Един французин - на път в България: Пещерата "Венеца" край Белоградчик

Един французин - на път в България: Пещерата "Венеца" край Белоградчик
България е страна с многовековна и интересна история. За да осъзнаем реално нейната наднационална стойност обаче, решихме да го направим през погледа на чужденец. Поканихме Пиер Анри - френски журналист, пътешественик, любител на историята и България - да обиколи културни и исторически обекти в страната и да ни разкаже как изглеждат през неговите очи.

Има пътувания, които можеш да наречеш пътешествия към душата. Това до Белоградчик и пещерата "Венеца" е точно такова. Знам, че звучи малко литературно, но истината е, че след тези два дни по въпросния маршрут имах чувството, че съм бил извън света и времеброенето поне седмица.


За пещерата "Венеца", която се намира край село Орешец, научавам от няколко блога на английски и френски пътешественици. Бях се нагледал на красиви снимки, но реално нямах никаква представа какво ме очаква.


Знаех, че мястото се намира в северозападна България - регион, често споменаван в европейските медии като "най-бедния в Европейския съюз". От опит знам обаче, че точно на такива, малко "демонизирани" места, можеш да бъдеш приятно изненадан както от красотата на природата и тази на разни по-малко известни исторически места, така и от добрината и отзивчивостта на хората.




Пътят


Поемам от София с личния си автомобил, което значи, че мой водач е всезнаещият GPS. Благодарение на нея минавам през прохода Петрохан - един сравнително натоварен път с много завои, но пък с изумителна красота.


Нататък пътят полека потъва в мъгла, затова и карам бавно. Това, изглежда поизнервя другите шофьори, които очевидно го познават по-добре от мен, затова ме задминават и на свой ред изчезват в млечното пространство отпред.



След около три часа шофиране пристигам в Белоградчик. Намирам бързо мястото, което съм резервирал и което приема гости заедно с домашните им любимци. Намира се в края на стръмна уличка съвсем близо до центъра и носи любопитното име Bedrock. Звъня на собственика на хотелчето, както сме се разбрали, а той ми казва: "Спокойно влизайте, вратата е отворена, вашата стая е на първия етаж, пуснал съм климатиците да се стопли, настанявайте се, аз идвам до минутки." И наистина - мястото е отворено, ключът виси на вратата на стаята ми, а вътре е чисто и уютно. Хората тук спокойно оставят вратите си отворени! След малко пристига и собственикът - около 40-годишен мъж, който ми дава малко туристически указания относно утрешното ми посещение на пещерата. За съжаление и той ми казва, че падналата мъгла ще се задържи още няколко дни, така че едва ли ще успея да видя истинската красота на Белоградчик и неговите прочути скали. От него разбирам и че от София до града ежедневно има автобус, а до село Орешец, където е пещерата "Венец", има и влак. Разбира се, питам и за отворени ресторанти - след пътя имам истинска нужда от чаша червено вино и нещо топло за хапване.


Храната


В България има един много интересен туристически принцип - никога не се доверявай на първото нещо, което виждат очите ти, а направи поне една крачка към него, за да ти се разкрие истински. Точно така се случва и сега. Решавам все пак на посоки да потърся ресторант. И докато крача в мъглата, пред мен изниква дървен навес с маси, застлани с типичните български традиционни червени покривки и голям надпис "Механа При бай Цеко". Няма никой, студено е и изглежда като че мястото е затворено. Решавам да не се доверявам само на очите си, затова пристъпям и натискам бравата. И, о, чудо! Вратата се отваря, лъхва ме топлина и аромат на горящи дърва и вкусна храна, а отвътре ме посреща цветен персонаж, който усмихнато ме кани да седна. Обяснявам, че съм с компания от две кучета и затова може би е добре да взема храна за вкъщи, но човекът любезно ме кани да се настаня заедно с Нико и Мики, моите двама четириноги другари. След час вече сме се разговорили, все пак успявам с българския, човекът, който ми носи храната и ме черпи с ракия, се оказва собственикът Цветан, а аз за пореден път се убеждавам, че и в най-мъгливото и неприятно време може да ти се случи нещо прекрасно, стига да срещнеш добри хора. Ресторантчето на Цветан е автентично, има голяма бумтяща камина, по стените висят традиционни български дрехи, а декорацията със своите стари телефонни апарати и пишещи машини, фунии за грамофони, фуражки и битови предмети отпреди два-три века може да съперничи на много музеи с претенции. Смесваме езиците с моя домакин, смеем се, а той ме пита откъде съм. Като чува, че съм от Париж, се ококорва и казва "Е как стигна дотук, бе, братче?!" Братче, казвам, дълга е за обяснение, но се радвам, че сега пия с теб ракия!


Пещерата "Венеца"


Отплеснах се в разкази, но като пътуващ човек трябва да ви кажа, че географските и исторически забележителности са просто декор, ако не се запознаеш и не поговориш с местните хора. Цветан ме уверява, че пещерата "Венеца" наистина си заслужава да се види и услужливо ми чертае откъде да мина, за да стигна до нея на следващия ден. GPS-ът знае пътя, но не мога да разочаровам моя нов приятел, като не уважа подробните му указания.


На следващия ден мъглата все още е тук и Белоградчик е все така мистичен и като че застинал в някаква приказка. Пътят до пещерата обаче полека се избистря и наистина се оказвам насред величави хълмове и скали, широки полета и малки стари къщички, скупчени на махали в средата на нищото.


По пътя има няколко табели, така че няма как да се загубиш. В крайна сметка той ме води до неголям паркинг, откъдето трябва да продължа около 300 метра пеша. Разходката е приятна и лека, а природата - божествена. В края на това малко пътче се разгръща и комплекса пред самата пещера. Вляво е изграден малък парк с беседка с прекрасна гледка. Вдясно се намира касата. В средата пък е входът към пещерата, построен някъде през 80-те години на миналия век - представлява бетонна полусфера с предверие, откъдето на всеки час тръгват туристическите обиколки с беседа от специален водач. На мен ми се налага да почакам половин час, но всяка минута от него си заслужава, защото това, което виждам след това е наистина необикновено.


Един французин - на път в България: Пещерата "Венеца" край Белоградчик

Пещера "Венеца" е истинска подземна катедрала на десет милиона години, където сталактитите, сталагмитите и сталактоните са се образували, благодарение на проникването на вода и постоянната влажност. Тази пещера, открита случайно през 1970 г., е дълга 200 метра и без съмнение е една от най-красивите, които съм виждал. Инсталацията от цветни светлини прави посещението тук наистина вълшебно, още повече, че с моята група е и една изключително ентусиазирана водачка, която разказва увлекателно за всеки детайл и ни напомня да се движим бавно и внимателно не само заради собствената си безопасност, но и за да не смущаваме специфичния вид прилепи, основни обитатели тук. Пропуснах да кажа, че за всеки посетител има дезинфекцира специално каска. Тя е абсолютно задължителна, защото на места проходите в пещерата са изключително тесни и има реална възможност да отнесеш с чело някое скално образувание. Самото посещение от зала в зала в тази магична скална красота трае около 45 минути, които минават буквално като пет. Водачката ни оставя време и да направим снимки, като предлага услугите си за портретни кадри на фона на тези изящни природни картини. Докато останалите хора се снимат, аз успявам да уловя с апарата си една малка част от това наистина космическо място.


Входна цена:
Възрастни: 8 лв. / Група 6 лв. (На човек)
Студенти: 4 лв. / 3 лв. Групи (на човек)
Пенсионери: 5 лв. / Група 4 лв. (На човек)
Достъпът е безплатно за инвалиди и техните спътници, като поради спецификата на пещерата, тя не е достъпна за хора в инвалидни колички.
Контакт: + 359 884 572 372


Какво още в района


Истински ме е яд, че поради мъглата не видях белоградчишките скали. Така че това е първото, което ще направя, щом отмине зимата. Хората тук казват, че градът се разкрива в пълната си красота през май, така че отсега знам къде ще съм по това време следващата година.


Разбира се, едно от най-прочутите места в района е и пещера "Магурата". Тя е известна туристическа забележителност и си заслужава да бъде видяна. По-голяма е от "Венеца" и по свой собствен начин различно красива.


Що се отнася до местата за отсядане, в града има още няколко приятни хотела и къщи за гости, като цените варират между 40 и 70 лева на вечер. Ресторантите също не са много, но пък посрещат от сърце. Вкусно се хапва и в ресторант "При Иван", но вече сте наясно, че аз съм лично пристрастен към механа "При бай Цеко", заради топлото посрещане (заедно с кучетата!), вкусната ракия и приятелския разговор. Лично ми е обещал следващия път да пробваме местното пенливо вино, чието съвършенство се слави сред много ценители по цял свят. Запали ме и по възможността напролет да разгледам белоградчишките скали от "палубата" на балон с горещ въздух, каквато атракция се предлага тук. Никак не е за пропускане, ще се върна!



А ето и една забавна случка, докато пътувам към следващите ми точки. По някое време ме спира тол полиция и любезен и усмихнат господин ми обяснява, че пътувам без пътна винетка. Противя се - взел съм си тримесечна такава още на влизане в България, която веднага показвам в електронен вариант. Е, да, де, ама се оказва, че съм объркал последната буква от регистрационния номер на автомобила си, така че дотук, според закъснелите ме пътни камери из страната, дължа две глоби от общо 140 лв! Няма как, трябва да платя и веднага щом се установя в хотела, да си купя нова винетка, като този път внимавам повече, като я купувам. Прави ми обаче изключително приятно впечатление, че служителят, който ме спира, истински ми съчувства и спокойно и приятелски се опитва да ми помогне. След като плащам глобите на място чрез банковата си карта, ме уверява, че оттук нататък до края на днешния ден няма да имам повече проблеми и ми дава документ, в случай че ме спрат отново. Предупреждава ме, че в момента е сезонът на мъглите и трябва да карам внимателно. Разделяме се с пожелания за здраве, а моите две кучета от задната седалка на колата игриво го поздравяват с въртене на опашки.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK