Какво разказват за пътешествията си актьорите от Холивуд

Какво разказват за пътешествията си актьорите от Холивуд

© Издателство Вакон



Основната идея зад този сборник - "Пътешествие като на кино", е съвсем проста: актьорите са разказвачи на истории още от времената на древните гърци.


А откакто Холивуд излезе извън рамките на киностудиата, тези разказвачи пътуват до отдалечи кътчета на планетата, за да разказват своите истории. "Холивудските типажи" са номади, от една страна заради работата си, но често и по природа.


Актьорите пътуват с широко отворени очи и наострени уши – понякога го правят несъзнателно, друг път нарочно. Те постоянно търсят характери, вглеждат дори в най-малките детайли от поведението на хората или промените на гласа им, събират цялата тази информация, за да си я припомнят след време и да използват в някоя роля.




Авторите на сборника решават да помолят някои от тези странстващи разказвачи да разкажат своите най-лични, вдъхновяващи, забавни, смущаващи и човешки истории, преживени по време на пътешествията им.


Авторите са Андрю Маккарти - актьор, режисьор и автор на текстове за пътешествия. Снимал се е в повече от двадесет филма и Дон Джордж, редактор на отдела за пътешествия на "Лоунли Планет", редактор на отдела за пътувания на San Francisco Examiner & Chronicle и създател и редактор на раздела Wanderlust на интернет портала Salon.com.


Откъсът от книгата е предоставен от издателство "Вакон".


През Йордания и Сирия


Джош Лукас


Джош Лукас е роден в началото на 70-те години на 20-ти век в Арканзас и през цялото си детство пътува с родителите си, които са активисти и организират протести срещу ядрените оръжия във всички южни щати. Накрая семейството му се установява в малко рибарско селце в щата Вашингтон. Там Джош учи в малко държавно училище, в което се записва в курс по дебати и драматургия, признат в цялата страна и носител на редица награди. След завършването си той работи като актьор и не спира да пътува. Участва във филмите: "Американски психар", "Красив ум", "Посейдон".


****


Честно казано, тази "развлекателна индустрия", в която работя вече над двадесет години, може просто да ви срита задника. В началото на зимата през 2010 г. се озовах, образно казано, паднал в калта, окървавен и насинен, с ужасно главоболие. Красивото обещание за страхотна кариера профуча покрай мен и ме събори злостно на земята. Отхвърлен, аз осъзнах, че бях приел тази загуба прекалено тежко и бях изгубил перспективата си. Затова реших да тръгна сам на пътешествие до някое място, на което никога преди не съм ходил и да събера мислите си. Исках да скоча в неизвестното, затова избрах Близкия изток.


Няколко дни по-късно кацнах в Израел. Недоспал и уморен, минах безпроблемно и бързо през летището с най-високо ниво на охрана в целия свят. Излязох от митницата напълно объркан, защото предварителното ми проучване ме беше подготвило за щателен обиск или най-малкото за сериозен и задълбочен разпит. Но ето че вече бях в Израел и никой дори не надникна в багажа ми.


Хванах автобус до най-близката спирка до стария град Йерусалим. Влязох в него през Дамаскската порта и мигновено ме обгърнаха цветовете, усещанията и ароматите на древния пазар. Изпаднах в радостен възторг и тръгнах из лабиринта от улици в стария град. Стигнах до Мюсюлманския квартал и оставих багажа си в хостела, който се намираше в 500-годишна сграда с мраморен под. Излязох на улицата и неволно възкликнах: "О, боже мой". Бях напълно прехласнат от новите впечатления, които трупах постоянно. Обикалях из Йерусалим: средище на духовността и емоциите, кипящи сред това умопомрачително човешко творение, издигнато в прослава на Бога. Почувствах също и пълно умопомрачение. Веднага разбрах защо на това място се водят войни. И защо тук хората намират спасение за душите си.


Имах нужда от свеж въздух, затова се върнах обратно на пазара и отидох в едно кафене, където трябваше да се срещна с Филип: военен фотограф, евреин, роден в Африка и израснал във Франция. През последните шест месеца той живееше в Йерусалим със съпругата си, режисьор на документални филми, и трите им малки деца. Вече ми беше казал по телефона, че отчаяно копнее да покаже на хората непознатата страна на Йерусалим. Докато пиехме като до Яфската порта, този пламенен, весел мъж с блеснали очи, който говореше френски, иврит, английски и арабски (а навярно и още три други езика, които не използваше в разговора ни), ми разказа, че е известен сред военните в Израел като "любител на арабите" и че приема конфликта крайно емоционално. Обясни ми, че двамата със съпругата му следят внимателно случващото и го документират.


Джош Лукас

© Издателство Вакон

Джош Лукас


– Готов ли си да видиш града? – попита ме той. – Готов ли си да походиш?


Минахме бързо през Християнския квартал по Виа Долороса – пътят, по който минал Христос към мястото на разпятието си, понесъл кръста си. Филип ми разказа за окаяното положение и бедите на палестинците. За болката и гнева си към ционизма1, който осъждаше. С усилие изкачихме стръмния Елеонски хълм (Маслиновата планина), а той не спираше да ми разказва за кварталите, покрай които минавахме.


Стигнахме до Западния бряг на река Йордан. Филип ме предупреди, че израелските войници ни наблюдават. Виждах ги над нас в оръдейните, докато вървяхме по пустите улици и влизахме все по-навътре в Палестина. Огромни бетонни плочи разсичаха къщите на две. Открихме много празни ракетни снаряди, останали след скорошна престрелка. Стигнахме до самотна бензиностанция точно до стената, разделяща Израел и Палестина, разположена на някога оживено кръстовище. Попитахме собственика какво мисли за случващото се, а той каза: "Тази стена ще падне. В Германия отне тридесет години, а тази тук съществува едва от седем години." Сетне се усмихна.


Повече за книгата прочетете тук.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12040 Весело

    "...Почувствах също и пълно умопомрачение..." а може би просветление?

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1772 Весело

    "Докато пиехме като до Яфската порта..."

    Това ще да е или "Докато пиехме кафе..." или "Докато пиехме като смокове..." :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK