© irons
Малко преди смъртта си, Пушкин написва произведение, "Аз издигнах свой паметник без ръце". Лирическият герой на поемата е самият автор. Сюжетът е неговата съдба, осмислена на фона на конкретния исторически момент, в който живее авторът. Всеки поет мисли за мястото си в света, връзката с общността, с неговите читатели. Той иска да бъде сигурен, че работата му не е била напразна, че споменът за него ще остане, "Не всички, Аз няма да умра ..." Пушкин така обобщава житието си.
Може би това е искал да каже на софийската публика, живуща на "престижната" ул. "Оборище" (район "Оборище" е културното сърце на София), авторът на това произведения. Очевидно в неговия край - Кюстендил, Дупница или там някъде, не биха го разбрали и сигурно биха му вдигнали "паметника" от тротоара (кметът на Кюстендил май не си поплюва). Но на това място произведението му гордо стои от доста време. И още доста ще остане може би, естетически завършващо поредицата от паркираните по тротоара коли (вписва се в контекста на средата, така да се каже). Район "Оборище" допълва композицията с будката вдясно. За сведение - от СО преди време ми писаха, че няма да слагат колчета по ул. "Оборище" - безсилни били пред "вандалското им изтръгване".
