Дълги години езерото Ариана в София беше празно и неподдържано - срам за една европейска столица. Когато беше обявено, че то ще се \"стопанисва\" чрез концесия, нещо ме жегна, че за пореден път ще се \"насладим на шедьовър от концесионер\". Нека се разходим около езерото и да проверим. Този поглед някак си не е толкова фрапантен за нашите географски ширини. Даже счупените плочки са някак си характерни за региона. А \"заведенийцето\" срамежливо се крие зад дървото.
Фронтално нещата започват да се изясняват - концесионерът идва и прави каквото си иска. Само и само да напълни езерото с вода. Оттук се вижда, че островът е презастроен, а въздесъщият софийски билборд поправя \"грешката\" на срамежливото заведение.
Тръгваме на запад и нещата загрубяват. Погледът показва, че конкурс за облика на езерото не е правен. Островът е недостъпен, освен за клиенти на заведението, което оттук изглежда като някакакъв странен параход от анимационен филм. Вдясно се вижда \"детайла\" на парапета, по-точно това, което е останало от него. Но за \"гениалната идея\" за парапета - по-нататък.
Вървим нататък и очевидно няма как да сбъркаме, че сме в София. Заведението се показва \"в целия си блясък\" - \"народностен стил\", \"старинни фенери\", естествено - кола на посетител, паркирана на тротоара удобна рампичка за случая. Дизайнът на анти-паркинг колчетата (с неясна функция) удачно се вписва във всеобщия кич.
Продължаваме на запад, но нещата не стават \"по-западни\". Виждат се удобно създадените и дадените от общината паркоместа върху тротоара за забързаните и явно много трудноподвижни клиенти на ресторанта с хибриден дизайн. За сведение на незнаещите - на 50-ина метра има паркинг, който може да поеме колите на клиентите на средностатистически круизен кораб. За \"парапета\" след малко.
Споменах парапета. По-скоро неговата липса. Около подобни езера в цивилизованите страни има красиви парапети (без значение старинни или модерни). Старият парапет не беше прекрасен, но някак си ми се струва връх на дизайна в сравнение с \"гениалната идея\" на това чудо тук. Та тази \"идея\" беше езерото да се загради с плексигласови пана (материал, който се надрасква още с поставянето му), които да \"пазят\" от шума езерото (може би златните рибки дето ги няма) и дават \"поглед\" към него на преминаващите. А на други пана трябваше да се сложат снимки от \"старата Ариана\". Виждате резултата. \"Фотосите от старата Ариана\" се оказват цветни снимки на Джамиракуай. Не знаех, че е толкова възрастен и че е идвал още тогава по нашите земи. През мътния плексиглас виждате как се майсторят гозбите за ВИП-посетителите на Острова.
От по-предната, а и от тази снимка се виждат и други гости на \"старата Ариана\": Accept и някакви девойки в нехарактерни за онова време дрехи. Интересно, всички още тогава са се снимали цветно. Парцаливия винил и изключително грозната, ръждива и естествено наклонена, но с реклама лампа ни напомнят в кое време и на кое място сме. Липсва ми нещо, а да, изкуствените пълзящи цветя, които бяха накичени в началото в дупките между билбордите. Уникално се връзваха в общия стил.
Дотук все споменавам, че от всичко досега се разбира къде сме. Тази снимка, обаче, ако я бях пуснал отделно, никой нямаше да познае, че това е на брега на езеро в центъра на столица на страна от ЕС. Да, не е път в полето, а Ариана откъм Националния стадион.
Та пътя води към едно от четирите (!) заведения около Ариана. Тук няма разностилие като при островния ресторант. Стилът е ясно подчертан от твореца - барака от ранния преход. Естествено с автомобил отпред (или отзад), на който малко не му е достигнало да паркира върху някоя масичка.
Това заведение ме убива и с концепцията си - има нелоша тераса, от която клиентите биха имали гледка към езерото и Орлов мост. БГ геният обаче е решил клиентите да гледат гръб но билборди. Поне нещо нарисувано да имаше - пейзаж от Скалистите планини, например. Такова \"творение\" никъде по света не съм виждал. Ако някой има подобен пример - нека д апокаже.
Насладете се на билбордите (около терасата н азаведението) и откъм езерото. Само да спомена - на това място е бил старият ресторант \"Ариана\" (ако не греша). Дълги години се говореше, че на езерото ще има само един ресторант (нямаше идея да се възстановява бирарията на острова) и той ще бъде направен след архитектурен конкурс за цялостно оформление на езерото идея за ресторанта. Конкурс може и да има, ама друг път. Близките десетилетия ще си гледаме концесионното творение...
Концесията ни предлага лодки - единственото добро нещо (като изключим водата и зимната пързалка). Качваме се на лодките и гледаме ... билборди
... и още билборди. Залезът не ги прави по-красиви. Ех, ако имаше едни нарисувани Скалисти планини, да се отразяват във водата ...
Измежду дърветата - пак гледка с билборди ... На тези тук много щеше да \"ходи\" един нарисуван водопад ... вижда се и малко останалата свободна част от островчето.
Обиколихме езерото. От тази страна, като слезем от лодката, позната гледка - барачки, кафенца, като панаирче малко са нещата естествено, натрошените плочки. Гледал съм специално - и една здрава няма.
Във всяко добре оформено пространство е хубаво да има акцент или акценти. Той може да се изразява в много неща, но често е някакъв детайл, дизайнерска мебел или ... нещо такова. При всички случаи акцентът трябва да се вписва хармонично и естетически в общата композиция. Може да е нюанс, а може и да е контраст ... абе глупости говоря, преклонете се пред този фенер, изразяващ в себе си целия абсурд на простраството около езерото. Фирмата-концесионер е защитила документите си пред Националния институт за паметниците на културата (?!). Да, вярвате или не, езерото е Паметник на културата. Това, обаче не го пише в Уикипедия. В статията там, може да разберете за екстрите на ледената пързалка през зимата (340 чифта кънки под наем) и че входът й е 5 лева ....
