Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Топ галерии

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на jmf29537805
    jmf29537805
    Рейтинг: 667 Неутрално

    Ето нещо за разбирачи: https://www.youtube.com/watch?v=UPHASpKgRtQ

    Страхотно хоби, но отнема много време, а и доста пари.
    Преди доста години се снабдявах от "Млад техник", и не бяха скъпи моделите.
    Моят избор беше ТТ 1:120.

  2. 2 Профил на Дългия
    Дългия
    Рейтинг: 1762 Любопитно

    Страхотно изпълнение, браво! И аз като повечето момчета от онова време (преди 1989г) се увличах по влаковете (и още съм увлечен) и имам в къщи електрическо, руско (машина с три товарни вагона) от 1974 година. Но... В сегашно време съм фен на истинските влакове по чужбина, у нас за съжаление не остана нищо за гледане/ползване...

  3. 3 Профил на stanimirkou
    stanimirkou
    Рейтинг: 436 Неутрално

    Много е готино, а колко добре е направено. Браво!

  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1123 Неутрално

    Аз се запалих по моделизмите през 1961г., когато бях в 5 кл. До ден днешен, дълги години корабомоделизъм, после авто, а като се пенсионирах и жп модели. Понеже професията ми беше учителска, до 89-та водех кръжоци с деца и ходехме по състезания. Та нашето разбиране за моделизмите беше, че моделът трябва сам да си го направиш, от А до Я. Намираш чертеж, избираш мащаб и почваш-скелет, обшивка, китване, шлайфане, боя ,до пускане на модела. Фабрично беше само моторчето, макар някои моделисти се научиха да си правят и тях сами. Много учудени бяхме, когато на едно републиканско в Ст. Загора по корабомоделизъм за средношколци беше дошъл един фургон на фирма "Граупнер" и предлагаше готови неща за сглобяване на модели, неща, които сега са много популярни. В тоя смисъл влакчетата за мен не са моделизъм, защото се купуват готови и се правят цели диорами, както в случая. През соца в БГ такива предлагаше фирма ПИКО на ГДР. Аз имам един опит за изработване на ЖП модели, локомотивчетата се получиха добри, проблем имах с релсите, но успях и с тях. Накрая се получи една елипса с размер на спално легло, 2 Х 1,5 м., и голяма занимавка за внуците. Поздравления за ентусиастите от Загреб, моделарството е велико хоби.

  5. 5 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 1076 Неутрално

    Лека поправка!
    Железопътния моделизъм е Изкуство, в което в умален точен мащаб трябва да пресъздадеш с ръцете си природа, ландашафт, инфраструктура и модели максимално съотвестващи на оригинала. Отедлно трябва и да си добър механик, шлосер, инженер, да разбираш от електотехника, електроника и компютри. Изобщо заниманията с това хоби развиват много умения в децата и младежите, които могат да бъдат много полезни в живота им като възрастни. Уви това е неоценено тук!
    Ето нещо и от България
    https://www.youtube.com/watch?v=kBpE8URCQd0
    https://www.youtube.com/watch?v=sIYwr8f-3Fs

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  6. 6 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 1076 Неутрално

    Аз се запалих по моделизмите през 1961г., когато бях в 5 кл. До ден днешен, дълги години корабомоделизъм, после авто, а като се пенсионирах и жп модели. Понеже професията ми беше учителска, до 89-та водех кръжоци с деца и ходехме по състезания. Та нашето разбиране за моделизмите беше, че моделът трябва сам да си го направиш, от А до Я. Намираш чертеж, избираш мащаб и почваш-скелет, обшивка, китване, шлайфане, боя ,до пускане на модела. Фабрично беше само моторчето, макар някои моделисти се научиха да си правят и тях сами. Много учудени бяхме, когато на едно републиканско в Ст. Загора по корабомоделизъм за средношколци беше дошъл един фургон на фирма "Граупнер" и предлагаше готови неща за сглобяване на модели, неща, които сега са много популярни. В тоя смисъл влакчетата за мен не са моделизъм, защото се купуват готови и се правят цели диорами, както в случая. През соца в БГ такива предлагаше фирма ПИКО на ГДР. Аз имам един опит за изработване на ЖП модели, локомотивчетата се получиха добри, проблем имах с релсите, но успях и с тях. Накрая се получи една елипса с размер на спално легло, 2 Х 1,5 м., и голяма занимавка за внуците. Поздравления за ентусиастите от Загреб, моделарството е велико хоби.
    —цитат от коментар 4 на man_un

    Това не е съвсем така! Има и готови модели , има и такива дето са полуготови и се досглобяват и такива дето ги сглобяваш на 100%, боядисваш и вс по реда си. На Weinert modellbau са точно такива моделите. Има и модели дето си правим проекти и си правим детайлите за сглобяване. Всичока заваси от свободното време, пари, жерлание и пр.


    Тъй че жп моделизма не се отличава по нищо от останалите видове моделизъм, като малката разлика, е че можеш да го практикуваш изцяло в къщи. Корабния ,ракетния и авиомоделизвма изискват външно голямо пространство, за да се управляват моделите, а при влаковете само големите мащаби се ползват в градините.
    А най-големите 1:3 1:5 и 1:11 дори ползват въглища и пара за да возят вагончета по релсови пътища в парковете пълни с деца и родители. Ето пример от Синделфинген, кадето съм ходил със семейството.
    https://www.youtube.com/watch?v=TLD_IUIxeAw

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  7. 7 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3450 Весело

    Сн. 4

    Наистина много атрактивен детайл от крайгаровият живот на някои хора от малките градчета!

  8. 8 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3450 Весело

    ... Всичко започнало, когато Антон Урбич, по прякор Бако - един от създателите на макета и музея - бил дете. Тогава баща му му донесъл макет на влак от известна германска компания за производство на играчки ...

    PIKO Spielwaren GmbH

    И к'во им пречеше на авторите да споменат фирмата?
    Дето всяко дете, което си е играло с влакчета, я знае и насън да го бутнеш?

  9. 9 Профил на nigel
    nigel
    Рейтинг: 903 Любопитно

    Малко встрани от конкретния макет, но все пак по темата: преди години бях доста изненадан да разбера откъде идва терминът "хакване". През 1950-те в MIT имало голям действащ модел на ж.п. линия, с гарите, стрелките и всичко останало. Моделът се управлявал разбира се с релейно-контакторна автоматика, като изработката и поддръжката му били от клуб ентусиасти сред студентите. Моделът непрекъснато се доизграждал и усъвършенствал - за последното използвали именно изразът "да хакна" нещо си - означавало "да подобря" въпросното нещо. От този клуб всъщност се зародили и първите екипи компютърни програмисти, за които една от първите хакерски задачи била да се доберат до повече време за използване на университетския компютър.

  10. 10 Профил на Maslara
    Maslara
    Рейтинг: 300 Неутрално

    Има Клуб Железопътен моделизъм в София, всяка година имат поне един ден на отворени врати, организират изложения също - това техен сайт http://railwaymodellingclub.com.

  11. 11 Профил на tie_interceptor
    tie_interceptor
    Рейтинг: 411 Весело

    До коментар [#1] от "jmf29537805":

    Много ме влече моделизма, но това не е от хора... Това са го правили извънземните, които са строили пирамидите...

  12. 12 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 834 Неутрално

    Това е бонбон за очите за непорасналите деца, към които явно и аз спадам, защото така се захласнах на Централна гара по подобно нещо, разположили го в един от мрачните ѝ коридори, че щях да си изпусна влака. Бях тръгнал да ходя в Копривщица, за да запозная гости от щатите с революционното ни минало, което повтаряше досущ онова, което се беше случило сто години преди това край Лексингтън и "Give Me Liberty of Give me Death" на Петрик Хенри беше накрая стигнало и до нас, след един век полет над океана. Оказва се, че вдъхновението за нашата национална революция идва от американската революция, а не от някакви по-източни места. Не знам дали е заради това, но в туристическите агенции няма никакъв интерес да организират екскурзии до революционните огнища на България, та трябваше да си го организираме сами, като вземем влака до Копрившница, както моите приятели я произнасяха, както и да преодолеем още една-две трудности, докато се доберем до тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни. До Панагюрище така и не стигнахме.

    Та, както се чудехме накъде да поемем, за да се доберем до коловоза, тутакси се натъкнахме на едно като че случайно захвърлено в някакви голи стаи изложение, което внезапно ни порази с неотразима сила. В помещенията бяха разположени някакви нарочни, как да ги нарека, големи не, ами огромни чанти-куфари с катарами, които бяха отворени така, щото от тях да изникнат приказни гари, жп-прелези със светофари, мостове над реки, планини и градчета с улици и лампи, поляни с овце и крави и даже почти като че ли видях и тревички, а даже и маргаритки. Пред мен се разкри цял приказен свят в нищото, облицовано със социалистически мрамор, като центъра на град Монтана в северозапада. Тези маси, ли, да ги нарека, дисплеи, ли, бяха така малко нависочко, та някак не бяха направени като за деца. Имало си било стандарти за височината, тутакси ми се обясни и ми се каза, че това не е някаква изложба, отворена за посетители. Било частен клуб за любители моделиери или моделчици, не знам как им е правилното наименование. Беше обаче приказно и, макар че не ни дадоха да влезем, имаше маси долепени до стъклените стени и ние като гаврошовци, се пренасяхме ту в единия свят, изграден в нарочен куфар, ту в друг от достъпните през джама светове, изграден, и той, в свой си негов нарочен куфар. Май, даже куфарите да бяха и долепени един до друг, за да се съединят в един общ свят на железопътно великолепие.

    Не знам дали някой от приятелите във форума го е виждал това чудо на миниатюрната железопътност, но, ако не е, а още повече, ако му се и леко вдетинява, както на мен се случи, непременно да вземе да мръдне към централна гара в София. Дано вълшебният портативен БДЖ-музей е още там.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.