За Истанбулската конвенция: позиция отляво

© Юлия Лазарова

Скандалът около Истанбулската конвенция разкри тревожна тенденция в българското общество. Под претенцията, че са срещу насилието над жени и деца, противниците на споразумението се застъпват за "традиционните семейни ценности", макар и сред тях неминуемо да е традиционно подчинената позиция на жените и децата.

Зад "традиционния морал" застана и така наречената левица, представлявана от БСП – партия, която отново предава собствената си история и егалитарните ценности на левите движения по света и у нас.

С настоящия текст, който, вярваме, представя мнението на широк кръг леви хора, ние се разграничаваме от такава позиция. Заставаме в подкрепа на Истанбулската конвенция и настояваме тя да се ратифицира като първа стъпка към сериозен обществен дебат за необходимите дълбоки структурни реформи, които да изкоренят причините за насилието и неравенството.

Противопоставяме се на коментарите, че скандалът около конвенцията е просто "прах в очите". Случващото се е израз на тлеещ обществен конфликт, който само беше изведен наяве. И въпреки че партии, медии и анализатори внушават наличието на обществен консенсус против международното споразумение, такова единомислие е далеч от реалността.

Днес Истанбулската конвенция се оказва въпрос на живот и смърт за цялото българско общество, страдащо под ударите на ежедневно икономическо насилие, престъпност и междучовешка озверялост. Такъв въпрос изисква ангажиране с дебат, в който домашното насилие се разглежда като част от по-широки системни проблеми, които, оставени на самотек, могат да удавят обществото в реки от кръв.

Истанбулската конвенция в българския контекст

Свръхреакцията към конвенцията е израз на сериозен идеен сблъсък в българското общество, на дълбоки процеси, наследени от така наречения преход.

В този контекст преводът на изрази и понятия не е езиково и правно упражнение, а е проблем със сериозен политически залог, който ни поставя пред непреодолима пропаст.

От едната страна застават хора с либерални и прогресивни виждания, активисти и правозащитни организации. За нас терминът "джендър" е оръжие в борбата за справедливо демократично общество. От другата страна е удобният за политическата класа консерватизъм и неотрадиционализъм, най-присъщ на крайнодесните в управляващата коалиция.

С огромен арсенал от конспиративни теории и достъп до медии с национално покритие те успешно карат мнозина да се чувстват обсадени от външна заплаха за тяхната сигурност и идентичност. Подобен похват е добре познат от кампаниите на всенародна омраза към врага при фашистките режими.

За съжаление шокиращо широк спектър от партии, медии и интелектуалци се вписаха безпроблемно в тълкуването на Истанбулската конвенцията като международна конспирация срещу българския народ.

Наред с рояк реакционни десни политически сили в и извън парламента, ужким левите БСП също биха фалшива тревога срещу заплахата за традиционните ценности и запяха в хор с ултранационалистическите и фашистки партии (Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността дава това определение за партиите ВМРО-БНД, НФСБ и "Атака" в своя доклад за петия мониторингов цикъл за България от 16 септември 2014 г.), подкрепени от мракобесните послания на Българската православна църква.

В този хор особено силно се чуха гласове на жени с ръководни позиции. Най-проблемно е поведението на Корнелия Нинова, която по тъжна ирония е и първата жена - лидер на БСП, от създаването на партията. Като се застъпва за традиционните ценности, Нинова се позовава на традиция, далечна на собствената ѝ партия, която – без да отричаме тъмните авторитарни страни в миналото ѝ – провежда мащабни реформи за женска еманципация.

Благодарение на тях България изпреварва с десетилетия утвърждаването на социалните, женски и сексуални права на запад. И до днес жените у нас се радват на право на глас, професионална реализация, противозачатъчни средства и аборт. Тяхна е и заслугата за въвеждането на майчински надбавки, детски кухни, градини и ясли, все по-трудно достъпни днес. Тези реформи, постигнати с огромни усилия от работнически и женски движения през двайсети век, поставят икономическото равенство на преден план, но и променят патриархалните норми за ролята на мъжа и жената. Зачеркването на тази история е цинично от страна на Нинова, защото така тя отрича утвърдена модерна традиция, с която българското общество може и трябва да се гордее. Загърбим ли тези постижения под напора на новата консервативна вълна, бързо губим извоюваните права и свободи.

Тази позиция обаче едва ли трябва да ни учудва. БКП формира икономическа номенклатура още по времето на социализма, която под ново име се превърна в олигархия през годините на прехода. Партията столетница спомага сериозно за дискредитацията на лявото и реабилитацията на фашизма, като организира мафиотски структури на местно и национално ниво. Тя често застава редом до реакционни партии срещу реформи, утвърждаващи равенството. Именно БСП прокара плоския данък и други политики, с които дори и най-консервативни десни партии само биха могли да се гордеят.

Насилието не се изкоренява с клетва в традиционни или цивилизационни ценности. Необходимо е да се изкоренят условията, които поддържат неравенствата – икономически и идентичностни.

Защо се учудваме, че в общество, в което човешките отношения са сведени до икономическа транзакция, мъжете се виждат в правото си да третират жените и децата като частна собственост и да упражняват насилие без санкция?

Защо се учудваме, че в такова общество, в което на женското тяло се гледа като на стока, жената не е насърчавана да бъде независима? Нима е странно, че в това общество потребностите на децата остават невидими и те се превръщат или в още едно гърло за хранене, или в средство на родителите си за социална мобилност?

И нима такова общество не поражда възможността малцинствата – етнически и сексуални – да бъдат третирани като втора категория хора, от които се изстисква евтин труд без социална и политическа защита?

За нас изкореняването на тези норми, залегнали дълбоко в капиталистическите и патриархални общества, е единственият път към прекратяването на всяка форма на насилие и експлоатация в дома, на работното място, на улицата. Тази борба не може да бъде спечелена с едно международнo споразумение, но то е важна крачка в правилната посока.

"За" Истанбулската конвенция! И отвъд...

Въвеждането на правни инструменти като Истанбулската конвенция е решителна, но не и последна крачка към значима промяна. Дебатът по нейното приемане въпреки истеричната си понастоящем форма трябва да бъде продължен и доведен до положителен завършек. При синхронизацията на националното законодателство с международното споразумение ще се насърчат важни промени като изграждане на работещи институции за защита и реинтеграция на жертвите на насилие, увеличаване на бюджета за образователни програми, работа с мъжете, които упражняват насилие, и други.

Приемането на Истанбулската конвенция като израз на твърда политическа позиция задължително трябва да бъде подкрепено с визия за дълбоки законодателни и обществени промени и санкции, които да гарантират ефекта им. Необходимо е да се работи за реформи, които овластяват жените, адресират задълбочаването на домашния дълг, неравенството в доходите и тежката бедност, въвеждат задължително образование за равнопоставеността между половете и подобряват правораздаването. Както подчерта в становището си "Солидарна България", предвидените промени засягат например правни и психологически консултации, финансова подкрепа, настаняване в жилище, образование, обучение и помощ при намиране на работа. Включени са и санкции за координация на органите на реда и мерки срещу органите, неизпълнили задълженията си, и присъждане с оглед предишни провинения на насилника. Криминализира се умишлено многократно заплашителното поведение и - за пръв път в България - сексуалното насилие, извършвано от бивши/настоящи съпрузи.

Необходимо е и да се признае, че защитата от основаното на пола насилие се отнася до човешкия пол във всички измерения на личността, което няма как да изключи членовете на гей, транс и интерсекс общностите.

Съществуващата правова рамка за защита от дискриминация на база пол (Закон за защита от дискриминация, Закон за равнопоставеност между жените и мъжете и Закон за убежището и бежанците) трябва да бъде надградена с конкретни санкции, които да гарантират равното икономическо и социално третиране за всички. Необходимо е и да се изостави очакването, че в името на натрупване на евтин политически кредит парламентарно представени партии могат да оставят решението "ЗА или ПРОТИВ насилието" на плебисцит. Релативизацията на дълбоки социални проблеми като насилието само ги задълбочава.

Уви, през последните десетилетия подобни реформи са все по-трудно осъществими заради строгите бюджетни икономии и преноса на обществен ресурс в частния сектор. Неспособни да дадат отговор на кризата, властимащите използват поводи като Истанбулската конвенция, за да трупат популярност за сметка на по-уязвимите социални групи, като изострят и без това тежките идейни конфликти.

Във време, в което политическите партии отказват да заемат твърда позиция в защита на равенството, справедливостта и демокрацията, е необходимо всички, за които тези ценности все още означават нещо, да отстояват непримиримо ратификацията на Истанбулската конвенция. Този път трябва да се включим активно в дебата за изкореняването на домашното насилие и насилието, основано на пола. Това е важна стъпка във вековните усилия срещу всички форми на икономическа и социална принуда, в които левите движения винаги са играли ключова роля.