Преди няколко дни една от последните къщи в кв. Манастирски ливади беше бутната. Тя стоеше някак странно на фона на новите сгради до нея. Но пък беше заобиколена от дръвчета и даваше подслон на няколко бездомни кучета. До нея имаше малка постройка, която беше дом на едни хора (които рязко се разграничаваха от средностатистическия жител на Манастирски ливади), които често палеха огън до нея да се сгреят в студените нощи...
Бутането на тази сграда предизвиква смесени чувства. От една страна, за да съградиш нещо ново, се налага да разрушиш старото. От друга страна, обаче, тази къща беше символ на едно отминаващо време. Съдейки по територията, която се освобождава, на нейно място могат да бъдат построени поне две нови сгради. На мястото на едно или две семейства ще живеят поне 50 нови... Може би на това място не трябва да се строи, а да остане като зелена площ, да се сложат няколко пейки и катерушки? Ех, мечти.. :) Все пак са засега са запазени някои от дърветата, дано да останат и в бъдеще.
На следващите снимки се виждат едни труженици, които в случая вършат доста хубава работа по разчистването на боклуците, за разлика от ситуацията с липсващите няколко метра по-надолу шахти. Единият се е разбързал, да не би някой да вземе железата преди него, може би..
На една от снимките пък виждаме "любимте" на всички ни каруци - е, какво пък толкоз, ако не друго - поне са екологичен транспорт....
И за да бъде описана по-пълно ситуацията с жителите на Манастирски ливади, изпращам и две снимки в близост до мястото с бутнатата къща - това е асфалт, който беше положен след дълги години чакане това лято и който вече отдавна е в това състояние. Части от него вече бяха кърпени невведнъж, а други части седят по този начин.
Поздрави,
Надежда
