Един французин - на път в България: Непознатият тракийски град Хераклея Синтика

Един французин - на път в България: Непознатият тракийски град Хераклея Синтика


Втора част от пътешествията на френския журналист Пиер Анри, който показва многовековната и интересна история на България през погледа на чужденец. В новата поредица той продължава да обикаля културни и исторически обекти в страната, за да ни разкаже за тяхната наднационална стойност.


Пролетта не просто е прекрасно време за пътуване - то е и много удобно. Особено ако се отправяте към сравнително близка дестинация в рамките на ден без преспиване, защото денят е дълъг, времето не е нито горещо, нито студено, а и всичко е някак приповдигнато след зимното затваряне. Особено сега, покрай ковид пандемията Най-важното при тези еднодневни бягства е добре да подберете мястото, към което сте се запътили. Задължително е да предвидите време за шляене, отбивки по пътя и нарочни малки загубвания. Лично аз обожавам да пътувам така в неделните пролетни дни. Тръгвам рано, когато всички още спят, и дори и накрая прибирането и влизането в града да е по-тромаво, знам, че през деня съм успял да се насладя на спокойни пътища и далеч по-малко изнервени шофьори.


Този път се връщам в Рупите. Казвам "връщам", защото съм бил тук два-три пъти и всеки път преживяването ми е било различно. Последно преди десетина години бях в района на Петрич, почти на границата с Гърция. Тогава видях църквата на известната местна пророчица баба Ванга, както и малката й, тиха къщичка. На някакви си два часа и половина е, пътят днес е чудесен, гледките на заснежени планини, хълмисти зелени полета и цъфнали дръвчета са като от пощенски картички. Кресненското дефиле само по себе си също заслужава да се види заради специфичната си красота и енергия. Пък и си спомням за малките му ресторантчета и незабравимото им овче кисело мляко, каквото няма къде другаде да се опита.




Сега обаче имам различна цел и тя се казва Хераклея Синтика - мистичният и древен тракийски град. За него се говори отдавна, като историците са отделили цял век да спорят къде точно е бил разположен и каква е неговата историческа значимост. Няма съмнение обаче, че повече от 1000 години той е бил най-важният град по средното течение на река Струма, център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти. За синтите споменава още Омир, който говори за Хефест - древногръцкия бог, покровител на огъня и обработката на метала като ковач, и връзката на племето с него. За синтите разказват и древногръцките историци Тукидит и Херодот и именно заради всички тях се е вярвало, че разположението на мистичния град трябва да е някъде южно от Рупелското дефиле в Северна Гърция.


Но не и там, където през 2002 г. случайно го локализира българският учен Георги Митрев. Всъщност през тази година в района на южния склон на Джонков връх (част от Кожух планина, която дори с любителско око се разпознава като вулканично възвишение) той открива голям латински надпис. Покрай него прави разкрития, които неоспоримо доказват, че по времето на Филип II (359 - 336 г. пр. Хр.) Хераклея Синтика е една от македонските царски резиденции. Дори известно време неин управител е бил самият Александър Македонски, който започва най-важните си походи именно оттук. По-късно Хераклея Синтика е завладяна от римляните и като римско селище съществува до времето на император Юстиниан Велики. За съжаление градът е унищожен от две земетресения през IV век от новата ера, които стават причина жителите му да го напуснат. Въпреки това обаче и днес могат да се видят напълно запазени цели стени от онези градски сгради, построени така, че да устоят на векове и да стигнат до нас като изключително историческо и археологическо наследство.


Един французин - на път в България: Непознатият тракийски град Хераклея Синтика


Доскоро до мястото не е имало удобен достъп, но от януари тази година в експлоатация е малък, кокетен паважен път. Посреща ме романтична дървена постройка с навес, където се продават билети (за възрастни - скромните 2 лева) и сувенири. Обитателят й е симпатичен мъж - охранител и екскурзовод едновременно, а компания му прави красивото и дружелюбно куче от порода "улична превъзходна" Хераклит. Става ясно, че мъжът работи за историческия музей в Петрич, където се съхранява всичко, намерено от археолозите тук - накити, предмети от бита, доказателства за развита търговия, стъкло- и металопроизводство. Обяснява ми, че разкопките на Хераклея Синтика реално започват през 2007 г. с работата на известния български археолог Людмил Вагалински. Благодарение на неговия екип са разкрити част от търговска улица заедно с малките магазинчета по нея, работилници, останки от храм, части от жилища, както и впечатляваща с размерите и инженерната си структура канализация. Струва ми се истински интересно, че на мястото със сигурност е имало и работилница за театрални маски, защото под пластовете пръст са намерени много такива. Археологът Вагалински вярва също, че някъде наоколо със сигурност има и античен театър, който нищо чудно да е с размерите и значимостта на Античния театър в Пловдив.


Един французин - на път в България: Непознатият тракийски град Хераклея Синтика


След кратка беседа съм свободен да обиколя навсякъде, да снимам, да се докосвам до онзи древен тракийски бит и изобщо да се пренеса в друга епоха. Централно място в разкритото плато с разкопки заема една мъжка статуя без глава. Намерена е едва преди няколко години и според историците е на местен благородник или дори на управителя на града. Покрай нея, както ми обяснява екскурзоводът, са открити различни глави. Това било стара римска практика - тъй като владетелите умирали често и млади, каменоделците нямали време да правят нови статуи за всеки от тях, затова просто махали главата на починалия и на нейно място слагали тази на неговия нов заместник. Сред ценните находки тук е и статуята на жена, най-вероятно римска богиня, чиято коса била боядисана със специална боя, така че да е руса. Явно блондинките и в онези времена са били обожествявани


Всъщност разкопките продължават и в настоящия момент, като тази пролет, след значително държавно финансиране, се предвижда да се разкрие още от всичко, консервирано под хълма. Приемам последното за особено добра новина, защото ще мога да идвам тук отново и отново и всеки път да виждам нови и още по-интересни исторически свидетелства за изумителната история и култура по тези места.


Един французин - на път в България: Непознатият тракийски град Хераклея Синтика


След час, прекаран из останките на Хераклея Синтика, решавам да не слушам навигацията и да продължа по новия път. Оказва се, че скоро той свършва в едно равно плато от другата страна на възвишението. Докато шофирам из прашните траверси (впрочем кара се съвсем нормално), пред мен се открива странна, направо сюрреалистична гледка. Платото е пълно с каравани! От тях излизат хора, деца играят на спонтанно сформирани площадки, жени простират, младежи ритат футболна топка - изобщо някакъв особен, мобилен град със свои правила и начин на живот, точно на обратната страна на древния Хераклея Синтика!


Сред караваните има много с регистрации от цяла Европа. В дъното на караванното селище се открива ограден естествен басейн с лечебна кал. Това е първият топъл пролетен ден от дълго време, затова и хората са по бански, налягали около водата или пък доволно покрити с лечебната кал. Продължавам да карам покрай тях и полека разпознавам и мястото - онази църква на баба Ванга, която бях посетил преди години, както и малкия й дом непосредствено до нея... Изумен съм от посещаемостта тук - явно святото място на българската пророчица днес е лечебен и енергиен център, който всъщност дава най-важното в това безумно време - надежда!


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  2. 2 Профил на Дария Колев
    Дария Колев
    Рейтинг: 5611 Неутрално

    На първата снимка са римски градежи, с тяхната тухла, докато това на снимка 2 е тракийски каменен градеж!

  3. 3 Профил на Емо
    Емо
    Рейтинг: 585 Неутрално

    До коментар [#1] от "Пешо Кукуруков":

    Не само с французите, ами и с викингите, и с ескимосите сме рода. А името България идва и от Бла-бла-рия.

    Аз съм умнокрасив соросоиден либераст и съм благодарен, че не съм станал грознотъп путиновски диктатомачовец.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK