Дълги години, фасадите на доста добри и емблематични сгради в България, се загрозяват с безразборни реклами. По принцип, сгради, в които се "предлага" култура не е логично изобщо да бъдат покривани с каквито и да е реклами или с небалансирани с обема на сградата надписи. Така е по света, дори и в не много цивилизованите страни. Скоро, НДК в София се върна към тази нормалност. Не е така обаче с Фестивалния комплекс във Варна.
Сградата до такава степен е облепена с реклами, че е трудно да се види като обем. А архитектурта й е един добър пример за тенденциите през 80-те години. Жалко, няма как да разберем.
Приближавайки към сградата, е трудно се разбере, каква точно е функцията й. Толко е претрупана с надписи, че трудно се разбира, къде е входа към какво точно води.
