Околосветското пътешествие на борда на розова яхта на 16-годишната Джесика

Околосветското пътешествие на борда на розова яхта на 16-годишната Джесика

© Издателство



На 15 май 2010 г., след 210 дни по море и над 22 хил. изминати морски мили, 16-годишната Джесика Уотсън победоносно се завръща в пристанището на Сидни с малката си розова яхта "Елас Пинк Лейди". Тя е успяла. Станала е най-младият човек, обиколил света под ветрила, без да акостира никъде по пътя.


Джесика се подготвя за този момент в продължение на години. И все пак едва 18 месеца по-рано претърпява сблъсък с 63 000-тонен танкер. Мнозина смятат, че се е провалила още преди да е започнала пътешествието си, но тя се отърсва от преживяното, вдига високо глава и продължава напред към необозримия безкрай на океана.


"Силата да мечтаеш" е вдъхновяващата история на младо момиче, което решава да изпита силите си с необикновено приключение насред бурни ветрове, огромни вълни и опасни айсберги. Джесика доказва, че със смелост, отдаденост и доза риск всички можем да изживеем мечтите си – независимо колко големи или малки са те.




Книгата е вече на българския пазар, издадена от "Вакон". Ето и откъс от нея, предоставен на "Дневник" от издателството.


Полумесецът беше изгрял и озаряваше морето със сребристо сияние над тъмнината отдолу. След залез гланцовото безветрие на следобеда се смени от лек ветрец от запад и "Елас Пинк Лейди" напредваше добре с издути платна – бях вдигнала грота, стаксела и кливера. Не бих могла да мечтая за по-добри условия за първата си нощ в морето.


Наблюдавайки как "Елас Пинк Лейди" плава със стабилните 4 възела, бях невероятно горда със симпатичната си малка розова яхта. Изпитвах огромно облекчение, че най-сетне съм на път, и се бях замислила за плаването през следващите няколко дни и за огромното приключение, на което скоро щях да се отправя. Нощта беше красива и мисълта, че нещо може да се обърка, беше безкрайно далеч от ума ми.


Бях отплавала от Мулулаба, ескортирана от лодки и хеликоптери, около 10 часа същата сутрин и след 15 часа в морето и седмиците целодневна подготовка се чувствах изморена и леко замаяна. Обикновено ми трябват няколко дни, докато привикна с живота по море. Уверена, че всичко е наред, реших да полегна за няколко минути и да подремна.


С "Елас Пинк Лейди" вече бяхме на около 15 морски мили източно от остров Норт Страдброук. Щеше ми се да бяхме по-навътре в морето и по-далеч от местните риболовни флотилии и евентуално преминаващите кораби, но заради течението и слабия вятър по-рано не се бях отдалечила кой знае колко след отплаването си. Огледах хоризонта, проверих радара и AIS-а (системата за автоматично разпознаване) и настроих будилниците си, а после се покатерих на койката, все още със спасителната жилетка и сбруята.


Околосветското пътешествие на борда на розова яхта на 16-годишната Джесика

© Издателство


Събуди ме ужасяващ, разтърсващ до мозъка на костите взрив от звуци в мига, в който "Елас Пинк Лейди" внезапно спря и яростно се завъртя. Скочих, страховитият стържещ звук продължаваше и един бърз поглед нагоре през люка ми изясни, че сме се сблъскали с нещо огромно – с кораб. Вместо небе виждах стена от черна стомана, скрила звездите и извисяваща се над мен. Ревът на двигателите изпълваше главата ми и целия ми свят.
Протегнах се през кокпита, сграбчих румпела, изключих автопилота и се опитах да насоча яхтата встрани. Беше безнадеждно. Нямаше къде да отидем, не можех да сторя нищичко. С пронизителен грохот корабният корпус ни тресеше, докато се остъргваше в борда ни. Следващият поглед ми показа, че кърмата на кораба, с надвесените ѝ мостици, бързо приближава към нас. Шумът ставаше все по-силен и разбрала, че мачтата и такелажът ще се строполят, се втурнах обратно в каютата с надеждата да съм поне малко защитена.


С ръце на главата седнах на койката тъкмо когато започваше нова и далеч по-ужасяваща какофония от звуци. Изминаха няколко кратки секунди, но ми се сториха като часове. Шкафът до мен се откърти в момента, в който вантпутенсът раздроби вертикалната водонепроницаема преграда на милион трески. Яхтата се накрени на една страна, а после внезапно се изправи с най-силния взрив от шумове досега – заплетеният такелаж внезапно се беше освободил и рухна на палубата.


Когато яхтата спря да се люлее и ревът на двигателите започна да заглъхва, се върнах горе. Бъркотията беше пълна. Навсякъде имаше такелаж, леери, огромни ръждиви люспи от черната боя и отломки от метала на корабния корпус. Отвъд "Елас Пинк Лейди" виждах как тъмните очертания на кърмата на исполина се отдалечават, а ние оставахме в разпенената от винта му бяла струя, запътили се наникъде.

Слисана и невярваща, а и все още замаяна, отчаяно се опитвах да осъзная случилото се, докато проверявах дали трюмовете се пълнят с вода и има ли повреди по корпуса. В ума ми имаше само една мисъл: "Горката ми лодка", и докато щраках превключвателите, за да видя кои уреди все още работят, тя се превърна в нещо като напев: "Горката ми лодка, горката, горката ми лодка!". Сетивата ми бяха като притъпени и все още не можех да се отърся напълно от дрямката; дори не ми мина през ум да бъда уплашена. Мислите ми се въртяха единствено около "Елас Пинк Лейди".


Като дишах дълбоко, за да успокоя треперещите си ръце, взех радиостанцията, за да се обадя на кораба, а после грабнах и телефона да съобщя на татко за случилото се. "Добре съм – казах му аз. – Нищо ми няма, но ни блъсна кораб и мачтата падна."


Отново на палубата, сама и на много мили от сушата, ми бяха нужни около два часа, за да я разчистя лека-полека, да привържа изпочупения такелаж и да отрежа заплетения кливер. Начесто поспирах, за да повръщам, надвесена през борда – гаденето от по-рано беше прераснало в истинска морска болест. Накрая запалих двигателя и с негова помощ изминах шестте часа път до Голд Коуст. Колко бързо се промени всичко!


Пред мен се простираха най-малко 23 000 морски мили безлюден океан, яростни бури и рискът от не един нокдаун. Но в онзи ден се съмнявах, че през месеците, които ме очакваха сама в морето, ще има нещо толкова трудно, колкото това да държа главата си високо вдигната, докато насочвам осакатената "Елас Пинк Лейди" между вълноломите на Голд Коуст, след като видях множеството, обрамчило реката, флотилията от лодки, дошли да позяпат, и ударната група на очакващите медии.


Повече за книгата ще намерите тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 859 Неутрално

    И някое гадже да беше взела.

  2. 2 Профил на Taiga
    Taiga
    Рейтинг: 1765 Неутрално

    Притесних се, защото първоначално като прочетох заглавието си помислих, че се появила нова Бастунберг-пазителка на Планетата.

    "АМЕРИКАНСКИ ГЕОЛОЗИ, ПРОУЧВАЙКИ ПОРЕДНОТО НЕФТЕНО НАХОДИЩЕ НА США, С ИЗНЕНАДА УСТАНОВИХА, ЧЕ НАД НЕГО ИМА НЯКАКВА АРАБСКА ДЪРЖАВА"
  3. 3 Профил на Скакауец
    Скакауец
    Рейтинг: 959 Неутрално

    Джесика, Грета ... а бе, кога ходят на училище тези 16 годишни момичета при толкова плавания? Или няма нужда. Каквото не са научили в клас, понеже са отсъствали, ще го чуят в някай от свободните "университети" на дедо Шори ;)

    Европейски ценности: слушкаш Шорош, папкаш грантове! (наръчник на българските либерални медии)
  4. 4 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 2823 Весело

    До коментар [#3] от "Скакауец":
    "Джесика, Грета ... а бе, кога ходят на училище тези 16 годишни момичета при толкова плавания?"

    Остави училището. Днес обучението се осъществява по най-различни начини. Аз се питам дали Джесика не заслужава в по-голяма степен Нобеловата награда за мир от Грета, че даже и за литература. Толкова добре е описала сблъсъка с кораба. Има литературни данни момичето.

  5. 5 Профил на venci4
    venci4
    Рейтинг: 1924 Неутрално

    Имаше филм по случая, с Рада Митчел, мисля

    Платени форумни тролчета, така ли ви възпитават на Позитано? http://prikachi.com/images/793/8000793h.jpg
  6. 6 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3601 Неутрално

    Аз пък си мисля за баща й, който не е успял да излезе на глава с дъщеря си, и тя да хукне на околосветско с яхтата си.
    Спомних си за сър Френсис Чичестър - първият самотник. Истински англичанин - на Рождество Христово, рождения ден на кралицата обличал костюм в яхтата, и прав изпивал тържествено чаша джин. когато завършил първия етап от плаването си в Австралия, се чудил как да отговори на въпрос на журналистите - кога е бил на тежкия момент. Искал да разкаже нещо героично, а истината била, че най-тежко се почувствал, когато джинът свършил

  7. 7 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3601 Неутрално

    До коментар [#6] от "historama":

    Момичето сигурно е била омаяна от историите на мореплаватели-самотници, както и големите състезания навремето за самотници със супер яхти, движещи се с 60-80 км в час (Ерик Табарли, Ален Кола). А момичето е реализирала една супер мечта, отделно с книгата си, разни участия в международни конференции, защо не и с филм, тя почти се е реализирала.

  8. 8 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1512 Неутрално

    До коментар [#6] от "historama":

    🤣🤣🤣
    Драма! Истинска! Вярвам!

    Не знам дали знаеш, но той е бил диагностициран с рак на белия дроб в напреднал стадий.
    Нахлузил ските и се попилял за месеци на север в Скандинавия.
    Върнал се с абсолютно чисти дробове!
    МЪЖ!

  9. 9 Профил на Рабацанелла
    Рабацанелла
    Рейтинг: 1565 Неутрално

    До коментар [#3] от "Скакауец":

    НЕ ходят. После ще им дадат изпитите, пак по линия на дедо Шори, и плюс това ще им дадат и Нобел :)) Това са "героите на новото време"...

  10. 10 Профил на peaspiring
    peaspiring
    Рейтинг: 565 Весело

    До коментар [#9] от "СЪС ИМЕ двеста двайсет и две":

    Е, друго си е да седиш вкъщи на протрития диван пред телевизора, да се наливаш с домашна ракия, и да твърдиш, че истинския героизъм е да отгледаш две чавета в панелна гарсониера в Надежда...

  11. 11 Профил на peaspiring
    peaspiring
    Рейтинг: 565 Весело

    До коментар [#9] от "СЪС ИМЕ двеста двайсет и две":

    И Костов, и Ротшилд :-))))))

  12. 12 Профил на xfh59608894
    xfh59608894
    Рейтинг: 438 Неутрално

    Разглезено богаташко отроче.

  13. 13 Профил на Рабацанелла
    Рабацанелла
    Рейтинг: 1565 Неутрално

    До коментар [#10] от "peaspiring":

    И защо точно това трябва да е алтернативата на гретите? Т.е. поставяте ни в ситуацията да избираме между тъпан и по-голям тъпан. Много ви е ограничен мирогледа, много тесни хоризонти :))

  14. 14 Профил на puhpuhan4o
    puhpuhan4o
    Рейтинг: 1037 Неутрално

    До коментар [#3] от "Скакауец":"Джесика, Грета ... а бе, кога ходят на училище тези 16 годишни момичета при толкова плавания?"Остави училището. Днес обучението се осъществява по най-различни начини. Аз се питам дали Джесика не заслужава в по-голяма степен Нобеловата награда за мир от Грета, че даже и за литература. Толкова добре е описала сблъсъка с кораба. Има литературни данни момичето.
    —цитат от коментар 4 на tacheaux


    Викам и за химия, билогоия и космонавтика. Що толкова скромно?

    Може да измислят и Нобелова награда за математика и тя да бъде първата, дето да я вземе.

    После почетен член на БХК и кандидат на София за кмет.

    Върнете дъгата на децата, педераси!
  15. 15 Профил на Платон  Фъшкиев
    Платон Фъшкиев
    Рейтинг: 1892 Гневно

    Молко ми беше Тунбергерицата от Швеция,сега и за Джесика от Австралия требе да квича от възторг!

    Група млади затоплисти чисти океан от глисти,вдъхновени либерали пляскат в езеро педали. BACHO LUD
  16. 16 Профил на falkoneti
    falkoneti
    Рейтинг: 1378 Неутрално

    До коментар [#2] от "Taiga":

    От тук насетне само притеснен да ходиш.

  17. 17 Профил на falkoneti
    falkoneti
    Рейтинг: 1378 Неутрално

    До коментар [#10] от "peaspiring":

    И да попържаш по фурумите, че видиш ли на 16 години са направили това дето ти няма за три живота да направиш.

  18. 18 Профил на ali_ibn_isa
    ali_ibn_isa
    Рейтинг: 1053 Неутрално

    Браво на девойчето! :)
    ---
    Дет' се вика: по-добре на 16 год. на околосветско пътешествие с яхта, отколкото в 5-ти клас в 'Суворовско училище' - военен расиянски интернат за деца-джихадисти верни до гроб на Путлер.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK