 Неутрално

    Тук има грешка. Не знам автора дали наистина е бул в Самарканд. Биби ханъм е една джамия, посветена на негова жена, но гробницат аму е на съвсем друго място и се нарича Гур емир.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK