ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 99.99% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Читателски дневник: Нищо необичайно, велосипеди се крадат постоянно

Читателски дневник: Нищо необичайно, велосипеди се крадат постоянно

© Георги Кожухаров



Представяме ви историята на Димитър Шалварджиев и кражбата на неговия велосипед. Нищо необичайно освен факта, че колелото е изчезнало от централно, добре охранявано място в столицата, а властите не са съдействали за намирането му. Писмото е адресирано до Бойко Борисов и Цветан Цветанов.


Позволявам си да Ви пиша и препращам писмото до медиите с надеждата най-после някой да обърне внимание на един проблем със сериозни пропорции.


В събота следобед заключих велосипеда си на площад "Народно събрание", където не го намерих в неделя вечер, малко над 24 часа по-късно. Нищо необичайно, както ми казаха в полицията, "велосипеди се крадат постоянно".




Аз все пак намирам нещо болезнено перверзно в цялата ситуация. Кражбата се състои пред институцията, създаваща законите и ръководеща държавата. Дори само този акт показва, от една страна хаоса, в който обществото ни тъне (което считам за Ваша отговорност), а от друга – до каква степен беззаконието и чувството на неприкосновеност е станало интегрална част от същото това общество.


Кражбата на колелета в града е добила такива размери, че никоя компания не желае да ги застрахова – безпрецедентен факт за страна - членка на ЕС. Причините за това са две: високата престъпност и ниския процент разрешени случаи. Имайки предвид, че България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи, като логично заключение следва, че някой не си върши работата.


Това бе и моето впечатление след тридневна борба с бумащината и бюрокрацията в Първо РПУ - София, и Първо СДВР. Давам си ясна сметка, че кражбата на колело е случай с нисък приоритет, но при наличието на десетки камери в района на престъплението ми се струва несериозно отношението на двете институции към случая. Несериозно ми се струва и отношението към откраднат предмет на стойност пет минимални работни заплати! Несериозно е разследващият полицай да закъснява с час и половина за уговорената ни предишния ден среща, да се налага да го издирвам по телефона, след което подробно да ми обяснява как е "невъзможно" да направи почти нищо за колело, от което в България има внесени под 50 броя - и че ми остава да се надявам то да се намери едва ли не случайно при обиск на "някоя заложна къща". Камери имало, но те или не работели, или покривали друг периметър. И, разбира се, постоянното натякване "как може да си оставиш колелото".


Измеренията на последното са няколко, но бих желал да го перифразирам на "как можах да остана в България". По същество съм млад и способен човек, говорещ свободно три западни езика, завършил Немската гимназия в София и Английската гимназия паралелно като частен ученик. Завършил съм и бакалавър "Компютърни системи и технологии" към Немския факултет (ФАГИОПМ) на Техническия университет в столицата. В момента продължавам обучението си, като паралелно работя, а от над две години плащам данъци и осигуровки на максималната осигурителна сума (тоес, не само съм постигнал добро образование, но и добра реализация). Същото, а впрочем и много повече, можех да постигна на запад от Калотина. Но не, аз останах в родината си с надеждата да променя нещо, да работя за развитието на обществото ни. Защото е пределно ясно, че без способни хора и без много, много работа нямаме шанс.


Уверявам Ви, не съм направил тази жертва, за да чувам как "не може" да се направи нищо за мен, нито да се примирявам с престъпност пред Народното събрание, а още по-малко да се примирявам с нежеланието да се върши работа в полза на обществото.


Затова, преди да си събера багажа и окончателно да изоставя колелото си, приятелите си, вярата в промяната и не на последно място - беззаконието и безнаказаността в тази страна, ви пиша – с мъничко надежда нещо да се случи, но и за се убедя, че съм опитал всичко.


С уважение,


Димитър Шалварджиев

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK