Да се разходиш сам по пътеката, която продължава 3500 км

Да се разходиш сам по пътеката, която продължава 3500 км

© Издателство



Пътеката на хората" е разказ за 3500-километров солов преход, който изправя пред множество предизвикателства един млад пътешественик. Когато тръгва по Пътеката на Апалачите през май 2018 година, Петър Ванев очаква тежък терен, резки климатични промени и опасни срещи с дивата природа. В рамките на по-малко от четири месеца той изминава средно по 35 километра на ден в кал, студ и жега, непрекъснато мокър, физически и емоционално изтощен. Изкачва 92 върха и отслабва с десет килограма. Среща различни хора и се изправя пред всекидневни трудности. Прекосява 14 щата в посока от юг на север по изкривения гръбнак на планинската верига Апалачи, за да стигне до планината Катадин и края на това невероятно приключение.


Да се разходиш сам по пътеката, която продължава 3500 км

© Издателство


Това е втората му книга. Откъс от първата - "Пътека през огън и лед", в която разказва за самотния си 4240-километров преход по Пътеката на Апалачите, можете да прочетете тук.




Петър Ванев e пътешественик и любител на дивата природа. Той е първият българин, изминал успешно разстоянието на трите най-дълги пешеходни прехода в САЩ – Тихоокеанския хребетен път, Пътеката на Апалачите и Континенталният преход, с обща дължина 12 700 км. Носител е на отличието "Тройната корона", което се дава за успешно прекосяване на тези три маршрута. Историята му четете тук.


След като прекоси Тихоокеанския хребетен път през 2017 г., Петър решава, че 4240 километра не са достатъчни, и си поставя за цел да стане първият българин, носител на Тройната корона с нейните 12 700 километра планински преходи. На 30 май 2018 г. той отново заминава за САЩ, но този път посоката му го отвежда към Източното крайбрежие и планинския преход Пътеката на Апалачите с дължина 3500 километра. На 16 септември успешно завършва и този преход, а през 2019 година се завръща след успешно преминаване и на Континенталния преход.


Книгата му "Пътеката на хората" е вече на пазара, издадена от "Вакон". Издателството представи на "Дневник" откъс от нея.


Да се разходиш сам по пътеката, която продължава 3500 км

© Издателство


С грижа за природата


Защо избра точно САЩ? Защо не някъде другаде – Южна Америка, Европа, Азия? Това най-често ме питаха на презентациите на прехода ми по Тихоокеанския хребетен път. Знам ли? И аз се чудя защо. Нека обаче споделя що за хора са американците.


Те са като всички нас. Имат своите черни и бели ризи. С висок интелект, с ценности, с инстинкт за самосъхранение и с грижа за всичко, което ги заобикаля. Алчни, със силно развито чувство за грандомания. Сред тях има и много посредствени хора, на които не им пука от нищо – егоистите и наивниците. Да!


Първоначалната ми представа за американците и Америка беше изградена от медиите в няколко основни посоки. Всичко, което изброих, плюс веригите за бързо хранене, прословутото им наднормено тегло и консуматорския им манталитет. Имах възможността да се уверя в това сам. Медиите не лъжат, показвайки това лице на САЩ. Важното и интересното, за което почти не се говори, е природата на САЩ. Има места и райони, на които биха завидели много други държави. Американците знаят как да стопанисват и опазват природата и това се е превърнало в част от ежедневието им. Бях сигурен, че примерите от ТХП ще се допълнят, докато ходя по Пътеката на Апалачите. Ето затова избрах точно природата на САЩ.


Със Стив си направихме няколко снимки за спомен. Бе необичайно и силно приятно приятелство. А след това ми предстоеше да се окалям до уши, докато джвакам към каменната арка на заходния преход.


Водопадите Амикалола не са стартът на прехода по Пътеката на Апалачите. От тях започват едни 13,6 километра до официалния старт в планината Спрингър. По традиция всеки, който иска да поеме по пътеката, трябва да си го заслужи, като прекоси тези първи километри. Сега бях в преддверието на прехода, а какво ме очакваше напред, никой не можеше да каже. Нямаше и как да го знам от информацията за маршрута.


След като се сбогувах с моя приятел Стив, Джон каза, че преди 30 минути са регистрирали друг пътешественик, който би трябвало да е в заслона на около стотина метра по пътеката. Благодарих му за приятната новина и се отправих да си отдъхна в компанията на сродна душа. Стъпих смело на калната пътека и си помислих: "Страхотен старт – дъжд! Сега през целия преход ще ме вали или пък ще ми върви по вода но каквото - такова!".

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 929 Неутрално

    Браво за усилията.Обикновено такива книги не оставят спомен.Трябва да си професионален писател да напишеш нещо голямо.

  2. 2 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2192 Неутрално

    Подобни пътешествия поставят много въпроси, като какви са хората които се захващат, кой и защо ги финансира ( не става без пари, нали така), как се предпазва и опазва от дивите животни за да оцелее, през цялото време ли носи със себе си храна ( за колко дни), дрехи/обувки/оборудване за студ, жега, скали, реки и прочее, има организирани "спасителни пунктове" където да направи почивка и се запаси с храна, има ли почивни дни, къде се пере,къпе и т.н.
    Задавам тези въпрои, защото едва ли ще купя и прочета книгата, но ако някой е наяно, може да даде някаква инфрмация.

  3. 3 Профил на perko101
    perko101
    Рейтинг: 74 Неутрално

    Но могат да мотивират и други хора да го направят! Или да ти помогнат с подготовката за подобни преживявания.

    Нямам опит с такива преходи, но съм правил други подобни неща, макар и в доста по-малък мащаб и мога да кажа, че усещането дори само за личното постижение дава крила.

    В тези “бездушни” времена все повече хора трябва да пробват да предизвикат себе си, преди да предизвикат околните и светът ще стане мъничко по-добър.

    И не на последно място, когато си уморен, мокър и премръзнал, не мислиш за Гешев, Путин, Тръмп или каквато и да била пропаганда, а за истински важните неща в живота ти.

  4. 4 Профил на perko101
    perko101
    Рейтинг: 74 Неутрално

    До коментар [#2] от "tsvetko_51":
    Превод: “ Имам въпрос, но ме мързи да чета и за това чакам някой да го направи за мен. А-а-а ... и пори не ми се дават.”

    Мила родна картинка.

  5. 5 Профил на redguy
    redguy
    Рейтинг: 1118 Неутрално

    До коментар [#2] от "tsvetko_51":

    И на мен винаги ми е било интересно как точно се случват тези експедиции. Месеци наред преходи + месеци преди това подготовка. Какво работи този човек? Откъде има доходи?
    Честно казано и аз бих с радост приел такова предизвикателство - да сме махна от офиса и мръсния град и да се потопя за няколко месеца в природата.

  6. 6 Профил на m17
    m17
    Рейтинг: 2240 Неутрално

    До коментар [#4] от "perko101":

    "Аз знам ама няма да ви кажа щото не сте ми платили" е друга мила родна картинка.

  7. 7 Профил на perko101
    perko101
    Рейтинг: 74 Неутрално

    До коментар [#6] от "m17":

    - Кое е най-трудното за обяснение нещо на човек, живял преди век?
    - В дожба си имам устройство, което е сподобно да достъпи огромна част от знанието на човечеството, но аз го ползвам, за да споря с непознати.

  8. 8 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 2002 Весело

    До коментар [#4] от "perko101":"Аз знам ама няма да ви кажа щото не сте ми платили" е друга мила родна картинка.
    —цитат от коментар 6 на m17


    Че то, за акъл се плаща и няма лошо да си искаш хонорара:
    — Докторе, когато имате хрема какво правите?
    — Кихам...

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  9. 9 Профил на Дългия
    Дългия
    Рейтинг: 1678 Любопитно

    Евалата му на човека за смелостта и постоянството. Защото и да се намери някой да те спонсорира, не всеки би издържал на подобни изпитания, трябва си сила (и воля) на характера, отделно е и физическата издържливост...

  10. 10 Профил на perko101
    perko101
    Рейтинг: 74 Неутрално

    До коментар [#6] от "m17":

    Полученото на готово не се цени така, както когато сам си положил усилия.

    Или с други думи, "То да е ... да му го набиеш, ама то акъл".

    В някои държави правата на хората са спечелени с борба, на други им "подариха декомкрацията". Къде се цени и пази повече?

  11. 11 Профил на bruno__dante
    bruno__dante
    Рейтинг: 1082 Неутрално

    Подобни пътешествия поставят много въпроси, като какви са хората които се захващат, кой и защо ги финансира ( не става без пари, нали така), как се предпазва и опазва от дивите животни за да оцелее, през цялото време ли носи със себе си храна ( за колко дни), дрехи/обувки/оборудване за студ, жега, скали, реки и прочее, има организирани "спасителни пунктове" където да направи почивка и се запаси с храна, има ли почивни дни, къде се пере,къпе и т.н.Задавам тези въпрои, защото едва ли ще купя и прочета книгата, но ако някой е наяно, може да даде някаква инфрмация.
    —цитат от коментар 2 на tsvetko_51

    кликай на червеното тук у статията и ша прочетеш

    е на : "след няколко години работа в хотелска верига в Лондон го тормози това, че отпуските никога не стигат за желаните пътешествия. Напуска и за начало се отдава на гмуркането за 4 месеца в Тайланд, а след това естествено идва решението да тръгне по дългия път, за което използва спестяванията си."

    бахти спестяваниата бихме рекли

  12. 12 Профил на kukuf
    kukuf
    Рейтинг: 468 Неутрално

    До коментар [#2] от "tsvetko_51":

    "Кратък" отговор-филмът "Разходка в гората"на Робърт Редфорд,който пък е правен по едноименната книга на Бил Брайсън-описано и филмирано от майстори в своята област,преминали не цялата,но сериозна част от пътеката.

  13. 13 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 861 Неутрално

    Ако този текст по-горе е нещо реклама на книгата...може би тази книга няма да се продаде в голям тираж.

    Иначе, добър преход.

    Правилно нагоре се задават въпроси за оборусване, режим, доходи, време, физическа подготовка и т.н.

    Дай боже повече хора да могат да си позволят едно такова пътешествие.
    Да имат времето, парите, търпението и да са достатъчно здрави за един такъв преход!



  14. 14 Профил на NIKE
    NIKE
    Рейтинг: 414 Разстроено

    Браво за усилията.Обикновено такива книги не оставят спомен.Трябва да си професионален писател да напишеш нещо голямо.
    —цитат от коментар 1 на Сд


    Даааааа не оставят споменнннн....

  15. 15 Профил на tony d'amato
    tony d'amato
    Рейтинг: 475 Неутрално

    До коментар [#7] от "perko101":
    +++++

    ха ха ха

    Много хубав коментар :)

    keep calm and carry on
  16. 16 Профил на Black Label
    Black Label
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Много се кефя на такива хора - ясно е, че подобен тип начинания не са за всеки, но е хубаво да ги има тях - лудите. Още Вазов в "Под игото" е казал "Лудите, лудите, те да са живи", макар и в съвсем различен контекст.

  17. 17 Профил на jazzy
    jazzy
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Подобни пътешествия поставят много въпроси, като какви са хората които се захващат, кой и защо ги финансира ( не става без пари, нали така), как се предпазва и опазва от дивите животни за да оцелее, през цялото време ли носи със себе си храна ( за колко дни), дрехи/обувки/оборудване за студ, жега, скали, реки и прочее, има организирани "спасителни пунктове" където да направи почивка и се запаси с храна, има ли почивни дни, къде се пере,къпе и т.н.Задавам тези въпрои, защото едва ли ще купя и прочета книгата, но ако някой е наяно, може да даде някаква инфрмация.
    —цитат от коментар 2 на tsvetko_51


    Най-отговорно Ви препоръчвам тази книга на Бил Брайсън: https://en.wikipedia.org/wiki/A_Walk_in_the_Woods_ (book). Отговаря на всичките Ви въпроси. И нещо повече. :)

  18. 18 Профил на Ivan_
    Ivan_
    Рейтинг: 3050 Неутрално

    До коментар [#2] от "tsvetko_51":

    Как се финансира човекът не зная, най-вероятно с лични спестявания, ако е успял да си намери спонсор би било прекрасно. Подобно пътуване не е скъпо както може би си мислите.
    За дивите животни няма какво да се тревожи, животинките като цяло избягват хората. Проблем са насекомите, за тях се използват предпазни средства, мазила, шалове, кърпи...
    Евентуално си носи спрей или нещо друго за всеки случай срещу хищници.
    По пътя има точки от които се зарежда с необходимото.

    Модератора е неадекватен!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK