Един франзуцин - на път: Мелник – вино, пирамиди и един деспот

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за .

Един франзуцин - на път: Мелник – вино, пирамиди и един деспот



Трета част от пътешествията на френския журналист Пиер Анри, който показва многовековната и интересна история на България през погледа на чужденец. В новата поредица той посещава популярни туристически дестинции в страната - места със СПА условия, хубава храна и вино.


Наричат този район българската Тоскана - отвисоко той наистина наподобява италианската област, но е някак по-различно. Почти съм стигнал до този най-малък град в България и пресичам хълмове с подредени лозя, малки селца и прекрасно уморено слънце, което топли дори и през есента.


Мелник е наистина малък. Известен е именно с това - има само 208 жители, а сега като че ли бройката е още по-скромна. Разположен е по брега на река, която, естествено, се казва Мелнишка. Точно по това време на годината обаче река няма. Градчето е някак сгушено от двете страни на коритото - с масивни, високи и красиви къщи, и се катери по белите склонове нагоре. Гледката с прорязаните бели хълмове, контрастиращи с овалните възвишения, е удивителна.




Един франзуцин - на път: Мелник – вино, пирамиди и един деспот


Вървя по калдъръмената уличка. Почти във всяка къща тук има винарни или заведения, които работят дори и по това време на годината. Туристите са малко и градчето е тихо. По-добре, така ще мога да се разходя на спокойствие и да опозная мястото добре. За целта се запътвам към Музея на Мелник. Учудва ме надписът върху него:


"Мелник, забравената столица".


Чувал съм, че Мелник остава в пределите на Османската империя чак до 1912 г., че тук са се укривали революционери и дори не се изненадах, когато преди малко минах покрай една къща, която се казваше "хайдушката", ама чак пък столица...


В музея има няколко експозиции, едната от които, разбираемо, е посветена на националноосвободителните борби на района. Другата обаче е по-интересна и тя дава отговор на въпроса ми кога Мелник е бил столица.


Научавам, че както и на други места в България, районът е бил населяван от траки - от племето меди. След това те попаднали под римско владичество. После дошли славяните, които нарекли града Мелник - от славянското име "мел" - "глина", точно заради белите му склонове.


След това районът попаднал в пределите на българското царство и тук става интересното. През 1212 г. Мелник станал столица на независимото феодално княжество на деспот Алексий Слав (деспот е титла на самостоятелен владетел във Византия). Твърди се, че този Слав се появил след смъртта на великия цар на българите Калоян, който разбил кръстоносците през 1205 г. След неговия край обаче кръстоносците победили наследника му Борил през 1208 г. И ето френска връзка: те били предвождани от император Анри - Хенрих Фландърски, брат на пленения от цар Калоян Балдуин. Тогава се появил Алексий Слав, който владеел Родопите и Пирин, и също изявил претенции към престола, защото имал родствена връзка с Калоян. За да разшири влиянието си, Слав се оженил за незаконната дъщеря на император Анри и получил титлата деспот.


Той превърнал Мелник в столица на своето феодално царство. Над селището все още има останки от стените на крепостта му, както и църквата, в която е бил погребан. Деспот Слав владеел Пиринско-Родопската област цели 20 години. Затова Мелник е забравената столица на България.


"Това е супер интересна история", споделям с уредничката на сбирката,


която ми казва: "За съжаление все по-малко туристи мислят като вас, повечето влизат тук и първият им въпрос е: Това винарна ли е?"


Един франзуцин - на път: Мелник – вино, пирамиди и един деспот


Да, винарните са другото отличително нещо в Мелник, както казах, почти всяка къща разполага с такава. Предлага се вино от грозде, но и вино от малини, както и от боровинки.


Моето внимание обаче е привлечено от още една табела, на която пише "Музей на виното". Той е на буквално на двайсетина метра от Историческия и е разположен в подземието на хотел. Вътре е хладно, с поддържана постоянно температура от 12 - 14 градуса.


Тук са събрани и изложени интересни инструменти - преси, корита, постави, косери, ножарски ножици, плетени кошове или всичко за направата на виното през вековете.


Уредникът разказва за развитието на лозарството в района и за популярния тукашен сорт - широка мелнишка лоза. Разбирам, че лозята на Мелник всъщност се стелят по хълмовете на селата, през които съм минал - Хърсово, Капатово, Зорница, Лозеница, Виногради.


Един франзуцин - на път: Мелник – вино, пирамиди и един деспот


За широката мелнишка лоза се твърди, че е сорт, донесен тук от Сирия преди 2000 години от римляните,


който впоследствие се е адаптирал към местните условия. Сега се отглежда само в този район и всички опити да се развива другаде са се провалили.


Отпивам глътка от виното - има специфичен вкус с примес на горски плодове. Цветът му е по-скоро прозрачен рубин до тъмнопурпурен. С риск да скандализирам любителите на този сорт обаче ще кажа, че розето от широка мелнишка лоза ми харесва повече.


В музея на виното има енотека с повече от 400 бутилки. Ако решите да си купите вино от тук, ще ви го налеят направо от бъчвата, след това лично може да го затворите с корковата тапа и накрая ще ви го запечатат с червен восък и печат на музея.


Един франзуцин - на път: Мелник – вино, пирамиди и един деспот


Тръгвам нагоре по склона, за да достигна до забележителната Кордопулова къща. Тя се намира в най-високата част на Мелник и е наистина внушителна и в характерния възрожденски стил. Всъщност тук наричат този архитектурен стил "възрожденски", но аз съм виждал такива къщи и в Турция, а там той е "неоотомански". Интересувал съм се от това разминаване и то си има своето обяснение. Българите са били едни от най-добрите строители в Отоманската империя и са пренесли стила в своите земи и по време на своето Възраждане, когато много занаятчии са забогатели от търговията и производството в рамките на империята. Разбира се, доразвили са го с украса от характерни български орнаменти.


Кордопулос е бил богат мелничар. Занимавал се и с винопроизводство, и с търговия. Къщата му е била построена в края на XVIII век, а сега е напълно запазена и реставрирана. Има огрооооомни стаи с два реда прозорци. Вторият е с венециански стъклописи, които хвърлят цветни отблясъци по белите стени. Има и зимна градина и оригинална винарна.


Един франзуцин - на път: Мелник – вино, пирамиди и един деспот


В издълбаните в меката скала над 100 метра коридори са подредени десетки дъбови бъчви.


Естествената температура от 12 градуса тук също помага за съхранението на виното. На един от завоите на винарната виждам множество залепени монети. Младежът, който стои подпрян пред вратата на винарната, ми обяснява, че това е местен обичай - закрепяш монета на стената, за да се върнеш тук.


Слизам надолу към центъра на градчето, за да започна изкачване към крепостта на деспот Слав. Следвам указателните й табели и пътят не отнема повече от трийсетина минути. От платото се открива страхотна гледка към Мелник. Той наистина се е сгушил в гънките на планината. Има руини от крепостната стена, от наблюдателните кули, точно три водохранилища и останки от църквата "Свети Никола". Между другото и в подножието на Кордопуловата къща също има останки от църква, наречена "Света Варвара ". А докато слизам надолу, забелязвам още една църква - напълно реставрираната "Свети Антоний", наречена на светец, който лекувал душевно болните. Няма много храмове на неговото име...


Сядам в едно от многото заведенията покрай реката под един огромен чинар - сигурно са необходими поне трима души, хванати за ръце, за да обгърнат ствола му. Поръчвам си салата с белени бели патладжани, печени червени чушки и домати, докато


изчаквам основното си ястие - мелнишко гювече.


То представлява парчета пилешко и свинско месо, чушка, домат, сирене, кашкавал и маслини, затиснати с яйце и сготвени в керамична купа с капаче. Неподражаемият му вкус гарнирам с чаша вино - розе от широка мелнишка лоза, разбира се.


Един франзуцин - на път: Мелник – вино, пирамиди и един деспот


Потеглям към следващата си цел в този район - Роженският манастир. Той се намира над едноименното село, на 6 км от Мелник. Обаче трябва много да се внимава, защото пътят към него е точно по средата на селото в една малка отбивка вдясно. Манастирът е внушителен, разположен на платото над селото и е действащ. Гледката от него ме навежда на мисълта, че монасите са избирали прекрасни места, за да се отдадат на Бога и да се издигнат над ежедневните суети. Точно тук това не е трудно!


Манастирът "Рождество Богородично" е създаден през XIII век и за първи път се споменава в една преписка, свързана със същия този деспот Слав, за когото научих в музея. Сградата оформя огромен вътрешен двор с лозници, в който е и църквата. Мога само да подозирам каква прекрасна гледка се вижда от тесните прозорци на килиите.


Може би най-изумителното нещо в манастирската църква е резбованият иконостас - рисувани цветя, обгърнати от резбовани плетеници. Стените са покрити със сцени от живота на Христос, картини от Страшния съд и стълбица на добродетелите. Но това, което остава в мен след като излизам от масивната обкована врата, е едно особено чувство на мистичност и смирение.


Един франзуцин - на път: Мелник – вино, пирамиди и един деспот


Тръгвам към паркинга умислен и за малко да пропусна една пътечка вляво от манастирската порта, която води към нещо забележително - пирамидите. За да стигна до природната забележителност, която досега съм виждал само на снимки, минавам през едно пасище и ронлива пътека, отнема около трийсетина минути.


Високите отвесни творения на природата са като изваяни от детски пръсти пясъчни кули


или като наредени конуси в сладкарска витрина, направени от бял шоколад, издигащи се от покритата с гора долина. Очевидно природата си е играла доста време чрез води и ветрове, докато сътвори тези невероятни форми, разпръснати из околностите на Мелник и Рожен.


Слънцето залязва на запад и хвърля червени цветове върху пясъчните склонове на пирамидите.


Аз си тръгвам от този южен край на България. И аз оставям една монета в тунелите на Кордопуловата къща. За да се върна.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4585 Неутрално

    Широката мелнишка е на уважение в нашия дом. И в момента отпивам.
    Наздраве и умната!!!

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на робин от Крузо
    робин от Крузо
    Рейтинг: 668 Неутрално

    Хммм ... един хубав разказ на журналиста пътешественик Пиер Анри, респект. За мен споменът от Коледа и зимата на 1973 – 74 г. ще останат завинаги в сърцето ми. Бяхме малка компания решила да посрешне Новата година в Мелник. Обаче един от групата ни бе много близък с реставраторка на Роженския манастир. Вместо в Мелник и най-вече със съгласието на Игумена на манастира изкарахме една незабравима новогодишна нощ в Роженския манастир. Освен реставраторите и ние или общо 9 човека, в новогодишната нощ при нас бе (за малко) и „дядо“ игумен, който дойде и ни поздрави с обичайото „здрава и балагодатна Нова година“.
    Не ме питайте сега, как изглеждаше Мелник тогава ... 1972 и 1976 г. Три пъти бяхме в този чудесен стар град. Хммм... спомени.
    Поздрави от Isla Robinson Crusoe.

    Има хора, които пишат това което знаят, аз съм от другите, тези които знаят това което пишат.
  3. 3 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3440 Неутрално

    "...С риск да скандализирам любителите на този сорт обаче ще кажа, че розето от широка мелнишка лоза ми харесва повече."

    Нормално, все пак Мелник е на юг, а на юг (в Прованс) розето е по-обичайно за французите от червено.
    В началото на 90-те заведох семейството ми в югозапада - пейзажът там е по-различен, а и да видим Мелник. Бях много разочарован от мелнишките вина, предлагани в кръчмите - ОТВРАТИТЕЛНИ! Всъщност проблемът не беше толкова във виното, колкото в манталитета на новите кръчмари от това време!

  4. 4 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3440 Неутрално

    Похвална е инициативата на Министерството на туризма с Пиер Анри - ефектът й със сигурност ще бъде в пъти по-осезаем от "логото" на Ангелковата, и с много по-нисък бюджет. Нещо ми липсва г-жа Ангелкова?

  5. 5 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3440 Неутрално

    Широката мелнишка е на уважение в нашия дом. И в момента отпивам.Наздраве и умната!!!
    —цитат от коментар 1 на КМЕТ В СЯНКА


    Потърси Logodaj Nobile Rose 2019 от широка мелнишка лоза - считат го за най-доброто българско розе за 2020г.
    А и цената му е поносима. Лятото си отиде, но все още не и зима, става и за розе.
    https://edrinks.bg/product/logodaj-nobile-roze

  6. 6 Профил на Vasil Angelov
    Vasil Angelov
    Рейтинг: 117 Неутрално

    Браво, добре списано!

    Като един "фен" на Мелник и околността, силно препоръчвам на всеки да посети.
    Останете поне за една нощувка, разпитайте за туристическите пътеки наоколо.
    Няма да съжалявате!

  7. 7 Профил на falcone
    falcone
    Рейтинг: 892 Неутрално

    За историческата правдивост трябва да се знае че Мелник е гръцко градче. Населено е с гърци и са изселени след войните. Самият град е бил доста по-голям, но българската армия използва дървения материал за отопление.

  8. 8 Профил на victortrt
    victortrt
    Рейтинг: 373 Неутрално

    До коментар [#6] от "Vasil Angelov":

    Като един ден на автентичните изживявания и места, мога да допълня, че не всяко "мелнишко" вино е такова и че с. Рожен в момента е по- добрият вариант за кратка почивка в района. И къщите за гости/ хотелът са по- спокойни, и в двете места имат чудесно вино, макар и не основно от сорта ранна мелнишка. В кръчмите на мелнишко виното само от бутилка, наливното е основно мерло и то не много хубаво такова. И истинското мелнишко на цвят не е непрозрачно пурпурно, прозира и розовее, но цветът и вкусът са две много различни неща.

  9. 9 Профил на victortrt
    victortrt
    Рейтинг: 373 Неутрално

    До коментар [#8] от "victortrt":

    Ден- фен. Коректор на телефона.

  10. 10 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 4086 Неутрално

    До коментар [#7] от "falcone":

    Ако са живяли неколцина гърци , това не значи , че Мелник е бил гръцко градче. На този принцип , всички градове в днешна Северна Гърция са били български градове.

  11. 11 Профил на falcone
    falcone
    Рейтинг: 892 Неутрално

    До коментар [#10] от "tacheaux":

    Ми не са неколцина патреоте. Изобщо първо чети, после пиши. Виж и имената на оцелелите къщи. Включително и Кордупуловата. Изселниците от Мелник правят свое ново градче със същото име.

  12. 12 Профил на oua58686497
    oua58686497
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#7] от "falcone":Ако са живяли неколцина гърци , това не значи , че Мелник е бил гръцко градче. На този принцип , всички градове в днешна Северна Гърция са били български градове.
    —цитат от коментар 10 на tacheaux


    С една дума цяла Тесалия.Тесалийската конница е побеждавала за славата на Саше.Доколкото зам ко риба не яде по островите. То още имената на реки , баири , ...в Тесалиш са си български. Той обаче се е добрал само до дъщерите и жената на Дарий. Дарий е пленен от Бес. Саше не е платил на Бес и той го е убил. Това `чè има двама - трима търговци не прави едно село гръцко,турско, българско, ....
    Чий да са къщите, на търговците. Дали търговците са знаели как се гледа лозе. . Май ще излязат прави македоците. Елиите не са гърци.

  13. 13 Профил на aspet
    aspet
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Описано много добре от чужденец. Може би, ние българитене можем да погледнем по същия начин на красотите в България. Или може би не ги описваме по същия начин така, че да те накарат да ги посетиш .
    Моите впечатления от Мелник са, че леко са раздули цените (в селата наоколо литър вино е с около лев надолу), но ако запълват капацитета си, значи това са точните цени.
    Относно виното, широка мелнишка е малко лека за моя вкус, но в региона съм купувал страхотно мерло.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK