Читателски дневник: Пътната (без)опасност на Витоша

© Петър Велков

Всеки ползва израза "война на пътя", но малко хора осъзнават колко е зле положението в България всъщност. "В Рим и Истанбул е по-зле", ще кажат някои - дори да е, това не оправдава нехаенето на твърде много нива от властта по този въпрос.

Причини за писането на този текст - много, но поводът е един - понеделнишко-сутрешна катастрофа по пътя към местност "Златните мостове" на Витоша.

Младо момче, отскоро притежаващо шофьорска книжка, решава да се разходи из планината и да види какво може автомобилът му, в резултат на което разбира само едно - какво не може. Нито един автомобил, за съжаление, не може да компенсира липсата на шофьорски умения, липсата на пътни знаци и - еле пък - липсата на желание от страна на държавните институции да решат един сравнително голям проблем.

Всичко започва с ДАИ. Липсата на полигон и технически лекции създава млади шофьори, не умеещи да преценяват габаритите на автомобила, нито пък да прилагат елементарни физически закони в поне някакви опити да преценят потенциалната му траектория. Този проблем само се допълва от практиката на инструкторите да принуждават учещите се да карат изключително бавно - учейки ги по-скоро как да вземат свидетелство за управление на МПС, отколкото как да станат шофьори.

- "Ами нещо загубих сцепление, сигурно защото карах на четвърта" - каза причинилият ПТП-то млад шофьор по телефона.

Историята продължава с КАТ. Които упорито отказват да изпълняват съвестно задълженията си и често предпочитат да спрат някой чичо с изгоряла крушка, отколкото да догонят поредния черен "джиб", изпреварващ през насрещното, газейки двойна непрекъсната осова линия. На баницата мекото, както е казал народът. Масово пишман "състезатели" се пререждат по светофарите, навлизайки на червено в кръстовището, изпреварват неправилно и карат по многолентови пътища като на слалом. Никой не го е еня.

И о, любима наша, Столична община! Пътищата на Витоша са в окаяно състояние от години и всеки знае това. Редовно каращите, особено стопанисващите хижи в планината, знаят наизуст всеки опасен завой и всяка голяма дупка, а на последните ежедневно следят "развитието" - в количество и в размери. Ежегодно се случва пътят да бъде изкърпен, обикновено в началото на зимата. Видимите резултати? Още преди да се е стопил снегът, кръпките са изчезнали нейде изпод тежките гребла на снегорините. Добре познати са места, на които половината платно за движение е осеяно с дупки и се създава чудесна предпоставка за челни удари. Всяка вечер коли на аварийки се крият зад триъгълниците си в опити на водачите им да сменят скъсана гума и строшена джанта. Какво прави СО по този въпрос? Нищо. Поне да обещаваше... Или поне да поставяше предупредителни пътни знаци - за остри завои, лоша пътна настилка, пресичащи пешеходци, тесен банкет, разклони... За всички тези ситуации има пътни знаци. Но те не се поставят сами.

Нехаещите институции обаче само допълнително влошават ситуацията. Всичко тръгва от уникалността на Витоша - София е една от малкото столици, разполагаща с толкова голям природен парк толкова близо до себе си. Планината обаче, за съжаление, далеч не получава дори частица от заслужените си грижи. Най-екологичният начин много хора да се качат в планината са лифтовете - ръждивите и разпадащи се лифтове, които общината хариза на "Витоша ски", без по никакъв начин да ги задължава да поддържат работното им състояние. Алтернативите остават три - на самоход (пеша или с велосипед), с градски транспорт и с личен автомобил.

Не всеки може да се качи на самоход до Черни връх например и това трябва да е ясно. Да не говорим, че никъде няма изходен пункт към планината с достатъчен паркингов капацитет и достатъчно добре развит градски транспорт - може би освен лифта от кв. "Симеоново", който като по чудо все още успява да функционира.

Градски транспорт? Събрала г-жа Фандъкова гробищния автопарк на ЦГМ и го пратила да трови хора и дървета в гората... Най-строшените софийски автобуси зорлем пъплят по витошките баири, оставяйки пепел и отрови след себе си. Доскоро до Златните мостове дори нямаше автобус през седмицата - като че ли хората, които не са на работа, трябва да се ограничат до ниските части на планината? Бавен, нередовен и недостатъчен. Такъв е градският транспорт на Витоша и такъв ще бъде, докато няма достатъчно лифтове.

И, разбира се, личните автомобили. Най-лесно е да запалиш колата и да се качиш. Но дори да оцелееш до горе, трябва да паркираш някъде. Къде ли? Под някое дърво, разбира се, на сянка. Всеки слънчев почивен ден Витоша бива докарана до това да прибира повече автомобили, отколкото е капацитетът на всички буферни паркинги в София, взети заедно. Пътищата стават двойно по-тесни, стига се до задръствания, а нерегламентираното паркиране е масово въпреки забраната в природен парк да се навлиза с автомобил. Какво толкова, нали си до пътя? Пък и тя тревичката пак ще си покара, колко му е една паркирана кола за ден-два...

София и Витоша имат остра нужда от визия за транспорта в планината и още по-остра нужда от политическа воля визията да се превърне в практика. Защото иначе Витоша ще продължи упорито да бълва кислород за софиянци, а те все така упорито ще продължат да се отнасят с нея като с публична тоалетна.

Ако останат софиянци.
Ако не се изтъркалят из витошките дерета.
Защото някой не си е закърпил дупките, а друг продава шофьорски книжки като гевреци край софийски подлез.