Читателски дневник: За Ловеч, Балканите и джаза

Групата Divje Jezero

© Организаторите

Групата Divje Jezero



В рубриката "Читателски дневник" публикуваме коментара на Цветозар Цаков от сдружението Balkans – Ways to Friendship, за културния живот в България. То организира концерти на съвременни балкански джаз и рок групи в София и други градове.


В четвъртък на 23-и ноември, по покана на новото родно сдружение за съвременна балканска култура Balkans – Ways to Friendship в столичния клуб Live & Loud ще свири младата словенска джаз-рок група Divje Jezero, която идва за пръв път на българска земя. Момчетата са от малкото живописно градче Идрия, в което живеят не повече от 30 000 души.


И още тук, вместо да говорим за прекрасната им музика, би трябвало да забележим, че има нещо гнило в Словения. А всъщност – в България. У нас на практика малкият град и високата култура са противоречащи си понятия, а много рядко в родните малки градове изобщо има активна музикална група, да не говорим пък за джаз такава. Става дума за алтернативната сцена разбира се, защото предполагам в почти всяко градче съществува някаква общинска форма на музикален колектив, който забавлява населението по празници и панаири.




Изключенията са наистина малко, макар да ги има, но те са по-скоро там, за да потвърдят болезнено правилото и да се отличат като цветното петно, което кара сивотата наоколо да изпъкне още по-стряскащо.


Не искам да звуча песимистично, а хейтърски пък съвсем – за това положение си има редица причини и сложни причинно-следствени връзки, част от които се коренят дълбоко в миналото, други – в не толкова далечни времена, а трети са продукт на съвремието и неговата все по-засилваща се вманиаченост да препуска стремглаво напред, без да вдига глава и да види накъде всъщност тича. В моя роден Ловеч например, който е областен център, пропит с много културна история и малко по-голям от словенското градче Идрия, от години няма нито една действаща група, в който и да е популярен жанр, а организирането на джаз събитие в ловешки клуб граничи с абсурдизма на Хармс и научната фантастика, тип Дъглъс Адамс, само че по-малко забавна. В Ловеч не просто няма ежедневен културен живот, а и никой реално не го иска. Или дори да го е искал, дотолкова е свикнал с липсата му, че в един момент е престанал да го иска и изобщо да се сеща за него, неизбежно пуснал се по инерцията на мнозинството. Такова е положението и с други много по-големи градове.


Какво може да се направи по въпроса? Какво, по дяволите, може да раздвижи този унило-застоял пейзаж? WTF can we do? Подобни въпроси си задаваме ние в Balkans - WTF, но в малко по-широки мащаби – защото положението на целия Балкански полуостров е подобно. Словения е едно от онези изключения, които потвърждават правилото, но Словения е изключение и в много други сфери. Не само за Балканите, а и за цяла Европа.


Макар че преди 89-а ситуацията у нас и отвъд Калотина в културно (а и всякакво друго, но нас тук ни интересува културното) отношение е твърде различна, след падането на соца Новото време се отразява по твърде сходен начин на всички бивши соц-страни от Източните и Западните Балкани. Културата поголовно се заменя със сурогати, както на най-висше ниво, така и под повърхността, където тя трябва да е най-жива и автентична. Отприщените изведнъж комуникационни канали от всякакво естество, свободният и всеобхватен достъп до информация вместо да ни направи по-свободни и независими, всъщност сам задръсти собствените си тръби, а с това и нашите, и ни направи още по-зависими от масовите консуматорски механизми. Докато преди знаехме, че трябва да полагаме кански усилия, да търсим и да намираме сами това, което искаме, днес то привидно е на ръка разстояние и самó идва при нас, а това всъщност е измама, която успива и свива светогледа, вместо да го освободи и разшири. Така се образуват и гигантски бели петна в огромни периметри около нас, които уж са на една ръка разстояние, в съседния двор или в този през него, а всъщност остават изцяло в сянката на големите кресливи играчи от Запада, които ни навират продуктите си агресивно и методично, така че запълват целия хоризонт. Да търсиш вече се превръща в усилие, което в най-добрия случай изглежда безсмислено, а често е асоциирано и със снобизъм и елитарничене, което дразни комфорта на редовите консуматори.


Какво може да се направи по въпроса? Въпрос без възможен конкретен отговор. Защото отговорите са много и се менят всяка година, всяко десетилетие и с всяко ново поколение. Единственото важно в случая е може би да се стигне до осъзнаването, че нещо трябва да се направи. Че нещо трябва да се прави. Постоянно, независимо дребно или по-мащабно, без значение дали резултатите идват веднага, след много време или никога. Никога никога не е никога, така или иначе. Никога все някога идва.


А след като осъзнаването е извървяно и прието, просто трябва да започне правенето. Това, което смяташ че е редно в този момент. Така или иначе никой никога няма да ти каже кое е истински редно и кое не. Премисляш, претегляш, отсяваш и започваш да правиш.


Ние в Balkans - WTF преценихме, че нашето правене трябва да започне от музиката, защото тя, според нашите везни и теглилки, е най-близкото нещо до човешката душа. Каквото и да означава душа и в каквато и степен тя действително да съществува. Музиката, според нас, е танцът на душата.


Само че за душата, за разлика от тялото, не само ритмичното движение е танц. За душата танц е и тъгата, и тихата радост, и тайната надежда; танц е и вглъбеното размишление, и искреното удивление, и безмълвното всепоглъщащо възхищение, за което няма думи и дори жестове; танц е спокойствието на уединението с вътрешните ти ангели и демони; танц са влюбването, разлюбването и борбата с болката по двете, която не можеш истински да споделиш с никого. За душата танц е приятелската компания, заради която не искаш вечерта да свършва, разпаленият или сдържан разговор по увлекателна тема. Танц е и неподвижното съзерцаване - на вътрешни и външни космоси, потъването в книга и пътуването във влак, чиито прозорци прожектират документален филм за живота. Танц са, разбира се, и яростта, гневът и отчаянието. За душата танц е всичко онова, което минава през нея, като ураган, за който си тотално неподготвен, макар да си слушал всички прогнози за времето. Ураган, който нахлува в дома ти неканен и отнася произволно покъщнина след себе си - всеки път различна, за да не можеш да разбереш кое липсва този път, а понякога отнася и цялата къща. В повечето случаи дори без да разбереш за урагана - само душата разбира какво се случва и започва да танцува, за да смали болката и объркването, да подреди с танцова стъпка нещата по местата им, доколкото е възможно. Душата танцува своя танц, а ти си безпомощен да направиш каквото и да е, затова, щеш-не щеш, танцуваш с нея. Бъркаш крачките, спъваш се, падаш и пак ставаш, псуваш или пък безропотно се потиш в срама от собствената си непохватност. Но танцуваш. Защото само това можеш да направиш, когато душата го пожелае. Когато душата пожелае каквото и да е. За разлика от разума, на когото можеш да се опълчиш.


А в наша естествено зачената задача се превърна желанието да покажем, че освен "музика за душата" на Балканите се прави и истинска музика за душата – за танцуващата душа, при това в солидни количества и качества. Въпреки всички трудности на времето, манталитета и стереотипите. Че тя не е по-назад в нито едно отношение от тази на запад. И че е възможна навсякъде – и в малките провинциални градчета, и в ежедневието на българина и балканеца, и дълбоко в душата, като неразривна част от съществото му. Словения е само един положителен пример, който за сега просто потвърждава мрачно правило, но за вбъдеще може да стане пътеводен пример и да повлече крак. Може някой хубав ден да спрем да мислим инертно и апатично за музиката на Балканите, която се простира отвъд фолклорните традиции, като за екзотика. Да протегнем ръка и да я приемем като наша радост, гордост и отговорност. Като национална светиня. Не е толкова трудно, макар този ден да изглежда далеч.


А всичко това минава през по-добро познаване и разбиране на хората, народите и културите около нас. И през желанието за това, което се култивира мъчно, но веднъж покълнало – спиране няма


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2342 Неутрално

    Много въпроси без отговор, но това е реалността, защото отговорите не са от лесните.
    Аз не знам, дали в самата Словения и по света въобще има много малки градчета, които освен на комформизъм и ограничено мислене, да са били и да са центрове на култура , от който и да били вид. И казвам това не за да обиждам някого, а защото това е резултат от естественото разпределение между хората, без значение от националността.
    Има някакъв ограничен процент от хора, които се интересуват от образование, наука и култура и този процент дори в държавите които смятаме за нормални, бели и т.н.не е голям и не е повече от 5, максимум 10%, като говоря за активни в тези области хора. Има ги и във всички държави - автократични, бедни и неразвити, просто там проблемите се допълват от много допълнителни фактори, затова не се спирам на тях. Има една маса, от средни (в най-добрия смисъл на думата средни) хора, като някои от тях се интересуват от някои или всички от цитираните аспекти, но това вече са пасивни, нещо като консуматори на продуктите от първата група хора и този процент също не е голям, но може и да достига до 20-30%.
    И останалите, при всяко положение над 50% са хора, които живеят чисто за материалните аспекти на живота - прехрана, домове, коли, мода и подобни, при това не казвам че това са някакви лоши хора, но в духовната част са пасивни или напълно откъснати.
    В този смисъл по-големите градове, позволяват на малкия активен процент от хора да си създават все пак някакви общества, да речем на нещо като на клубен принцип, от където да се пръкват и явления като театри, концертни зали и разбира се всякакви групи и изпълнители, докато липсата на критична маса от такива хора в един малък град предопределя тяхното отсъствие и наличието на джаз група от малък град е изключение а не правило.

  2. 2 Профил на 12345
    12345
    Рейтинг: 788 Неутрално

    "Отприщените изведнъж комуникационни канали от всякакво естество, свободният и всеобхватен достъп до информация вместо да ни направи по-свободни и независими, всъщност сам задръсти собствените си тръби, а с това и нашите, и ни направи още по-зависими от масовите консуматорски механизми. Докато преди знаехме, че трябва да полагаме кански усилия, да търсим и да намираме сами това, което искаме, днес то привидно е на ръка разстояние и самó идва при нас, а това всъщност е измама, която успива и свива светогледа, вместо да го освободи и разшири. Така се образуват и гигантски бели петна в огромни периметри около нас, които уж са на една ръка разстояние, в съседния двор или в този през него, а всъщност остават изцяло в сянката на големите кресливи играчи от Запада, които ни навират продуктите си агресивно и методично, така че запълват целия хоризонт. Да търсиш вече се превръща в усилие, което в най-добрия случай изглежда безсмислено, а често се асоциирано и със снобизъм и елитарничене, което дразни комфорта на редовите консуматори."

    +++

  3. 3 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 409 Неутрално

    "В Ловеч не просто няма ежедневен културен живот, а и никой реално не го иска. Или дори да го е искал, дотолкова е свикнал с липсата му, че в един момент е престанал да го иска и изобщо да се сеща за него, неизбежно пуснал се по инерция на мнозинството."
    ...................

    Пример от последните няколко седмици: Виктор Павлов "хвърли кърпата" и диригентската палка в знак на протест и оставя един от от малкото светли лъчи в музикалния живот на града, общинския духов оркестър, без своя дългогодишен диригент.

    No Pain No Gain
  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10172 Неутрално

    Аз бих сменил името на сдружението :)
    Или поне не бих го използвал като съкращение :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK