Ждрелото на Ерма - място за барбекю, лека разходка и още нещо

Ждрелото на Ерма - място за барбекю, лека разходка и още нещо

© Георги Пауновски



В горещите летни дни останалите в София обичайно се чудят къде да отидат в събота и неделя, за да напуснат пределите на напечения град. Парковете, районът около Камбаните и най-популярните места в планините близо до столицата са пренаселени, а на по-малко от 100 километра на Запад открихме приятно и изненадващо слабо популярно местенце.


Става въпрос за Ждрелото на Ерма край Трън и екопътеката покрай реката. За съжаление, екопътеката е амортизирана, на места унищожена и дори опасна, като табели предупреждават да не се минава. Все пак част от нея може да се ползва, ако сте с удобни обувки и поотраснали деца, но пък има и алтернатива - черен път, който е почти без никакъв наклон. Е, докато сте на него няма да видите най-красивите места на ждрелото, но приятни гледки не липсват.


На паркинга

© Георги Пауновски

На паркинга


Как да стигнем




От центъра на София до отправната точка на разходката са около 90 километра, като пътуването отнема час и половина. Ползват се магистрала "Люлин" или изходът за Перник през Владая, минава се през Перник, Брезник и се стига до Трън. От центъра на града се следват кафявите табели с надпис "Ждрелото на река Ерма".


Пътят завършва на голям паркинг, където може да се остави колата. За най-мързеливите още тук има изградени маси с пейки и барбекюта, детски кътове с люлки и шезлонги за слънчеви бани. За моя изненада в неделя в 11 часа мястото беше абсолютно празно, като чак към 14 часа стана оживено, но не и неприятно претъпкано.


Ждрелото на Ерма - място за барбекю, лека разходка и още нещо

© Георги Пауновски


Нашият план обаче беше да се разходим, така че тръгнахме по екопътеката. Още след първите 100-200 метра ни посрещна табела, че минаването е опасно и става на собствена отговорност. Поехме риска и не съжалихме, защото гледките си заслужават.


Живописните тунели


Ерма се преминава по дървено мостче в сравнително добро състояние, като се излиза на черен път точно преди впечатляващ скален тунел. Той е с дължина около 200 метра и заедно с по-малкия, който е напред по трасето, са прокопани малко преди Балканската война.


Едно от най-запазените мостчета по екопътеката.

© Георги Пауновски

Едно от най-запазените мостчета по екопътеката.


Имало е дори идея през тях да преминава теснолинейка, която да свързва Трън с Цариброд (днешен Димитровград), който тогава е бил български. Тунелите предлагат възможности за заснемане на атрактивни снимки и селфита, а сред големия има стръмна пътека, която се спуска до най-тясната част на ждрелото.


Този път предупредителните табели ни спряха и не посмяхме да се пуснем по нея обаче. За съжаление недостъпна без специална екипировка е и частта на екопътеката, която е минавала по скалите, за да стигне до панорамна площадка, от която сигурно има страхотна гледка.


Остатък от екопътека.

© Георги Пауновски

Остатък от екопътека.


Към водопада или към рибарника


При положение че бяхме с две деца, куче и маратонки, избрахме да следваме черният път и след около половин час бавно ходене, основно по сянка, стигнахме до разклон, където можеше да поемем към село Врабча. Знаехме, че има красив водопад или към село Богоина и рибарник.


Тръгнахме към Врабча, но черният път започна да става кален, а наред с огромните коловози, оставени от камионите с дърва, обещаваше доста неприятен преход, така че се върнахме, за да поемем към Богоина. Не съжалихме, тъй като видяхме интересни стари и реновирани къщи, а до реката край селото попаднахме на китен рибарник.


Богоина

© Георги Пауновски

Богоина


Голямата изненада в него беше хладилник, пълен с чешки и германски бири, включително и безалкохолни, които определено не очаквах да намеря насред нищото. Рибата на скара и картофите на фурна бяха божествени, като в краткото меню не липсваха също салати и скара.


След двучасов лежерен обяд поехме обратно към паркинга, а в късния следобед вече бяхме в София, заредени за новата седмица.


Ждрелото на Ерма - място за барбекю, лека разходка и още нещо

© Георги Пауновски

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK