Читателски Дневник: Още за бъдещето на Женския пазар

© Красимир Юскеселиев

Никола Венков изпрати до редакцията на "Дневник" текст в продължение на интервюто на арх. Пламен Братков със заглавие "Центърът на София стана най-провинциалното нещо на света", в което той засяга темата с реконструкцията на Женския пазар в София, и последвалата реакция на арх. Росица Никифорова - "Защо няма да има 300 тоалетни при обновлението на Женския пазар". Венков е докторант по "Градски изследвания" в катедра "Социология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изследва как се формират политиките за развитие на града в български контекст и от три години документира примера с Женския пазар. Автор е на проучването "Гражданското общество и Женският пазар".

Зародилата се дискусия за реконструкцията на Женския пазар в страниците на Дневник (интервю с арх. Пламен Братков от "Група Град" и отговор на арх. Росица Никифорова) е началото на положително развитие за София и за градоустройствената ни практика. Надявам се, че тя ще бъде семето на един нов интерес на медиите към урбанистичните проекти. Те ни сполетяват всички нас, стават част от живота ни с доброто и лошото си, и е важно най-широк слой жители на града да имат интерес към темата, да формират активни позиции и да изискват урбанизъм, който ги уважава. Така се строи демократичен град, и така се прави в Европа.

Реконструкцията на Женския пазар е един от най-важните урбанистични проекти в София. Това е централният пазар на столицата, с ежедневна посещаемост от 40 до 70 хиляди души. Женският пазар е с двойно по-евтини цени от кварталните пазари и зарзаватчийници, по-евтин дори от хипермаркетите с вносна продукция. Това е единственото публично пространство, където спонтанното общуване остава прието. Между другото е и най-големият донор на общинския бюджет след "Метрополитен" и "синята зона".

За съжаление опитите за рефлексия и критичност идват твърде късно за пазара. У нас интересът и нужната критичност на медиите към такъв значим урбанистичен проект беше заместена от седем години възхвали за решителността на главния архитект и общината да направят "Кирков" европейско място, с градинки и ресторанти. Днес старата му част е вече трап в земята, проекта е отдавна одобрен някъде дълбоко в канцелариите на ДАГ, а договорът за заем е финализиран и подписан (само преди седмица). Женският пазар най-после ще придобие европейски вид, но не по европейски начин.

Със задачата да поставят въпроси се заеха архитектите-активисти от "Група Град". Те се запознаха с проблема преди два месеца, когато търговци от пазара се обърнаха към тях (както и към моя милост) за експертна помощ при разговори с главния архитект относно заплахата от произволното им лишаване от работни места и поминък. Проектът тогава предвиждаше реконструираният пазар да не предлага плодове и зеленчуци, нито дрехи, обувки и ежедневни джунджурии, а да бъдат настанени грънчари, букинисти, занаяти и сувенири. Тези бъдещи наематели (с изключение на наистина древния тукашен род на грънчарите) щяха да бъдат докарани от другаде, вероятно Славейков и ЦУМ, а към местните нямаше поети никакви ангажименти. Визията на администрацията беше пространството да се превърне в комбинация от временни тематични изложения в откритите площи и няколко големи търговски павилиона, чиито наем едва ли щеше да бъде по силите на търговците. Чуваше се че ще бъдат дадени на банка, аптека, вериги за бързо хранене (въпреки че такива вече има в изобилие тук – в сградите отстрани).

"Група Град" са практикуващи архитекти, свикнали да говорят на други архитекти. И се насочиха да търсят пропуски във финалния проект. От другата страна застана авторът му, арх. Никифорова, за да защити честността на процедурите и работата си като професионалист. Така обсегът на спора остана ограничен – при това върху, смея да твърдя, по-маловажни теми. За съжаление естественият професионален фокус на колегията издърпва дебата в посока, която й е по-близка и по-лесна: качествата на архитектурния проект и наболелите проблеми с професионалната конкуренция (конкурсите).

Това ограничение на професионалната перспектива, което дори най-добронамерените експерти носят със себе си, се видя много ясно при реализацията на прекрасната идея на "Група Град" за отворен градски дебат. Той се проведе на средата на пазара, всред глъчта и дупките, до прасковите и дънките. Това беше най-радикалното възможно действие, което да отвори реконструкцията и да я направи понятна за онези, които ще я понесат на гърба си.

Заглавието беше формулирано достатъчно фундаментално – "Дебат за бъдещето на Женския пазар", но организаторите планираха разговор за параметрите на проекта: осветление, сгради на два етажа, система за сметосъбиране и т.н. Стана очевидно колко нерелевантни са тези въпроси, когато гражданите спонтанно поеха в свои ръце дневния ред на дебата. Тази възможност се появи, тъй като никой от официалните участници (от проектантите до директора на финансиращия фонд), които се бяха съгласили да презентират проекта, в крайна сметка не уважиха събитието.

Страстите моментално се преместиха към важните за хората въпроси, които досега никога не са били обект на дискусия. Тук ще синтезирам само най-наболелите въпроси относно реконструкцията (простете драстичното опростяване наложено от обема):

- Търговците: Ще остави ли няколкостотин души без работа?

- Живущите: Ще ни отърве ли от нелицеприятните ни комшии в квартала и ще повиши ли качеството ни на живот като средна класа?

- Загрижени граждани: Ще ограничи ли избора и ще повиши ли цените на последното евтино и разнообразно място за храни и промишлени стоки?

- Други загрижени граждани: Ще придаде ли на центъра на София най-после подреден европейски облик, така че да не ни е срам пред чужденците?

- Трети загрижени граждани (които не се изказаха от трибуната, но спореха в публиката): Ще запази ли спонтанния пазарен дух, неподредения чар и културното разнообразие, които обичаме?

За градския дебат съм писал повече другаде. Бих го нарекъл историческо събитие в политиката ни за градско развитие. Но въпреки страхотната мобилизация и аргументираните изказвания на гражданите, то не получи отзвук нито от поканените медии, нито сред институциите. На следващия ден общинските съветници спешно гласуваха договора за реконструкция и тайно си отдъхнаха. (Необичайно за общината никой не се похвали пред медиите цяла седмица след това – докато не започна строежът и постави всички пред свършен факт.)

Притеснявам се, че техническият фокус върху проекта затваря и дискусията в "Дневник" за широката общественост. Триста тоалетни наистина са умопомрачителен брой! Хората на пазара досега се оправяха с четири, и стената на затвореното училище. Но дали се броят тоалетните, асансьорите или дори етажите, това е разговор между експерти. Това, в което трябваше да бъдем включени всички, е диалог за ценностите, които насочват реконструкцията, и дебат за целите, които тя трябва да постигне в обществен и в човешки план.

Зад всяка урбанистична намеса стоят ценности с по-абстрактен и политически характер: дали желание за хигиенизиране и хомогенизиране на градското пространство; дали за уважение и достойно включване на всички участници в градския живот; дали за максимизиране на икономическата ефективност и паричното обращение и пр. Проектирането не се превръща в безпристрастен технологичен процес, като бягаме от дебат и твърдим че специалистите са взели "най-доброто решение" някъде на чертожните маси. Тогава просто произволно попаднали ценности са се наместили като неутрални и се изпълняват без размисъл: може би личните убеждения на проектанта, може би текущата интелектуална мода сред общинските съветници или онова което посредственият политик пред прожекторите се опитва да разчете от медиите като тенденции.

Фундаменталните въпроси около всяка урбанистична намеса са тези: ценности и цели. У нас все още няма навици за рефлексия по тях: нито вградени в институциите и законовите процедури, нито добре осъзнати от професионалните колегии, които се очаква да действат като коректив. Когато попитах един общински съветник, дали, преди Столичният общински съвет единодушно да гласува (още през 2006 г.) идеята за трансформация на пазара в търговска зона от друг клас, са направени изследвания за ефекта от това върху а) жителите на града и ползватели на пазара, б) бъдещата жизненост на мястото и в) промяната в качеството на живот на различните местни групи, той ми отговори искрено: "Не, но кажете ми, за кое [решение] у нас са правени изследвания?"

Поради този произвол в самото си зачатие, проектът значително се промени, когато години по-късно се появиха частични такива изследвания (моето собствено и инвестиционните анализи на банката-заемодател). Тогава на всички замесени лица, освен може би на общинските съветници, стана ясно, че са тръгнали към осъществяването на една голяма глупост и промените в съдържанието и духа на проекта бяха в адекватна посока.

Личното ми мнение е, че финалният проект от 2012 г. е от съвсем различна класа спрямо ранните варианти и това се дължи на отвореността на авторите арх. Никифорова и арх. Пантелеев към нови гледни точки и на стремежа им към добросъвестно осмисляне на целите на реконструкцията. Смятам, че те бяха най-подходящият екип, който можеше да спечели обществената поръчка, защото авторите се опитаха със свои усилия да заместят несъстоялия се дебат и да проучат и балансират в проекта нуждите на различните обществени групи. Усилията бяха недостатъчни и доведоха до половинчат резултат, но това се дължи на множество ограничения свързани с тяхната позиция: йерархични, професионални (архитектският поглед), времеви, и не на последно място, политически. Най-малкото типичната у нас непрозрачност, в която беше наложено да се работи, не спомага за създаването на проект, който е харесван и приет от всички страни. Половин лястовица пролет не прави и това не е най-добрият проект за реконструкция на Женския пазар, но е най-добрият възможен в нашия български контекст.

Дотук се опитвам да покажа, че фокусът върху съдържанието на архитектурния проект е лесният път за критика, който обаче ни пречи да видим истинските предизвикателства пред нашето градоустройство. Те се коренят в проблематични нагласи сред всички правещи градската политика (проектанти, чиновници, мениджъри, политици, експерти, професионални гилдии ...и обикновения гражданин). Дори когато отделни действащи лица еволюират, те трябва да се преборят с установената "култура" на мислене.

Показателно за тая култура е, че Никифорова и Пантелеев не спечелиха обществената поръчка със заявката да проучат и интегрират обществените нужди в работата си. Такива съображения въобще не са хрумвали на оценяващата комисия (съставена иначе от най-тежки авторитети). Протоколите от обсъждането на кандидат-проектите са меко казано плашещо четиво за обикновения ползвател на градските пространства. Оценени са положително многоетажни металически обеми, а-ла фасади на офис-центрове. С ентусиазъм се възхваляват идеи за "премоствания" (пешеходни надлези) над ул. "Екзарх Йосиф" и "Цар Симеон", които да изолират пешеходците от опасния автомобилен трафик. Представете си като се разхождате по бъдещата втора главна на София да се налага няколко пъти да се изкачвате и слизате по пешеходни надлези. Че не става дума за студентски опит за архитектска оригиналност, показва не само шокиращата симпатия на комисията, но и факта, че премоствания предлагат два от седемте подадени проекта. Ето, затова говоря за цялостна проблемна култура, в чийто контекст е цяло чудо, че финалният проект изглежда толкова добре.

Бих искал да хвърля малко светлина по съмненията за избора на проектант, които арх. Братков повдига в своето интервю. Това са резонни въпроси, защото спонтанно възникват у всеки гражданин, узнал за проблематичния план за реконструкция. На мен ми се е налагало ми да давам тия обяснения в стотици пъти в личен разговор.

Защо е такъв проектът, и защо отново арх. Никифорова? Първо, заданието за трансформация на Женския пазар не е за пазар (той трябва да остане ограничен между ул. "Кирил и Методий" и сградата на администрацията при бул. "Сливница"), а за модерна пешеходна зона с рекреационни и търговски функции. Чети "Витошка" на футуристични стероиди – кули, аркади, световни компаси и всичко, което бедният архитект си представя, че ще впечатли администрацията. Провеждането на краткосрочна обществена поръчка (ето пак тая култура) пък означаваше, че кандидатите освен Никифорова ще подходят към обявлението като към стандартна оферта за проектиране: те предложиха красиви композиционни решения и недобре изследвани проекти. Нямаше никакъв опит за проучване и осмисляне на особеностите и живия контекст на мястото. (Но да ги виним ли, че работата им не надминава по качество тази на Общинския съвет?)

Всъщност, преглеждайки протоколите, може да се види че част от комисията е положила големи усилия да изолира проекта на Никифорова и да избута напред свой фаворит със съмнителна репутация. Но заради предишния си опит Никифорова и Пантелеев са доста по-ангажирани с мястото, познават по-добре проблемите и конфликтите и имат по-задълбочено разработени идеи. Според протокола "те единствени са мислили върху технологията на функциониране на пазара".

За мен работата на избраните проектанти е забележителна с това, че въпреки даденото им задание, което им казва там да няма повече пазар, те направиха проект, който съзнателно позволява да се случи такъв. Павилионите са мислени така, че да могат да се преконфигурират като повече на брой малки търговски площи, а излагането на стоката да се изнесе отвън, както са свикнали хората да пазаруват тук. Големите открити площи са пригодени отново да приемат сергии и да осигурят повече комфорт на продавачите. Сега топката е в ръцете на другите административни нива да видят ценността на живия Женски пазар за града и да работят за реализиране на възможността, която проектантите са им предоставили. Но дали тази пуста култура ще им позволи?