Когато пътуваш без резервации

Когато пътуваш без резервации

© Издателство „Киви“



През целият си живот аз бях независима жена", така определя себе си журналистката и носител на "Пулицър" Алис Стейнбах. "Сама взимах решения и правех избори, сама плащах сметките си и сама чистех снега пред къщата си. Но бях развила друга зависимост, да приемам себе си според мнението и очакванията на другите. А коя всъщност бях?". В търсене на отговор на този въпрос и точно когато мисли, че нищо не може да се промени, Алис Стейнбах предприема необикновено пътешествие до някои от най-красивите места по света. По време на това вълнуващо пътуване из Европа животът й поднася различни изненади и неприятни емоции, но такъв е животът...


Алис Стейнбах, дългогодишен репортер и колумнист на вестник "Балтимор Сън" (1981-1999 г.), родена и израснала в Балтимор, Мариленд, САЩ. След 1999 г. работи като журналист на свободна практика, преподавател по творческо писане в Принстънския университет и автор на книги за живота на съвременната жена. Тя е носител на наградата "Пулицър" за 1985 г. в категория "Специални истории". Алис Стейнбах умира на 78 години (13 март 2012 г.) в Балтимор.


Книгата й "Без резервации" се издава на българския пазар от издателство "Киви". Ето и откъс от нея.




Въведение


Пиша тези редове, докато седя в уютната си кухня в една зимна утрин, а старата ми котка дреме край мен върху топлия съскащ радиатор. Снощи в Балтимор вилня снежна буря и сега чувам как вечнозелените дървета пред прозореца ми пукат под тежестта на замръзналите си клони. Преди шест години, в един зимен ден като този седнах на същата маса и взех дръзкото решение да рискувам и временно да скъсам с досегашния си живот.
Тази сутрин отворих една кутия, чието съдържание ми напомни за последиците от това решение. Търся определен предмет, но ми е приятно да разгледам всичко.


Ето я сметката от кафе "Флориан" във Венеция, където една сутрин пих капучино за 10 долара. Тук е и програмата на постановката "Много шум за нищо", представена от оксфордски студенти. Под нея намирам билет от Музея на градинарството в Лондон и касовата бележка за чифт черни копринени обувки с десетсантиметрови токове, които купих в Милано и обух само веднъж. Менюто от една вечеря в Перуджа (град в Умбрия) пък ми напомня колко вкусен беше онзи телешки шницел с червена цикория.


Накрая, в малка кутия с надпис "Париж" откривам онова, което търсех: картичка с изглед от "Александър III", най-красивия мост в града. Изпратила съм я до самата себе си на 09.05.1993 г. с послание, което предвещава началото на голямо приключение:


Скъпа Алис,


Това е първото ми утро в Париж. Вървях пеша от хотела на левия бряг до Сена. Реката е сребриста; над нея студеното ранно слънце пронизва сивото небе и осветява старинните сгради покрай кея "Волтер". Това е онзи Париж, който познавам от снимките на Атже и Картие-Бресон: град с несравнима красота и деликатни цветове – платинено, сребърно и сиво. Днес, от това прекрасно място, започва моето пътешествие.


Картичката е подписана: С обич, Алис.


Това е първата от многото подобни картички, които написах и изпратих на домашния си адрес, докато пътувах през следващите няколко месеца, или Годината на безразсъдството, както с любов наричах този период от живота си.
Предполагам, че повечето хора понякога имат желание да зарежат ежедневните си навици и отговорности и временно да променят живота си. Аз неведнъж бяха мечтала за същото нещо. В такива мигове копнеех за свободата да пътувам, където си поискам, необременена от графици, задължения и твърде много предварителни планове.


Мечтите ми обаче не издържаха сблъсъка с действителността. Все пак бях работеща самотна майка и животът ми се въртеше около отговорностите, които имах към двамата си синове и работата като репортер на вестник "Балтимор Сън".


През 1993 г. обаче навлязох в нов етап от живота си, който ме накара да преосмисля целите си. Синовете ми бяха завършили колеж и започваха нов, самостоятелен живот; единият стана преводач в Япония, а другият записа магистратура по физика в Колорадо. Радвах се и се гордеех с тях. Най-голямото щастие за родителя е да види, че децата му се справят успешно в света на възрастните. Раздялата със синовете ми обаче ме направи уязвима по начин, който не разбирах. Запазихме силната връзка помежду си, но децата, които бях отгледала, вече не бяха до мен.


Затварям очи и си спомням една отдавна отминала лятна вечер. Синовете ми са толкова различни: единият лежи в леглото си, слуша бейзболен мач и тупа топка в стената; другият е в задния двор и монтира телескопа си под звездното мастилено небе. "Свещени мигове", мисля си, когато си спомням онези времена. Без тези мигове домът ми бе тих и пуст.


В службата нещата вървяха постарому. Продължавах да интервюирам интересни хора и да списвам колонка. Бях изцяло отдадена на работата си; тя беше изпълнена с предизвикателства, някои от които почти непреодолими. Това не беше просто професия, а част от мен.


Информация за книгата ще намерите тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1957 Весело

    "Сама взимах решения и правех избори, сама плащах сметките си и сама чистех снега пред къщата си."
    Що, кой трябва д аплаща сметките и да ти чисти снега???

    В Русия съм! В Русия съм!
  2. 2 Профил на vhv
    vhv
    Рейтинг: 2652 Неутрално

    Много хубаво разказва. Харесва ми стилът ѝ.
    (Не знам защо, но ми напомни за Е.Л. Доктороу)

  3. 3 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1104 Неутрално

    Нещо от времето, когато явно журналистиката е плащала достатъчно, че хем да издържа две деца, хем да живее един вид като инфлуенсърка. Щото сега даже и Париж не е толкоз романтичен.

  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8420 Любопитно

    Жена лесно си намира, къде да нощува, без резервации и най-вече без резервираност....

    karabastun1@abv.bg
  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11800 Неутрално

    Хубав, но и тъжен разказ.
    Колко самотен или самовлюбен трябва да си за да пращаш картички на самия себе си.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11800 Неутрално

    Хубав, но и тъжен разказ.
    Колко самотен или самовлюбен трябва да си за да пращаш картички на самия себе си.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3752 Неутрално

    Лека доза, премерен феминизъм. ;)

    Бивш tww09306483.
  8. 8 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1104 Неутрално

    До коментар [#7] от "Petleshev":

    Анджък. Обичайния наратив - плюс издигането на пътуването в култ. Само че сега пътуването следва да е между 20 и 30, дори без професия, дори без опит за семейство. Както и да е, разказът е от една друга ера и добре че се е напътувала навреме, защото сега не е точно същото. В смисъл - всяка кифла-инфлуенсър прави това, което преди са правели единици жени.

    Добре че си е отишла жената, преди да я подменят с нископлатени стажанти, фриленсъри или просто медиата да препечатва меме-та от нета и да си уволни писачите на колонки. И от времето, когато Дисни още не беше изяла половината медийни компании и 90% от официалния наратив.

  9. 9 Профил на xfh59608894
    xfh59608894
    Рейтинг: 578 Неутрално
  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  11. 11 Профил на malart
    malart
    Рейтинг: 817 Неутрално

    "Ето я сметката от кафе "Флориан" във Венеция, където една сутрин пих капучино за 10 долара. " Такива сметки обясняват защо германците си варят кафе на газовото котлонче

    malart.blog.bg
  12. 12 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1430 Неутрално

    До коментар [#11] от "malart":

    Не отиваш във Венеция, за да си като в къщи. Ама всеки си знае, де. Аз лично не тръгвам на почивка, за да готвя или почиствам. Очаквам в кафенетата и хотелите други да го правят за мен. Освен, разбира се, ако това не е някакъв поход по места където няма ресторанти. Събирам дълго време, ама искам наистина да ми е гот, а не да се налага да си мъкна на гръб посудата и продуктите.

  13. 13 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 1840 Неутрално

    И аз съм го правил. Или спиш с хлебарките или ти отрязват главата. Чистите места на прилична цена са заети от тези с резервациите.

  14. 14 Профил на zlo38528262
    zlo38528262
    Рейтинг: 1134 Неутрално

    До коментар [#12] от "areta":

    Ако считаш, че много ни интересува къде и как пътуваш, вземи издай книга. Тук обсъждаме тъпотиите на независимата жена, която сама се себе си се чуди що е независима и се хвали, че си била плащала сметките. Та напиши и ти книга, а когато я продадеш на 5 човека извън фамилията ти, а Дневник реши да ни осведоми за твоето произведение, ще обсъдим и него.

  15. 15 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8420 Весело

    До коментар [#7] от "Petleshev":

    Добре заварил! :)
    Върнах се от обиколката - Карпати, Задкарпатие, Буковина и Молдова !!!
    Къде с резервации - къде без :)

    karabastun1@abv.bg
  16. 16 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8420 Весело

    До коментар [#7] от "Petleshev":

    Даже и в ПМР успях да се пъхна :)

    karabastun1@abv.bg
  17. 17 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8420 Весело

    До коментар [#6] от "penetrating":

    Но пътищата наистина са неописуеми - ще подготвя картинки :)

    karabastun1@abv.bg
  18. 18 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 1741 Неутрално

    Хубав, но и тъжен разказ.Колко самотен или самовлюбен трябва да си за да пращаш картички на самия себе си.
    —цитат от коментар 5 на penetrating


    Точно това си мислех и аз.Да пишеш до самия себе си, да няма с кого да споделиш удоволствието, усмивката, красотата.Не мога да си помисля, че това е щастие, а по-скоро - огромна самота.И няма никакво значение дали си в Париж или в Перник, ако си самотен.Дори в Париж ще ти е хиляди пъти по-тежко, ако си отишъл на екскурзия сам.

  19. 19 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 3280 Неутрално

    Каква е основната идея на този разказ?

    Мърфи е оптимист!
  20. 20 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1104 Неутрално

    До коментар [#19] от "султана глаушева":

    Вариации на темата "яж, моли се и обичай" и по-ранната й итерация, How Stella Found Her Groove. Или един вид пропаганда колко е яко да си сингъл мацка, пътуваща, с нещо като журналистическа кариера. Пътуването - ясно, все по-лесно е, само дето журналистиката не е това, което беше.

  21. 21 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 1145 Неутрално

    Когато пътуваш без резервации?
    - стига да ти се пътува!

    До коментар [#6] от "penetrating":
    Хубав, но и тъжен разказ! (съгласен)
    Колко "самотен" или "самовлюбен" трябва да си за да пращаш картички на самия себе си?
    (явно и двете)

  22. 22 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11800 Весело

    До коментар [#21] от "Emil Dimov":

    :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  23. 23 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 3280 Неутрално

    До коментар [#20] от "lil_alex":
    Добре си го формулирал😊

    Мърфи е оптимист!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK