Легенда за следите

Преживял чародеят неизброими лета, преминал през непреодолими лабиринти, когато сам се намерил омагьосан от любовта! А тя била тъй дивна, тъй чудно шумели тревите под босите й крака и тъй буйно се спускали косите по раменете й, както планински ручей - към необятното море! Но нейното сърце принадлежало другиму, а магьосническото сърце било студено като блясъка на звездите в безлунна нощ! Намислил магьосникът да открадне любовта си – не знаел въпреки цялото си многолетно знание, че любов не се взима, а се дава! Издебнал той влюбената двойка и се изправил насреща им, преобразен на огромен змей! И когато любовта отстъпила ужасена зад възлюбения си, змеят го разсякъл на две с едно махване на опашката си... Паднала ничком девойката, обляна в кръвта на мъртвия, и горещи сълзи браздели снежнобелите й страни, а потрепващите й устни шепнели молитва и проклятие в едно! И – о, чудо – преобразила се тя в червеношийка, а земята под змея се разцепила с тътнещ трясък и го погълнала! С последни сили се протегнал магьосникът змей към любимата си, която обичал безумно, но на която не могъл да го докаже, и металносините му нокти се забили безсилни в пръстта, издълбавайки следи в нея по пътя към гибелта... Тези следи и до днес могат да се видят (в т.ч. на снимката), а червеношийката и до днес носи върху себе си петно от кръвта на своя погубен любим! Ако ви разказвах някоя измислена история, тя щеше да звучи... ами, точно както до момента, измислих си я! Всъщност следите не са измислени, а са от офроуд-номади, кръстосващи с металните си и вонящи ездитни добичета както им скимне – на Източния фронт нищо ново... Ще попитат някои – защо ви загубих времето в такъв случай, особено за нещо, което не е новина? Е, а може пък да не съм ви го загубил, или поне – не на всички...

© Рубиконан от Балъкимерия

Преживял чародеят неизброими лета, преминал през непреодолими лабиринти, когато сам се намерил омагьосан от любовта! А тя била тъй дивна, тъй чудно шумели тревите под босите й крака и тъй буйно се спускали косите по раменете й, както планински ручей - към необятното море! Но нейното сърце принадлежало другиму, а магьосническото сърце било студено като блясъка на звездите в безлунна нощ! Намислил магьосникът да открадне любовта си – не знаел въпреки цялото си многолетно знание, че любов не се взима, а се дава! Издебнал той влюбената двойка и се изправил насреща им, преобразен на огромен змей! И когато любовта отстъпила ужасена зад възлюбения си, змеят го разсякъл на две с едно махване на опашката си... Паднала ничком девойката, обляна в кръвта на мъртвия, и горещи сълзи браздели снежнобелите й страни, а потрепващите й устни шепнели молитва и проклятие в едно! И – о, чудо – преобразила се тя в червеношийка, а земята под змея се разцепила с тътнещ трясък и го погълнала! С последни сили се протегнал магьосникът змей към любимата си, която обичал безумно, но на която не могъл да го докаже, и металносините му нокти се забили безсилни в пръстта, издълбавайки следи в нея по пътя към гибелта... Тези следи и до днес могат да се видят (в т.ч. на снимката), а червеношийката и до днес носи върху себе си петно от кръвта на своя погубен любим! Ако ви разказвах някоя измислена история, тя щеше да звучи... ами, точно както до момента, измислих си я! Всъщност следите не са измислени, а са от офроуд-номади, кръстосващи с металните си и вонящи ездитни добичета както им скимне – на Източния фронт нищо ново... Ще попитат някои – защо ви загубих времето в такъв случай, особено за нещо, което не е новина? Е, а може пък да не съм ви го загубил, или поне – не на всички...



Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 1017 Неутрално

    Вълшебна приказка, тъжна като живота на българина. Но, искрицата обич остава жива и всеки го знае...

  3. 3 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Интересен прочит на следите, останали след груба човешка намеса.
    И е много важно да търсим реещата се из въздуха червеношийка. Или поне да си мислим, че го правим. Защото от полъха на нежните и крилца се носи надежда за нещо красиво.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  4. 4 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3240 Неутрално

    Руби,започвай да пишеш приказки

  5. 5 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1523 Весело

    Приказката обаче може да има продължение:

    ... И разказвала се тази легенда по села и планаки и слушали дечурлигата с ококорени очи и зинали уста и всяко едно от тях искало като порасне да пребори огнения змей, който в опитите си да се измъкне от подземното царство, оставял грозни белези по майката земя, превръщал пътищата в блата, а полянките в гробища.
    И ето че порасналите хлапета, които скитали из планините и виждали следите оставени от змея и чедата му, се въоръжили с железа и осемсантиметрови пирони и заложили капани по пътищата им.
    След дадените няколко свидни жертви, съпроводени с половиндневно пцоване и смяна на гуми в кал до коленете, змайските изчадия и ездачите им се научили, че по някои пътеки не трябва да преминават никога, ама никога вече.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  6. 6 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3820 Весело

    "Е, а може пък да не съм ви го загубил, или поне – не на всички..."
    Истински случай: Разказвам вица за мравката, която, уморена от ежедневната работа, видяла Щурчо да подхвърля китара и куфар в колата си и го попитала "Накъде, Щурчо?" Той отговорил, че отива в Париж. Изяснило се, че ще се види с граф дьо Лафонтен. Мравката въздъхнала и помолила "Щурчо, като го видиш, кажи му от мене да си ... майката с онази басня". Кой се смя, кой - не, идва една дама и ми казва, че доста се посмяла на смешния виц, ама да я светна кой беше този граф Лафонтен... Та за всички, които го знаят - не беше загубено време!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  7. 7 Профил на kimba3
    kimba3
    Рейтинг: 1247 Любопитно

    То само с приказки , ако ставаше!!! Ръждиви пирони трябват!!! Повечко и по-големи!!!

  8. 8 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#5] от "rapidfire":
    [quote#5:"rapidfire"]змайските изчадия и ездачите им се научили, че по някои пътеки не трябва да преминават никога, ама никога вече.[/quote]
    Оптимистичен край като на приказка.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  9. 9 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 1043 Весело

    ей таквиз новини от вас требват, не паркирали милицюйнерски коли... ash-cool-soon...

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  11. 11 Профил на KOMEHTATOP
    KOMEHTATOP
    Рейтинг: 515 Неутрално

    [quote#9:"tucker case"] ash-cool-soon.[/quote]
    Cool! +1

  12. 12 Профил на ikar_01
    ikar_01
    Рейтинг: 955 Неутрално

    Красива приказка и добре разказана. ++++++++++++++++++++++++++++





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK