Един французин - на път в България: Модерният средновековен град Мисионис

Един французин - на път в България: Модерният средновековен град Мисионис


Втора част от пътешествията на френския журналист Пиер Анри, който показва многовековната и интересна история на България през погледа на чужденец. В новата поредица той продължава да обикаля културни и исторически обекти в страната, за да ни разкаже за тяхната наднационална стойност.


Никога не бях ходил в град Търговище. Не знам защо при всичките ми месеци и дни, прекарани в България, пътят все не ме беше отвеждал до това място. Градчето се оказа китно, с добре оформен и уютен център, поддържан парк и впечатляващи сгради от миналия и по-миналия век. Целта на посещението ми обаче е друга и отново е свързана с любимата ми археология и интересът ми към малко познатите древни исторически паметници на България. За византийския град Мисионис, който се намира в околностите на Търговище, бях чувал оттук-оттам, но не го свързвах с т.нар Крумово кале, за което пък са ми разказвали приятели с корени в района. Когато се порових в информацията, се оказа, че Мисионис и Крумово кале всъщност са двете имена на една и съща забележителност, и така реших, че е дошло времето лично да стана част от нейната вековна история.


И ето ме - с камера, удобни обувки, топли дрехи и яке срещу дъжд и вятър - в подножието на великолепния някога град Мисионис. България е особено красива през пролетта, а тук, в местността Парка, откъдето поема пътеката към забележителността, тя е изключителна.




Как да стигнете


Според навигацията в автомобила ми трябва да тръгна югозападно от град Търговище. Не обичам, когато дамата от GPS-а изпробва географската ми култура, като ми дава посоки, затова споделям какво означава това на практика. Ако идвате откъм София, трябва да се намирате на републиканския път от столицата към Варна, така че след поредица от завои ще се появи табела, на която е указано, че след 800 м вдясно е Мисионис. Ако пък идвате от Търговище, както бях аз, на около 7 км след напускането на града отново се появява указваща табела, според която след 1800 м трябва да завиете наляво. Не очаквайте обаче, че покрай пътя ще се разкрият някакви археологически разкопки, по които да се ориентирате - всъщност Мисионис се намира на километър навътре и нагоре в планината. На практика трябва да влезете в немалък паркинг, от чиято дясна страна има ресторант.


Паркингът е предназначен не само за посетителите на Крумово кале, но и за хората, които са дошли на пикник или разходка в парка, където има обособени места за барбекю, детски площадки и красиви полянки за отмора. Достъпът до останките на Мисионис е свободен и целогодишен. Екскурзовод обаче може да ви съпроводи в периода от 1 май до 30 октомври. В случая съм тук няколко дни преди май и когато паркирам колата си в началото на парка, тук няма никого, будката за билети е затворена, а наоколо щъкат три-четири дружелюбни кучета. Едно от тях ще се окаже прекрасен екскурзовод и ще ме съпроводи през целия ми маршрут до върха, като уверено върви пред мен, за да ми показва посоките, и прави нужните паузи, за да ме остави да се порадвам на гледките.


От паркинга тръгва алея от около 200 м, която води до останките от някогашна комунистическа постройка. Покрай нея нагоре тръгва древният, изсечен в скалите път, по който някога тук се е движела огромна част от местната, а и европейската търговия. Наоколо има добре направени пана, указващи маршрута, разстоянието между отделните обекти на Мисионис и местата за почивка.



Древната история


Според историците Мисионис е първообразът на град Търговище. Създаден е в периода ІV - VІ в през ранновизантийската епоха и се развива бурно чак до ХІV век, когато е напълно и безмилостно разрушен и опустошен от османските завоеватели. Мястото му в прохода Дервента, върху възвишение на Преславска Стара планина, го прави добре защитен и в същото време обкръжен от плодородни земи в низината. Археологическите разкрития тук започват през 60-те години на миналия век, когато първо са извадени на показ руините на крепост с площ почти 20 декара. Според легенди точно на това място се е осъществила победата на българския хан Крум над византийския император Никифор, след което този твърд български владетел вдигал наздравици от специална чаша, направена от черепа на императора.


Това обаче не е доказано от специалистите, тъй като според досегашни и добре известни източници важната победа се е случила близо до село Ветрен, което се намира в централната част на България, на поне двеста и няколко километра от Мисионис. Че древният град е бил не просто средновековна крепост, а голям, развит търговски и духовен християнски център, доказват обаче разкопките, направени в първото десетилетие на този век. Тогава става ясно, че укрепленията му реално обграждат 120 дка площ, а в края на ХІV в., малко преди да бъде разрушен и изоставен, Мисионис се разпростира на цели 700 дка. Освен икономическата роля в средновековната българска държава красивият град е имал важно значение и като отбранителен праг към столиците Велики Преслав и Велико Търново. По време на изкопните работи на място са намерени различни предмети от бита, оръжия, остатъци от копия и земеделски инструменти, които могат да се видят в постоянната археологическа експозиция на Регионалния исторически музей в Търговище.


Един французин - на път в България: Модерният средновековен град Мисионис


Камъче вълшебство


Моята разходка из останките на Мисионис в компанията на кучето екскурзовод всъщност не е просто туристическа обиколка. Някакъв вид пътуване към себе си е. Спирам се в неразкопаните останки на първата базилика, за да погледам свежозелените пролетни хълмове наоколо. Препъвам се в скупщина камъни, събрани някога от някой турист тук за импровизирано огнище. Намира се точно в средата на някогашния храм. Навеждам се, за да взема едно камъче от него. Мисля си колко ли вековна е историята му, в коя ли стена на базиликата е стояло. Признавам си, че се изкушавам да го сложа в джоба си и да го отнеса като сувенир от древния Мисионис. Нещо различно от археологическата ми култура обаче ме спира да го направя - както казват тук, камъкът си тежи на мястото. Е, малкото камъче от Мисионис също. Оставям го внимателно върху издутина в земята, маркираща някогашната стена на базиликата, и тръгвам нагоре.


След три часа спокойна разходка из възвишението на древния град и останките от някогашните шумни пазари, населени жилища, молитвени храмове и военни съоръжения, тръгвам обратно към София. Изпращат ме моите нови приятели кучетата и току-що пристигнал бус, пълен с млади хора. Питат ме трудно ли е изкачването нагоре и има ли какво да се види. "О - казвам - не само има какво да се види, но има много повече какво да се почувства!" Кучетата явно са напълно съгласни с мен, защото размахват весело опашки и поемат обратно нагоре с новите посетители. Само аз и те знаем какво мистично вълшебство им предстои да изживеят.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK