На центъра в сумрачния сутрешен час ме очаква паметник на жертвите, дадени от жителите на селото в различните войни: от Априлското въстание, през Балканските войни, та чак до "Народоосвободителната борба 1941 - 1944", т.е. "партизанската съпротива". Изключвам двигателя на колата, обличам се, взимам си фотоапарата и слизам. Все още светлината е много оскъдна, блудкава, сива, не съм оптимист относно резултатите от снимаческия ми набег.

© abdelhaqq

увеличи
На центъра в сумрачния сутрешен час ме очаква паметник на жертвите, дадени от жителите на селото в различните войни: от Априлското въстание, през Балканските войни, та чак до "Народоосвободителната борба 1941 - 1944", т.е. "партизанската съпротива". Изключвам двигателя на колата, обличам се, взимам си фотоапарата и слизам. Все още светлината е много оскъдна, блудкава, сива, не съм оптимист относно резултатите от снимаческия ми набег.
виж повече
Поемам пътека нагоре към единия от хълмовете, окръжаващи селото. Зная, че е окръжено от няколко останки от антични крепости, сайтовете говорят, че имало и антични светилища (без да посочват реално исторически извор), но аз се натъквам първо на жена, която самотно разхожда полусляп стар женски бултериер. "Добро утро, има ли нещо нагоре по хълма", я питам. Да, оказва се. Гробището, което снимам пътьом и заглеждам мимоходом. Топографията на местата, където хората изпращат мъртвите си, говори много за живите. Християнските гробища по тия места гледат обикновено на изток, по склона, защото се очаква, че ще възкръснат към тая посока при Второто пришествие. Затова и тук е така - обикалям гробищния хълм от отвън - старите гробове се спускат от върха на хълма надолу, но не много, в посока към изток. Новите гробове са отгоре на хълма, и се спускат надолу радиално, във всички посоки, камъните вече са датирани по-нови, както мярвам по време на бързата ми обиколка, без да влизам.
виж повече
А след гробището се открива освежителна гледка към Тракийската низина, където хоризонтът се огражда от Стара планина. Надясно има пътека към друго възвишение, където съзирам голям кръст и параклис, но по преценката ми е поне десетина минути бърз ход, което не мога да си позволя днес. Връщам се и се спускам надолу към черквата.
виж повече
Църквата в селото е историческа, съградена е в средата на XIX век. В ранната сутрин е затворена, а вратата ѝ е покрита с традиционните некролози - някои от които съвсем скорошни.
виж повече
Църквата откъм олтарната стена. Набирам се на лакти над черковния зид, за да я снимам. Отнякъде полайва куче, мирише на дим от дърва. Очаквам всеки момент някой да тръгне да ме сваля от стената, но този път не се случва. Само далеч над мен лае куче, което ме е забелязало, но след като се спускам, махам на жената, която излиза от къщата, за да види защо селската аларма се включва толкова рано.
виж повече
Много типична гледка за къщите на мястото.
виж повече
Спална веранда на въздух. А гредите отляво изглежда, че се схождат нагоре не само заради перспективното съкращение, както си личи по иновативната зидария. За жалост много от старите къщи там си отиват безвъзвратно.
виж повече
Много от разрушените зидове на къщите в селото са обрасли в бръшлян.
виж повече
Дори и каменната зидария си отива при липсата на поддръжка: по-бавно от кирпича и измазания плет, но сигурно.
виж повече
Разпадналото се училище обема огромна част от пейзажа в центъра на селото, в котловината, образувана от хълмовете наоколо.
виж повече
Винаги снимам такива места. И често се сещам за класическия пасаж от "Дракула" на Брам Стокър: "I am no longer young, and my heart, through weary years of mourning over the dead, is attuned to mirth. Moreover, the walls of my castle are broken. The shadows are many, and the wind breathes cold through the broken battlements and casements. I love the shade and the shadow, and would be alone with my thoughts". Естествено, "замъкът" в случая е замъкът на отиващото си знание, с което си отива паметта, а оттук и общността.
виж повече
В някогашните класни стаи избуяват дървета.
виж повече
Входът на училището отвътре, погледнат от подземния етаж.
виж повече
Ако няма ученици, ще има дървета. Ако няма човек, ще има природа, вплетени във вечен антагонизъм, в чиято противоестественост вовеки ще ни убеждават екоактивистите.
виж повече
На фона на току-що надзъртащото иззад планината слънце разрушената сграда на училището придобива драматична окраска.
виж повече
Интериорът е подходящ за компютърна игра. Но зомбита няма. Има само миризма на добитък - носът ми казва, че е кон и овца.
виж повече
На улицата под училището откривам и виновника за миризмата около училището. Може да не е епонимът, дал името на селото, но е кон. Аз го гледам, той мен също. Аз имам фотоапарат - той не. Аз го снимам, той мен - не. Той предъвква клонка, аз не. Може би това са разликите между човека и животното, ако трябва да перифразираме един Карл Линей. Докато го правя, вратата на къщата отсреща се отключва и открехва. Показва се сгърбен, мургав човек на възраст около седемдесет години, когото поздравявам. Очевидно е, че съм натрапник в ранния сутрешен сумрак. Човекът отсреща се представя като "бай Георги", от когото научавам неща за селото. "Какво правиш, момче (току-що ме подмладиха, помислям си!), толкова рано по празници тук?" "Разхождам се, отвръщам, всички още спят от махмурлука по Рождество, добро време е за сутрешно каране и снимане в студа." "Е, да, казва той, тук напоследък никой не идва." Разбирам, че селото сега е около 60 души население. "А има ли деца, бай Георги?" Не, нямало деца. Имало само две, които ходели в интерната в гр. Брацигово наблизо, това било. И училището вече го нямало, нарочно го били запалили. "Ти имаш ли деца", ме пита. "Имам", отговарям. Няколко. "Е, казва, браво на теб, днешните хора не щат да работят, не щат и да гледат деца." "Така е, съвременният човек си пада егоист. Въпрос на цивилизационен избор. Със здраве, приятно пиене на кафе", казвам и подминавам обществената тоалетна на центъра, която решавам да снимам, развеселен от мисълта за проекта на испанския фотограф Сики Санчес, за който научихме от "Дневник". Но не го правя.
виж повече
Белезите на цивилизацията обаче не подминават малките населени места. Тезата за "благородния дивак", чийто съзнателен избор е славно и принудително ограничен от природните обстоятелства, ми се вижда хлабава.
виж повече
Обръщам колата на селския площад, махам на бай Георги за довиждане и давам газ надолу. Часът е 9:30. На връщане слънцето вече е осветило склона, на който е разположено селото. Спускам се към с. Козарско, без да се отбивам да снимам в историческата църква там, и хващам пътя към Пловдив. Тракийската низина вече е напечена от слънцето и създава неуместното усещане за ранна пролет. Време е за закъсняло сутрешно кафе.
виж повече
, 11789

sopher

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Снимка на деня: Входът на кметството в Бордо в пламъци

Снимка на деня: Входът на кметството в Бордо в пламъци

виж повече
Фотогалерия: Световните снимки на деня - 23 март 2023 г.

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 23 март 2023 г.

виж повече
Снимка на деня: ЦСКА и "Левски" стигнаха финал за Купата в "Арена София"

Снимка на деня: ЦСКА и "Левски" стигнаха финал за Купата в "Арена София"

виж повече

Топ галерии

Снимка на деня: Входът на кметството в Бордо в пламъци

Снимка на деня: Входът на кметството в Бордо в пламъци

виж повече