Бялата самота на Райнхолд Меснер

Бялата самота на Райнхолд Меснер

© Издателство "Вакон"



"Бяла самота. Моят дълъг път към Нанга Парбат" - този необикновен пътепис е книга за любови и умирания и за живота в интервалите помежду им; вълнуващ разказ за обсебените от планините, за ония от тях, които успяват да се върнат в "света на хората", и за останалите завинаги в прегръдката на ледовете им; учебник по оцеляване – в планината, в джунглата на хорските завист и сплетни, в бездната на собствените страхове, съмнения и вини. Книга за всеки, който е имал и продължава да има мечти, за всеки, който е търсил, намирал, печелил и губил – битки и цели, приятели и кумири. Книга за самотата – бялата и черната. И за един мъж, поел предизвикателството и на двете.


Райнхолд Меснер – човек, който преодолява границите, автор, строител на високопланински обекти – е роден през 1944 г. в Южен Тирол, Италия. Започва да се катери още през 1949 г. и от 1969 г. насам е предприел повече от сто пътешествия из планините и пустините на тази земя. Многократно е бил първият, стъпил на определено място, пръв е изкачил е всичките 14 осемхилядника без кислородна бутилка, прекосил е Гренландия. Това е поредната му книга, която излиза на български език и е вече на пазара. Откъсът от нея е предоставен от издателство "Вакон".


Бялата самота на Райнхолд Меснер

© Издателство "Вакон"




Дългата сянка на Нанга Парбат


Нанга Парбат е много особена планина. Поне за мен. От самото начало. А и защото за нея съм прочел много повече, отколкото за която и да било друга планина! За Ракхиот от северната страна, за склоновете на Диамир, за стената Рупал. За многобройните опити и за първото изкачване на върха през 1953 г., за трагичната експедиция по Диамир през 1962 г. Низ от нови и нови трагедии: 1895 г., 1934 г., 1937 г., 1962 г. По-късно, през 1970 г. – нашият пръв хималайски връх, Нанга Парбат.


Брат ми Гюнтер и аз стигаме до върха, но се докарваме до бедствено положение и започваме спускане по непозната местност, губим се един другиго от поглед, Гюнтер изчезва завинаги. Заедно бяхме направили повече от 1000 планински изкачвания: по опасни стени, по нови маршрути и сме се връщали. Гюнтер беше моят партньор по въже, той беше човекът, на когото се доверявах за всичко, любимият ми брат.


През 1971 г. се връщам на мястото на трагедията. С жената, която обичам. Заедно се отбиваме при спасителите ми и, измъчван от кошмари, се изкачвам до глетчера, който ме беше хвърлил в отчаяние. Надявам се да стане чудо! Но не намирам брат си.


Бялата самота на Райнхолд Меснер

© Издателство "Вакон"

Уши ми помага да нося вината, че съм оцелял. Тя ми връща желанието за живот, дава ми сигурност, подкрепя ме в страстта ми по алпинизма. Пътуваме заедно, устройваме се в Южен Тирол, но сме по-скоро номади, двойка обичащи се номади. Всяко ново предизвикателство изкушава. Отново и отново поемам нанякъде, на някоя експедиция, в зоната на смъртта. Копнежът е огромен, разделите причиняват болка. Не условието "планините или аз" е това, което през 1977 г. ни разделя, а моята обсебеност.


С мрачното усещане, че в цялата си лудост, докато се пилея и самоунищожавам, съм разрушил любовта ни, през 1978 г. отново тръгвам към Нанга Парбат. За да изкача сам този осемхилядник.


В бивака съм, нощувам по средата на стръмната стена, когато я разтърсва земетресение. Милиони тонове лед се откъртват от склоновете ѝ, обратният път е отрязан. Противно на всякакъв разум, продължавам да се изкачвам, стигам върха; вятърът разнася снежни парцали – времето се влошава и се налага да изчакам; накрая успявам да се спусна до подножието на стената по много рискован маршрут. Животът ми е спасен, свободен съм, черната самота е станала бяла. Но с колко неща се разделих заради всичко това! Заради соловото изкачване – с любовта си, заради най-високата и стръмна стена на земята – с брат си. Единствено чувството на вина, че останах сам, не ме напуска. 30 години по-късно нещо отново ме тласка към Нанга Парбат. Към моята съдбовна планина.


Продължавам да търся брат си. Макар и най-често само насън. Някои от предишните ми другари обаче така и не успяват да приемат факта, че съм още жив! Това, че за разлика от брат си аз оцелях, им се струва незаслужен късмет, въпреки чувството ми за вина. ДНК анализът на една кост, която Ханс Петер Айзендле намери през 2000 г. в глетчера в подножието на стената Диамир на Нанга Парбат, през пролетта на 2004 г. най-после окончателно доказа, че брат ми Гюнтер е загинал в подножието на планината през 1970 г., на връщане от върха, който бяхме изкачили заедно. Това сложи край на съмненията в невинността ми и опроверга спекулациите на някогашните ми другари алпинисти. Дали последните са се опитвали по този начин да отклонят вниманието от съществените въпроси, или да укротят угризенията на собственит си съвести? Не знам, а и това вече няма никакво значение.


Повече информация за книгата ще намерите тук.

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 1533 Неутрално
  2. 2 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1081 Неутрално

    На времето Меснер беше, безусловно, най-добрият.
    На една пресконференция, един журналист го провокира с въпроса, "Кой е най-добрият алпинист?"
    Отговорът му - живият.
    А колко не доживяха ...

    Аз не зареждам в Лукойл.
  3. 3 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1984 Неутрално
  4. 4 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1642 Неутрално

    До коментар [#2] от "simval":

    не само навремето ами и сега. и тия от негувото пуколение и малко слет тва.
    а сигашните.... ако са с техната икипировка нема и до лагер 2 да стигът... оделно целиа останал съпорт... за алпинистите гувора, а пък високупланинските туристи не ги отразявам дори..
    та немаи илузии.
    дано вакончето пак и за пореден път не се е исложило.

  5. 5 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3586 Неутрално

    Един от малкото, на които искрено съм се възхищавал!

    Еретик
  6. 6 Профил на ktu09630174
    ktu09630174
    Рейтинг: 358 Неутрално

    Вече не е същото. Заради по-топлия климат и високо-технологичната екипировка.

    Само обувките на алпинистите от онова време са тежали с 3 кг повече. Не е имало нито Горетекст, нито полари. Ходели са с пуловери ушити от бабите им.

    Не са имали адекватна прогноза за времето, GPS... просто е невероятно, как са оцелявали...

  7. 7 Профил на pavlinkoto
    pavlinkoto
    Рейтинг: 615 Неутрално

    Звучи доста завладяващо.

  8. 8 Профил на simko4
    simko4
    Рейтинг: 1049 Неутрално

    Ще бъде нещо, което ще е интересно да се прочете.

  9. 9 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 2627 Неутрално

    Райнхолд Меснер е машина за катерене, има голям витален капацитет. Добре познава възможностите на организма си и не прекалява.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  10. 10 Профил на Jazzdevil
    Jazzdevil
    Рейтинг: 893 Неутрално

    До коментар [#6] от "ktu09630174":

    Ами жестоката истина е, че голяма част от тях не са оцелели. Смъртността в онези ранни години по високите върхове е била двойна и тройна на днешната.

  11. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10708 Неутрално

    Борба с планината, а после борба с призраци, съмения, вина, угризения и с "другите"...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  12. 12 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 2325 Неутрално

    И как да не си спомни човек песните на Висоцки...

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  13. 13 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 3379 Неутрално

    Мда. Как точно се е случила трагедията с Гюнтер, знае само той. Дано не е била неговата обсебеност да напише история в алпинизма, слизайки през Диамирфланке. Той си знае. Ето и другата версия.

    https://www.spiegel.de/kultur/kino/bergsteiger-drama-nanga-parbat-das-ist-nicht-die-wahrheit-a-672209.html

    Мърфи е оптимист!
  14. 14 Профил на abdulhazred
    abdulhazred
    Рейтинг: 683 Неутрално

    До коментар [#13] от "султана глаушева":

    Не мисля, че може да има някакви съмнения, че Райнхолд е отговорен за смъртта на Гюнтер.

  15. 15 Профил на abdulhazred
    abdulhazred
    Рейтинг: 683 Неутрално

    https://www.explorersweb.com/tech/news.php?id=808

    Общо взето всички възможни варианти за трагедията са описани на горния линк и няма такъв в който Райнхолд да е невинен и целия в бяло.

    А бързото и незаконно изгаряне на останките намерени през 2005 г хвърля допълнителни съмнения дали не става въпрос за нещо много по-зловещо от обикновенна височинна болест и неразбирателство между братята по кой маршрут да слязат.



  16. 16 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 3379 Неутрално

    До коментар [#15] от "abdulhazred":
    Не го знаем. Нито ти, нито аз. И едва ли ще гои научим. Има нещо друго, май общовалидно, за съжаление. Излезе на бял свят в книгата на Кракауер Into Thin Air за двете комерсиални експедиции към Еверест с много загинали, в това число и ръководителите. Група алпинисти вижда изпаднали в беда умиращи малко под върха. Не им оказва помощ. Продължава си пътя. Когато става известно, започва разследване. Отначало отричат, след това единият заявява най-арогантно:”какво искате, над осем хиляди метра няма морал”. Там действат други закпни. Не ги знаем. Нито ри, нито аз. Е, освен ако не си екстремен алпинист.

    Мърфи е оптимист!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK