© Надежда Чипева, Капитал
"Дневник" публикува писмото на Огнян Антов от Варна със съкращения:
Представете си, че играете карти, четирима сте. Докато всеки играе по правилата, всичко е наред – печели се и се губи. Обаче единият отбор на всяка цена иска да спечели и започва да променя правилата според ситуацията. Как мислите завършва тази игра? Завършва с бой. Двата отбора неизменно се сбиват. Ако не става въпрос за игра на карти - или единият отбор сваля другия след протести и гражданско неподчинение, или другият надделява и орязва гражданските права и свободи.
При игра, както и изобщо, културният човек спазва правилата. Прави го заради справедливостта. Така се държи и в обществото и понякога понася рани от дебеловратост (не само от дебелоочие).
Ето, аз от 20 години насам, от 90-те, участвам в правенето на избори. От толкова време неизменно агитирам да се гласува. Повтарям: поне иди, пък за когото щеш... понеже... тъй като... защото... - През годините съм ползвал всички възможни доводи и способи. И по правило успявам да размърдам някого.
И ето, днес ме принуждават задължително да гласувам.
Да, обаче аз съм свободолюбив по натура и по самочувствие. Аз доброволно, просветено и свято съм спазвал правилата досега – за едната съвест и обща справедливост. Сега вече моят граждански дълг се преобръща: не трябва да ги спазвам. Повтарям: не спазвам правилата, тъкмо заради справедливостта.
Много е лесно за обяснение. Монетата винаги има две страни. Зависи кой я търкаля и ти какъв му се падаш.
Но, да кажем, оставете ме мен, знам какво ще направя: ще спра да гласувам, докато това е в сила (а така и ще тествам системата, както казват охранителите и пожарникарите); естествено ще започна да обяснявам наляво и надясно защо вече не гласувам; естествено ще си спестя и периодичните гражданско-образователни сказки. Обаче кое е обидното тук?
Заличаването. Ако не гласуваш, заличават те от списъците.
Това е като с бившия съпруг след развода – жената или майка й го изрязва от всички семейни снимки, сватбени снимки, от всички спомени. Или по модерному: разприятеляват се от всички социални мрежи и единият спира да съществува в живота на другия. Може би е смешно?
И така - повече от 20 години участвам в избори и агитирам да се гласува. Точно мен ли ще заличите от избирателните списъци? То си е чиста проба погребване приживе. Гражданско.
Има обаче нещо, което е добре да се подчертае: културният човек, който спазва правилата, не прощава несправедливостта. А може и да я опише, защото е културен.
Един пример - такъв човек във време оно просто казал: който копае гроб другиму, сам пада в него. И хоп, до ден днешен го помним. Даже и министър-председателите са го чували (всяко правило си има и изключения).
