Един французин - на път: Долината на тракийските царе, един град под водата и накрая на баня, Павел баня

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за .




Трета част от пътешествията на френския журналист Пиер Анри, който показва многовековната и интересна история на България през погледа на чужденец. В новата поредица той посещава популярни туристически дестинции в страната - места със СПА условия, хубава храна и вино


Както съм си обещал, от Хисаря тръгвам към Долината на тракийските царе. Връщам се на все така красивия и с обагрените в охра гори Подбалкански път и потеглям за Казанлък. Там се намират едни от най-известните тракийски гробници в България. Знам, че Казанлъшката долина е известна като Долината на розите, защото тук се отглежда прословутата българска роза. От нея се произвежда розово масло, което влиза в състава на всички световноизвестни парфюми, а България е в челните места в света по износ на тази ценна суровина. Но сега е есен и целта на моята визита е друга.


По тракийските следи




Признавам си, че бях чувал за траките единствено от филма "Спартак" - за роба гладиатор, който е щял да събори Римската империя. След това в музея в Хисаря разбрах, че по тези земи е имало вековно тракийско царство и любопитството ми се възбуди. Затова изчетох всичко за Одриското царство. Разбрах, че е възникнало около V век преди Христа и е обединявало тракийските племена, а одрисите са били тези, които са надделели над всички тях. За него се споменава и в "Илиада" на Омир.


Един французин - на път: Долината на тракийските царе, един град под водата и накрая на баня, Павел баня


След години на възходи и падения се стига до IV век пр. Хр., в който тракийските владетели отхвърлили хегемонията на наследника на Александър Македонски - Лизимах. Най-известният тракийски владетел от това време е Севт III. Той построил тракийския град Севтополис, който понастоящем се намира в долната част на язовир "Копринка" до град Казанлък. Именно с тракийския владетел са свързани повечето археологически разкрития в този район.


Казанлъшката гробница е открита случайно. По време на Втората световна война войници започнали да строят противобомбено скривалище в сегашния парк "Тюлбе" и така попаднали на нея. С уникални стенописи на купола й, през 1979 г. тя е призната за паметник на световното наследство на ЮНЕСКО.


След кратко изкачване по стълбите на парка над Казанлък пред мен се открива сградата на гробницата. Тя е консервирана и затворена, за да не се повреди от атмосферните условия, но встрани е изградено точно нейно копие. Датирана е около III век пр.н.е. и се предполага, че в нея е погребан синът на тракийския цар Севт III - Ройгос, затова е и обект на засилен туристически интерес.


Статуята на Севт III, намерена в "Голямата косматка

Статуята на Севт III, намерена в "Голямата косматка


Само на 5 минути от Казанлъшката гробница се намира музеят, в който са събрани доста артефакти от Долината на тракийските царе. Тук е и един възхитителен златен венец от фини дъбови листа и клонки, принадлежал на Севт III. Точно заради любопитството ми към него разпоредителката ме насочва към останалите тракийски гробници в района. Оказва се, че трябва да се върна отново към Подбалканския път, защото съм пропуснал няколко от най-значимите археологически разкрития наоколо


Пътят отвъд


Буквално на петнайсетина минути от Казанлък в посока София се намират три тракийски гробници. Първата е "Хелвеция" и е непосредствено до село Шипка. До нея са разположени "Грифоните", а малко по-нагоре - "Шишманец". Там ме посреща Кина Рачева, която ме запознава с обичаите на древните траки. Гробницата "Хелвеция" е датирана от V-IV век пр. Хр. и се състои от дълъг и широк коридор, наричан дромос, и камера. В преддверието й е открит скелет на кон. Госпожа Рачева ми обяснява, че тракийските владетели и аристокрация са били подготвяни за следващия живот (впрочем тя подчертава, че използването на термина задгробен живот е неправилно). Преди погребения траките се отдавали на тържества, затова в преддверията на гробниците са открити предмети, както и скелети на коне и кучета.


Тази гробница, както и много други, е била разкрита от археолога Георги Китов, име, което ще се окаже ключово в проучването на Казанлъшката долина.


Името на другата гробница до "Хелвеция" - "Грифоните", идва от две фигури над камерата, наподобяващи средновековни грифони. Малко над двете могили виждам и третата - "Шишманец". За това, че е от IV век пр. Хр., свидетелстват колоните в нея. Всички гробници са със запазени мраморни врати към камерите, които са се затваряли и отвътре, вероятно за провеждане на тайни ритуали. Повечето от тези мистични места са били ограбени още в древността, но има и знаменателни находки.


Археологът Георги Китов със златната маска, намерена в могилата "Светицата"

Археологът Георги Китов със златната маска, намерена в могилата "Светицата"


Една такава е "Светицата" - надгробна могила в близост до гр. Крън, в която е открита уникална лицева маска с тегло над половин килограм злато и други вещи - находки, които карат археолозите да смятат, че тук е погребан тракийски аристократ. За съжаление в момента не може да посетим "Светицата", тъй като е затворена.
Интересното е, че Китов сам е кръщавал гробниците, а за хората от селото това са си били просто "могилите зад завода".


Питам Кина Рачева за "Голямата косматка", защото съм чувал любопитна история за нея. Намирала се на 5 минути от "Хелвеция" и на 100 метра от централния път (имам чувството, че в този район наистина всяка археологическа забележителност се намира на 100 метра встрани от Подбалканския път...). Любопитствам що за име е това. Местните хора я наричали така, защото обрасвала с храсти и оттам - косматка.


Точно преди село Шипка вдясно виждам надпис за "Голямата косматка", завивам наляво и след един дълъг завой се оказвам пред огромна витрина, представляваща входа към гробницата. Тя наистина е внушителна!


Преддверието й е с 13-метров коридор.


Предполага се, че преди да стане гробница, това е било храм, но в началото на III век там е бил положен древен владетел. Намерен е бронзов бюст, а откритите артефакти са направени от злато, сребро, стъкло и алабастър. Открит е бронзов шлем и сребърна чаша с надпис на гръцки "ΣΕΥΘΟΥ" (на Севт). Статуята и намерените монети от времето на Севт III удивително си приличали, затова се предполага, че тук е погребан мистичният цар на траките. Има и още забележителни находки - въпросният златен венец от дъбови клонки, който видях в музея, златна чаша за вино и военна екипировка. Всички те - разположени в камерата на гробницата.


А историята, за която се бях сетил за тази тракийска могила, ми я разказа мой приятел журналист: при разкриването на находките преди повече от 15 години археолозите извикали полиция да ги охранява заради очакваното златно съкровище. И то наистина се оказало голямо.


Един град под водата


Имах намерението да тръгна веднага към язовир "Копринка", под чиито води се крие древният град Севтополис, но се отклонявам за малко към близкото село Скобелево, където вниманието ми е привлечено от настойчивите "покани" да посетя ферма за щрауси "Четирите сезона". Малка, спретната и много симпатична, тя се стопанисва от семейство от селото, а първите "заселници"- щрауси дошли тук от ЮАР. Общо са 18 - девет двойки, които се отглеждат основно за яйца и месо. Стопанинът разказва на посетителите за сложните семейни отношения на щраусите, а в малкия павилион пред фермата може да се купят здравословни сладка, сокове и розово масло, както и рисувани щраусови яйца и пера от птицата. В заведението до фермата опитвам един много различен крем карамел - от щраусово яйце, а питието ми е сладък сок от бъз.


Язовир "Копринка"

Язовир "Копринка"


След тази питателна закуска тръгвам към язовир "Копринка". Преминавам през едноименното село и с ляв завой пристигам до самата стена. Язовирът е пълен наполовина, което не пречи на множество рибари да са застанали на брега му. Пътят върху стената е павиран и посетителите могат спокойно да се разходят по нея и да преминат на другия бряг.


Язовир "Копринка" е построен през 1955 г. на река Тунджа. Той е дълъг 3 километра, а идеята за неговото построяване е от 1924 г.. Впечатляващото при него е, че


под водите му лежи тракийският град Севтополис - седалище на царството на Севт III.


Градът е бил проучен в период 1946 - 1954 г. при строежа на язовира.


Според разкопките той е бил изграден по примера на гръцките полиси - две главни порти са водили към центъра, където се е намирал градски площад - агората. Там е бил открит и гранитен блок с надпис, споменаващ името на жрец на бога Дионис, имало е и останки от култова сграда.


Но за разлика от гръцките градове, Севтополис не е имал акропол, вместо него е била изградена цитадела - вътрешна крепост, която вероятно се е ползвала от Севт III за дворец.


Севтополис е бил разрушен от варварски нападения с помощта на стенобойни машини, доказателство за това са намерените каменни гюлета в подножието на стените му.


Така и не разбрах обаче защо Севт III не е погребан в Севтополис, а в могилата "Голяма косматка"
Отново завалява ситен дъждец и аз се приютявам в Ловната хижа, която видях в началото на пътя върху язовирната стена.


Там си поръчвам рибена супа от пъстърва и други видове речна риба, която стопанинът на хижата развъжда в язовира. Прясната пъстърва се предлага и на скара и тиган в доста луксозна обстановка за ловна хижа и е много вкусна. След като разбират, че съм чужденец, от ресторанта решават да ме изненадат и да ми направят подарък - дават ми да опитам от местната подправка самардала. Чувал съм, че тя е може би единствената чисто българска подправка и е характерна именно за тази част на страната. Тя се приготвя от растение от семейство Лукови - след като цъфне, стълбата му се накълцват, смесват се със сол, а получената смес се суши на сянка, после се затваря добре в съдове.


От социализма до сега


След тази историческа разходка се запътвам към поредната СПА дестинация - Павел баня. Тя не е сред най-известните в България, но е с утвърдено име на балнеоложки център. За разлика от близката Хисаря обаче, тази балнеоложка точка се е развила сравнително скоро - след османското присъствие, и носи името на най-малкия син на руския император Александър Освободител - Павел Александрович. По времето на социализма Павел баня се е развил като национален балнеоложки център именно заради лечебните си минерални извори, които се характеризират с това, че температурата на водата е между 50 и 60 градуса и помага за заболявания на двигателно-опорния апарат.


Павел баня

Павел баня


Още с влизането в града се стъписвам от няколкото четиризвездни хотела с открити и закрити басейни. От автомобилния парк пред тях си правя заключението, че това е ценено място. А от администраторката на хотела ми се информирам, че тук е предпочитано място за следтравматични и ортопедични заболявания, ставни и заболявания на периферната нервна система като дискова херния, радикулити и др. Точно заради това Павел баня е развита като почивна база по времето на социализма, а сега мястото е пълно и с малки хотели и къщи за гости.


На територията на Павел баня има общо 7 естествени хидротермални извора.


Водата е с ниска минерализация, хидрокарбонатно-натриева, с леко алкална реакция, с ниска водна твърдост, леко радонова, силициева и слабо към умерено флуорна.


Възползвам се от парната баня на хотела. След 30-минутен престой в нея чувствам, че ставите ми лееееко се отпускат, и след кратка почивка излизам за вечеря.


Това не се оказва лесна задача. Заведенията, разположени основно около добре поддържания градски парк, са изненадващо пълни. С малко късмет ме настаняват в типична българска механа с традиционни местни ястия. Освен салата с печени чушки и нахут с малка гроздова ракия за вечеря си поръчвам нещо леко - яйца по панагюрски. Това се оказват забулени яйца с овче кисело мляко и запръжка от масло и червен пипер. Избирам си за десерт местен деликатес - рачел от тиква, а в ресторанта звучи народна музика на живо, от която клиентите стават леко възбудени.


Хидромасажната вана сутринта ми действа ободряващо и след лека закуска с палачинки със смокини напускам това уютно малко градче. Между другото забелязвам, че в много дворове в района растат смокини, а си мислех, че това е южно растение...


Тази долина не спира да ме изненадва.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  2. 2 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 1295 Неутрално

    Каква по дяволите е идеята на това министерство да харчи моите пари, за да плаща на франсета да ми показват неща, които знам по-добре от тях?
    Френсктото ведомство ще ми плати ли един тур в Алпите и по река Лоара?

    https://www.youtube.com/watch?v=eYfOYx1G2zU
  3. 3 Профил на mumi
    mumi
    Рейтинг: 535 Неутрално

    Казанлъшката долина е магично място. Природа, история, култура. Заради такива места в България вече 20г. не съм пътувал в чужбина.

  4. 4 Профил на keu00648738
    keu00648738
    Рейтинг: 33 Неутрално

    Не ми се струва етично да се влиза по чужди гробове, колкото и ценни да са от историческа и туристическа гледна точка.

  5. 5 Профил на Емилия Русекова
    Емилия Русекова
    Рейтинг: 8 Разстроено

    Да тъжно Е!?!? Да припознаваш историята на българските царе,през очите на чужденците е най-малко срамно,но хубаво е и да четем и гледаме с нашите/българските/ очи в древността и да се гордеем,че сме потомци на древна цивилизация и властни Царе,а не да се възхваляваме по чужди земи и владетели!!!
    Намерете време и изгледайте филма на талантливата журналистка Софи Тзавелла "Завръщането на Царете" в ю-туб .Приятно гледане.

  6. 6 Профил на constatator
    constatator
    Рейтинг: 975 Неутрално
  7. 7 Профил на MyTwoCents
    MyTwoCents
    Рейтинг: 740 Любопитно

    Някой знае ли дали можеш да се гмурнеш, за да разгледаш Севтополис? Според един проект за изграждане на дупка в язовира около града, дълбочината на насипа е 20м.

    От друга страна може дъното да е с толкова тиня, че да не се вижда нищо. А може и да е засипан наново след разкопките.

    @)----,--'--
  8. 8 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3368 Неутрално

    Беше ми интересно да погледна през очите на чужденец върху някои неща от родната история, красива природа, кухня. Разказът му е доста непосредствен и благожелателен.
    Някои съфорумци се учудват, че им разказвали добре известни неща. За тях известни, за потенциалния чужд, а и български турист- полезни и интригуващи.

    п.п. постингът ми НЕ е спонсориран от Министерството на туризма.

  9. 9 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4279 Неутрално

    До коментар [#8] от "тулса":

    Присъединявам се към твоя коментар. Обикновено при посещенията на България се оправдавам пред себе си че нямам време за едно подобно пътуване.

  10. 10 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4286 Весело

    До коментар [#9] от "daskal1":

    Ако нямаш собствен транспорт и разчиташ на обществения такъв пътуването в България може да ти отнеме време колкото пресичането на Атлантика че и повече

    klimentm
  11. 11 Профил на Гоше
    Гоше
    Рейтинг: 14 Неутрално
  12. 12 Профил на Галя Станчева
    Галя Станчева
    Рейтинг: 3135 Неутрално

    Османско владичество е правилно. Не може властта на османците да се нарича "присъствие", защото преди България да падне под османска власт, народът ни се е борил срещу нашествениците. През 5-те века след това е проливал кръвта си за свободата, дал е безброй жертви.

    Благодаря за поредния интересен пътепис!

    Тук са всички пътеписи от френския журналист, чието пътешествие започна преди една година. Прочетете ги. Не е излишно да видите с "чужди" очи и места, които вече сте посетили.

    https://www.dnevnik.bg/temi/edin_francuzin_v_bulgariia/

  13. 13 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 1630 Неутрално

    Mного съвременно изглежда Севт lll. Aха и ще каже наздраве.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK