© Любка Славова
Вярно ли е, че ромите не искат да работят? Не, вярно е, че никой не иска роми на работа. Дори да има такава.
Аз съм ромски писател, уча българска филология, плащам си таксите, късам си задника от работа. Трудно съвместявам нещата, но го правя. Какво се случва обаче? Една моя позната има допълнителна работа, но основната не й позволява да я свърши. Решава да изпрати мен, към момента имам тази възможност и със сигурност бих отишъл.
Пари винаги са нужни.
Оттам й отвръщат, че не биха наели ром, пък бил той и студент. Поливат я със студена вода. А нищо чудно и да са я нахокали за идеята. Тя е етническа българка, но прекрасен човек.
Вярно ли е, че ромите не искат да работят? Може би има и такива, но се питам друго. Ако не желаят мен, макар и студент, какво остава за другите? Защото има и такива, които биха искали да работят, но никога не биха наели .
И въпросът изобщо не опира до образованието. В икономиката има нужда от всякакви кадри.
Не искам да обобщавам, защото обобщаването е болест. Със сигурност, след като завърша, биха ми дали някоя работа. Като метач например. Защото в България има забранени територии, отвъд които ромите нямат място. Тяхното място е в покрайнините. И после недейте да плачете, че някои роми живеят от помощи. Те нямат друг избор.
За себе си реших. След като завърша бакалавър, ще замина в чужбина, за да завърша магистратурата си. Сигурно няма да е лесно, но се уморих да се боря с предразсъдъците в България. Тази ежедневна битка ме изтощава. Там, някъде, ще се чувствам много повече българин, отколкото в собствената си държава.
Снимката е от проведено литературно четене.
