Читателски Дневник: Розово

Читателски Дневник: Розово

© Дневник



Публикуваме мнението на Цветозар Цаков, получено на редакционната поща, с малки съкращения.


Покрай предишното изрисуване на паметника на Съветската армия бурно и настоятелно апелирах той да бъде демонтиран и разкаран от центъра на столицата ни, защото исторически и морално мястото му не е там. Обаче промених мнението си!


Вече твърдо смятам, че паметникът трябва да остане. От премахването му полза няма - едва ли с него ще си отидат всичките "дивиденти", тясно обвързани със символиката му. След новата розова арт инсталация, с която осъмна днес, вече съм убеден, че тази огромна камара желязо и бетон не само че има място в центъра на София, а ни е жизнено необходима – повече от всякога. Особено днес.




Просто съществуването на този паметник придобива все повече смисъл. Постепенно той намери своето призвание - като поле за творческа изява върху гърба на комунизма! Не конкретно на онзи комунизъм – на пролетариите от всички страни, полупроводниците и танковете. На комунизма като събирателно понятие, като синоним на всяка самозабравила се власт, на всички видове авторитаризъм, латентен посттоталитаризъм и чист политически дебилизъм, на безочливите манипулации и откровени подигравки, налагани върху едно общество, наричащо себе си демократично.


Гротескната му монументалност, атрофиралият соц патос просто си плачат да станат жертва на уличното изкуство. А уличното изкуство има огромното предимство  да е достъпно и дори не изисква усилие да бъде открито. То се навира под носа ти и ти е симпатично – като пуделче на тротоара, което събира погледите на случайни минувачи с уж безсмисленото си подскачане и джавкане в горещия летен ден. Изпразнено от претенцията и високомерието на високото изкуство, уличното е свело поглед в ниското – посочва нещата директно, без заврънтулки и прекалено сложни метафори. Особено когато това се случва на гърба на нещо, което в своята същност отдавна е изпразнено от оригиналното си съдържание и се е превърнало в простовата насмешка над самото себе си. В карикатура, чиито цветове са избледнели и се нуждаят от освежаване.


В Чехия, на която днес паметникът на съветската армия се извинява, си имат розов танк, в памет на разгрома на Пражката пролет. Ние осъмнахме с разкаяла се розова армия (червеното постепенно избледнява, но все още напомня за присъствието си) - като символ на всички случили се и неслучили се пражки пролети. Предимството на нашата розова армия е в по-голямата детайлност (повече физическо място за творчество) и в това, че тя може да се използва многократно. На това място можем да крещим когато е нужно, без да издаваме и звук. Или пък да мълчим по-оглушително и от преминаващ съвсем наблизо реактивен самолет. Самото му "обругаване" с четка и боя е елегантен бунт. Нужно е само въображение. И вдъхновение от скъпите ни политици, а те всеки ден доказват, че умеят да вдъхновяват. Тъкмо сега е време Червената армия да отправи поглед и към тях!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK