Пътешествията на Гертруд Бел във времена само за мъже

Пътешествията на Гертруд Бел във времена само за мъже

© Издателство



Историята на Гертруд Бел е една от най-вълнуващите за жените пътешественички през XIX и XX век. Тя е личност, изпреварила времето си, пример за приключенски дух в свят, в който всички привилегии са достъпни за мъжете. Бел учи нова история в Оксфорд в епоха, когато за жените това е било невъзможно. Дипломира се с отличие и проявява жив интерес към политиката. Тя е запален пътешественик и изследовател, пътуванията ѝ я отвеждат в Персия, Сирия, Ирак и по-надалеч. Бел описва пътуванията си в книги, писма и дневници.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безплатна доставка тук.


"Кралицата на пустинята" от Гертруд Бел е пътепис за първите откривателски пътешествия в Близкия изток и раждането на държавите Ирак и Йордания. Историята не Гертруд Бел е свързана с първите жени пътешественички. Издадена е от "Вакон", ето и откъс от нея:




Пътешествията на Гертруд Бел във времена само за мъже

© Издателство


Преди стотици години, когато персийската раса е произлязла от неизвестната Бактрия* и мрачните хиркански** смесени гори, минавайки през Каспийските порти, те попадат в плодородна земя, която се намира в североизточната част на страната, впоследствие наречена Мидия***. Там, в края на областта, позната като Хорасан, те основават град, който с течение на вековете събира величие, богатства и власт. Тъй като очертанията му излизат извън пределите на цивилизования свят, гърците го наричат Рага. Ключово за Хиркания и Партското царство, географското местоположение на мидийския град му придава голямо значение. Евреите го познават добре: в Рага е живял онзи Гаваил, на когото в дните на пленничеството набожният Товит поверява десет таланта сребро, за да го пази****. Там е пътувал Тобиас, когато го срещнал архангел Рафаел и го научил на лечебните свойства на рибите. Авторът на Книгата Иудит разказва, че там царувал Фраорт Мидийски, когото Навуходоносор пронизва с копието си, надвива напълно в сражение и завладява и опустошава градовете му.


Рага, "Старият по дни"*****, минава през много съдбовни превратности през дългия си живот. Под крепостните му стени бяга последният Дарий, когато го преследва армията на Александър Велики; скрива се в град Арбела, над обширните равнини на Хорасан, и бяга в планините около Каспийско море, за да намери злочестата си съдба в ръцете на жестокия бактрийски сатрап Бес. Вероятно в Рага великодушният Александър скърби за преждевременната смърт на великия си противник, от дворците там запраща отмъщението си срещу Бес и гледа как влачат за екзекуция пленения сатрап. Градът е разрушаван два пъти, от земетресение и от нашествия от Партското царство, и два пъти се въздига наново с нови имена. Накрая, през ХІІ век, един враг, по-опустошителен от партските орди и по-отмъстителен от земетресение, помита приятния Хорасан и превръща плодородната област в дива пустош, каквато е до ден днешен. Татарите от най-отдалечените краища на земята не оставят камък върху камък в Рага и великият мидийски град изчезва от човешката история. Няколко мили на североизток изниква Техеран, който ще стане столица на съвременна Персия, за която славните традиции на миналото са забравени, както якостта на градските стени на Фраорт. "Лъвът и Гущерът пазят дворовете, където Джамшид се славеше и дълбоко гуляеше"******, но основите на Рага, майката на персийските градове, може да бъдат проследени само по догадки.


*****Цитат от Книга на Даниил, 7:9. - Б. пр.


******Омар Хайям (1048-1131) - персийски поет, философ, енциклопедист, математик, лекар и астроном - Б. пр.


Една сутрин яздихме към града и цитаделата на мъртвите, минавайки през пусти и усамотени места. Беше толкова рано, че слънцето все още не се беше издигнало над планинската верига на изток. Излязохме от спящия Техеран, потеглихме по безлюдната пътека, която опасва градските стени. Вляво от нас се простираше пустинята, обвита в прозрачна мъгла, постепенно издигаща се нагоре към безплодните подножия, по които се вие пътят за Машхад. Преди да изминем голямо разстояние, с внезапен блясък, слънцето изскочи над заснежените върхове, и в равнината бързо настъпи ден - ярък и ослепителен, разкриващ не богатото изобилие на зърнените ниви и пасищата около Рага, а прах, камъни, пустинни храсти и голите, застрашителни планини, набраздени от безброй зими.


За нас, наред със стремглавото бягство на Дарий и триумфа на завоевателя, разгръщащи се пред очите ни, неравната земя около мястото на древната крепост се оформи в порутена кула и крепост, хлътнали в полузасипан ров. Там, където си представяхме, че са били крепостните стени, открихме запазена постройка, и се зарадвахме при мисълта, че е твърде вероятно очите на Александър Велики да са се спирали върху тази равна тухлена зидария. Времето беше издълбало дупки в бойниците, но пустинята все още не беше установила пълно господство над тях. В подножието на крепостната стена попаднахме на езерце в сянката на чинар. Около такива езерца се събират болните хора от Бетсаида и чакат водите да се раздвижат, но в Рага цари самота и "желаният ангел вече не идва".


На изток от пустинята се издигат две успоредни редици възвишения, които я разделят от по-широкото пространство пустиня, което се простира на юг до Исфахан. Между хълмовете има камениста долина, по която тръгнахме и която ни отведе в сърцето на пустошта и края на всичко. На половината разстояние нагоре по хълма се извисява кула, чиято варосана стена е ориентир за цялoто население наоколо. Кулата на мълчанието се вижда чак от далечните върхове на планините отсреща. Подигравателният проблясък напомня на живите за суетата на нетърпеливите им дни, защото кулата е първият етап на изтощителното пътешествие на мъртвите. Оставят труповете тук, за да изхвърлят мантията на плътта, преди костите им да намерят покой в земята, без да се страхуват, че ще замърсят свещените стихии, преди душите им, минавайки през седемте порти на планетите, да стигнат до свещения огън на слънцето.


Кулата няма покрив. Вътре, на десет-дванайсет фута под горната повърхност на стената, има варовиков подиум, върху който са положени мъртвите тела, докато ги погълнат слънцето и хищниците. Мрачната кула беше празна. Религията на зороастризма е изчезнала от тази Мидия, в която някога е царувала, и сега малцина и смирени са богомолците, които отправят молитви към Ормузд под открито небе, и чиито тела се пренасят по каменистата долина и се полагат в Кулата на мълчанието.


Слязохме от конете и седнахме на склона на хълма. Равнината се простираше под нас като еднообразен океан, който се е надиплил нагоре от двете страни и е застинал там от цяла вечност. Виждахме как основата на планината се е вкопчила плътно във вълните от пясък и блестящите ѝ върхове, извисяващи се в безоблачното небе, сякаш пред нас се беше разкрил самият скелет на голата земя и структурата ѝ.


Все още под влияние на тишината на един изчезнал свят, ние отидохме към горния край на долината, но пред равнината се втурна да ни посрещне тамошният живот. Сред камъните като страж се извисяваше дива ружа. Жълтите ѝ цветове се бяха разпрострели като знаме, а пъпките на вдигнатите като копия филизи бяха набъбнали и кремави, готови да разцъфнат. През нощта беше валял дъжд и пустинята се беше съживила. Тръните бяха обсипани с пурпурни цветчета. Слънцето напичаше приятно раменете ни и игрив ветрец разнасяше на талази към нас влажния, сладникав мирис на съживяващата се земя. Конете ни подушиха въздуха, заразени от момента, дръпнаха юздите и хукнаха по омекналата от дъжда земя. Ние също излязохме от тишината и си спомнихме, че сме живи. Животът ни сграбчи и ни вдъхнови с лудешко чувство на веселие. Свистящият вятър и мократа земя викаха: "Живот! Живот!", докато яздехме. Живот! Живот! Щедър, изобилен и великолепен! Старостта беше далеч от нас. И смъртта също. Бяхме я оставили положена в безплодните планини, с призрачни градове и древни поверия да ѝ правят компания. За нас бяха широката равнина, необятният свят, красотата и свежестта на утрото, младостта и радостта от живота!


*Бакрия - историческа област, обхващаща територия от днешните Таджикистан, Узбекистан и Афганистан; една от най-старите цивилизации в Азия. Бактрия е свързана с една от съвременните хипотези за произхода на прабългарите. - Б. пр.
** Хиркания - гръцкото име на областта по югоизточния бряг на Каспийско море, граничеща на запад с Мидия, а на изток - с Бакрия. Част от територията на Персия. - Б. р.


***Мидия - древна държава на територията на днешен западен Иран. - Б. пр.


****Книга на Товита, Стар завет. - Б. пр.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на neadekvaten
    neadekvaten
    Рейтинг: 326 Неутрално

    Едноименният филм, с Никол Кидман в ролята на Гъртруд Бел, много ми хареса.
    Невероятна жена е била, а и Кидман изигра ролята прекрасно.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK