Един французин на път в България - "Златната" сол на Провадия - На път

Втора част от пътешествията на френския журналист Пиер Анри, който показва многовековната и интересна история на България през погледа на чужденец. В новата поредица той продължава да обикаля културни и исторически обекти в страната, за да ни разкаже за тяхната наднационална стойност.

Ще започна този мой репортаж от поредното българско историческо и археологическо чудо с един много важен съвет - преди изобщо да решите да се отправите към изумителната древна солница край град Провадия, да се свържете с екипа, работещ на място, за да разберете дали и как могат да се организират посещения.

Археологическите разкопки там са активни и зависят от график, свързан с различни фактори като финансиране, атмосферни условия и пандемичната ситуация. Туристически визити се организират евентуално по времето, когато археолозите работят или при заявени малки групи от по четири-пет души. Допреди пандемията е имало и т.нар. Отворени врати, но от 2020 г. такива не са организирани.
В този смисъл не правете моята грешка просто да яхнете автомобила и да поемете натам, без да сте уредили всички подробности и без да сте се уверили, че е възможно да влезете на територията на солницата. Е, справих се, разбира се, но можеше да бъде далеч по-лесно

Едно дъждовно пътуване

На български има един много хубав израз: "Навил съм си на пръста." Това означава, че съм решил нещо да стане на всяка цена и нищо не може да ме откаже. Е, бях си навил на пръста да тръгна за провадийската солница в точно определен априлски ден и нямаше сила, която да ме разколебае. Дори и фактът, че точно тогава се изсипа може би най-проливният дъжд на сезона! Слава Богу, поне успях да оставя кучетата си при приятели и така не се налагаше да спирам за по-дълги почивки. Пътят до Провадия реално е този до Варна, което значи, че магистралата е около стотина километра. Двулентовото шосе след това обаче е в добро състояние, кара се спокойно, а и пейзажът наоколо е божествен. Тази малка по територия България всъщност разполага с всичко най-прелестно от естеството - високи планини, зелени долини, равни полета с плодни дръвчета из тях, реки, езера, море

При разумно шофиране и една-две почивки пътуването отнема едни четири-пет часа, така че ако тръгвате от София, съветвам ви да го направите по-рано сутринта. До солницата ме отведе навигацията, въпреки че и тя като мен се заблуди къде точно е входът за съвременния завод за добив на сол и къде този за древната солница, датираща от петото хилядолетие пр.Хр. В крайна сметка се озовах пред портиера на завода, който ми обясни, че мога да вляза само със специално разрешение и екскурзовод. Няма да ви занимавам с подробностите как си осигурих достъп, но най-важното е, че в крайна сметка успях да видя отблизо това наистина забележително съоръжение, чиято продукция някога се е търгувала чак до Егейско море, а сред нейните изпарителници са се произвеждали индустриалните количества от четири-пет тона сол само за едно денонощие!

Провадийската солница - монетният двор на древността

Естествените солени извори край Провадия са причината преди хилядолетия земеделци от Тракия да се преселят тук. В онова време готварската сол е била жизнено необходима суровина и е изпълнявала ролята на първите пари. Тези упорити и работливи първи жители създават и най-стария солодобивен център в Европа.

Използваната от тях технология е на същия принцип като тази днес - чрез изпаряване на солената вода. Просто тогава това се е правило в керамични съдове. Първоначално изпаряването е ставало вътре в жилищата на хората в специални пещи. И понеже и тогава пазарът е определял търсенето, скоро се наложила и нуждата от по-сериозно производство на сол. Това определило и необходимостта от известна индустриализация. Днес на терена на солницата са проучени 12 изпарителни съоръжения. Те са вкопани в земята и се състоят от коридори, в които са били окачвани керамичните съдове със солена вода. Под тях се палил огън, който е правел процеса на изпаряване по-бърз и ефикасен. Древните иноватори са създали и технология, която да контролира достъпа на кислород в пещите и така се поддържала температурата, необходима за процеса.

Един французин на път в България - "Златната" сол на Провадия

Според проучванията на специалистите при едно зареждане на една пещ се получавали около 29 килограма пречистена твърда сол. Имайте предвид, че един производствен цикъл е обхващал едно денонощие, което значи, че само от една пещ тук са се добивали 10 300 килограма сол на година! Затова и съвсем логично наследниците на бедните преселници от Тракия след няколко десетилетия стават едни от най-богатите хора на Стария континент.

Археологическите разкопки тук са активни и в тях участва цял научен екип, които всеки нов сезон разкрива ценни находки от керамични съдове, обособени технологични центрове и свидетелства за впечатляващото инженерно мислене на древните хора. И така отново осъзнаваме, че малко са нещата, които започват от нас, съвременните хора. И производството на сол определено не е едно от тях.

Малко нужни подробности

Провадийската солница все още не е обособена като туристически център. Входът за посещения е на около 500 метра след този за съвременните солници и върви покрай внушителна с дължината си ограда. Води до импровизиран, но напълно достъпен паркинг. Там ще видите и кафява метална порта, от която тръгва циментова пътека към хълма със солницата. Дори от входа са видими силуетите на скелетата, където до дни започва нова серия археологически работи. Имайте предвид, че няма откъде да си купите напитки или храна на място, така че най-добре да ги заредите от града.

Самата Провадия е приятно, малко градче, разположено по протежението на река, носеща неговото име - Провадийската река. Това място има 25 века история, в която са замесени траки, славяни, прабългари, византийци, турци и гърци. Ако имате възможност, съветвам ви да видите още т.нар. "Табиите" - трийсет скални гробници от времето на траките, както и средновековната крепост "Овеч". Лично аз се възползвах от късмета дъждът магично да спре някъде около Шумен, а на следващия ден слънцето да блесне толкова обещаващо, че отново да ме подтикне да тръгна на път. Този път обратно към Търговище, където нямах търпение да видя древния град Мисионис. Това обаче е една друга, също толкова пленителна история.

Повече информация и контакти може да откриете тук.

Всичко, което трябва да знаете за: