© Цветелина Белутова, Капитал
"Без нерви и стрес!", "Следи какво ядеш и го прави под режим!" и…"Откровено казано и аз съм изненадан.". Тези съвети и насоки получих през последните месеци като единствена помощ от здравната ни система. От седем години съм с диабет тип1, но напоследък нещо започнаха да ми играят стойностите на захарта доста странно. И се почна едно обикаляне, търсене на консултации, висене по кабинети. И след няколкомесечни опити да разбера защо така получих първите два съвета по здравна каса, а третото признание сдобих срещу 50 лева от изтъкнат професор.
И тъй като досега не съм получил други насоки, се опитвам да спазвам поне тези. Ама режимът няма как да се спазва, ако решиш да потърсиш още някоя друга консултация, защото в повечето случаи търчането по лекари отнема времето я за закуската, я за обяда, а понякога би могло да се проточи и до вечерята. Но всъщност за стреса и нервите бих искал да кажа сега, а не за това как не получаваме здравна грижа (то това сякаш си е вече стандарт, на никого не прави и впечатление дори):
Та преди година и нещо реших, че след като държавата постъпва така, то аз пък ще си търся това, което ми се полага. Наивник. И минах на ТЕЛК. Признаха ми процент инвалидност там след определени бюрократщини. И уж всичко се свърши.
Да, ама не. Замислял съм се
дали нашата система
не търси начин за Нобелова награда
По друг начин трудно мога да си обясня защо карат хора с неизлечими болести да минават на ТЕЛК през определен период от време. А ако им е минало, ако са оздравели, а пък да точат системата, гадовете. Ами ако открият такъв човек – мистериозно излекувал се от диабет?! Представяте ли си. Ми определено ще да е заслуга на здравната система. Както победата на Григор Димитров определено е резултат на добрата работа на спортното министерство. Та затова: всички диабетици - редовно на десетки изследвания, защото може да им мине, а ние да не разберем и хоп, Нобеловата награда заминала.
Обясняват, че може и да си се влошил и процентът инвалидност може да се е повишил – хубаво, ще си правя редовните изследвания. Вече загатнах, но няма да задълбавам колко време отнема да минеш всички необходими кабинети и да събереш всички необходими документи за новото решение на ТЕЛК. И отново наивно си мислиш, че след като им изсипеш папките с изискваните от тях документи, оттам поемат те.
И пак – да, ама не
Чакаш да ти пишат писмо и да те извикат на консултация, където да ти съобщят отново процента инвалидност и да ти дадат поредния документ. И чакаш писмо, и чакаш…Ама са го пратили на стария ти адрес. На много стария. Отпреди десетина години поне. Откъде са го намерили и сам не знаеш, защото лично си им давал актуалния си и то няколко пъти. Също си им давал и телефона си. Но на актуалния адрес получаваш единствено известие, че си изпуснал някакви си срокове да се явиш и така разбираш, че изобщо е трябвало да се явиш.
И айде пак върви търси кой какво и как. След още няколко месеца получаваш заветното ново решение на ТЕЛК. И лаконичното обяснение – "забавата е по вина на пациента". Голяма забава, да не би някой да вземе да си понесе някакво последствие.
Махваш с ръка и следваш съвета
"без нерви, без стрес"
нали и без това той е единственият, с който те е полекувала любимата система.
И би било хубаво нещата да свършват така. Сигурно си мислите, че така свършват, нали. Ама и вие сте наивници!
Както се казва – да, ама не! Секретарката ме уведомява един ден, че решението ми за инвалидност е оспорено и ме викат на национална лекарска комисия. Секретарката в службата. Ха! Тя получила писмо. Чудесно, добре че поне някой е получил писмо. Защото аз не бях. Притеснен, че пак са го затрили някъде, звъня на някакви телефони за консултация. Да питам как да процедирам, че току виж пак изпуснал някой срок и тогава…
"Чакайте си писмото, ще дойде", заявява тросната госпожа. Заявява го около три пъти на последващите ми въпроси, а накрая изнервена затваря. Чакам аз вече съвсем притеснено, защото нали срокове, това-онова. Наивник!
Писмо наистина и идва и О! Изненада! На точния адрес. И вярно има срокове – явете се пред НЕЛК…след шест месеца!
Благодаря се горещо, че си имам работа, не разчитам на инвалидна пенсия или добавка. Не ми се мисли за хората, за които от това решение зависи месечната им издръжка. Доколкото съм запознат в този период те май пари не получават.
И в следващите шест месеца си живея по съвета "без нерви, без стрес". Е вярно от време на време си мисля, че сигурно решението е оспорено заради първото забавяне, онова –
"по вина на пациента"
Но няма какво да го мисля, ще ида пред лекарската комисия и то ще се разбере.
Тъй като от години съм си болен и обикалям за протоколи и всякакви документи (нали се сещат – търси се Нобела и затова и протоколите за инсулина трябва да се изкарват редовно, не може току-така дълго да не те наблюдават), та всичко си им е подредено в папчица. В заветния ден се измъквам по тъмно от вкъщи и висвам пред НЕЛК в 8.00ч. Не за да се натегна – в толкова викат всички. А кога ще влезеш…това е друг въпрос. Добре че в работата ми са свестни, та ме разбират. Иначе ако остана на държавата…абе няма да го мисля.
Седя си, чакам си и си мисля какво пък ще да съм сгафил, че ми оспорват решението.
След няколко часа вече съм вътре и разбирам – Националният осигурителен институт оспорвал, тъй като му липсвали няколко документа към решението! Документи, които аз логично притежавам – здравна книжка, протоколи, епикриза - такива неща. Документи, които никой от лекарската комисия не ми е поискал! Питам – защо ме занимавате, защо ми губите времето, защо ме затормозявате, давал съм ви каквото сте поискали и то колкото пъти сте ми поискали?!?! Да ама не ги искаме ние, иска ги НОИ, гласи краткият отговор.
Та така. Затова само исках да помоля – ако не можете да ме лекувате качествено, ако можете основно да ме посъветвате неща, които може да ме посъветват и в кварталната бакалия, ако за вас е нормално всички дотолкова да са загубили доверие в здравната система, че скоро ще искат и бронхит да лекуват в чужбина…на фона на това, поне си синхронизирайте администрацията.
