Българското възраждане (XVIII-XIX век) е време, в което националният дух завладява сърцата на бедни и богати. Пловдивските занаятчии и търговци не правят изключение. Започва съревнование в строителството на нови къщи, сред които се раждат "образци".<br /><br />Над Хисар капия в ''Старинен Пловдив'' ще откриете къщата на богатия някога пловдивски търговец Аргир Христов Куюджиоглу. Къщата е от 1847 г. и е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща.

© xalli

увеличи
, 11953
Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Топ галерии

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на koliok5
    koliok5
    Рейтинг: 361 Неутрално

    а наследниците им след '45-та наакаха земята със сиви панелки... трагедия...

  2. 2 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 5108 Неутрално

    Груи и евтини имитации на къщите в Константинопол !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  3. 3 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1755 Неутрално

    Да не повярваш на очите си какви домове са си строили РОБИТЕ през 1847 г. примерно ! Пък и преди това !

  4. 4 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4212 Неутрално

    Груи и евтини имитации на къщите в Константинопол !
    —цитат от коментар 2 на 'ΕΡΕΒΟΣ


    Защо смяташ, че са груби и евтини имитации? Това е архитектурен стил, зародил се в центъра на Османската империя (Истанбул), и нормално е да бъде разпостранен в цялата империя. Подобни къщи (особено от симетричния стил) ги е имало във всички големи градове, като в Пловдив са били най-големите (поне в земите на 3-те български провинции).

  5. 5 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4212 Неутрално

    Ксали, запомни едно нещо!
    Къщата е в стил османски барок от Константинопол, а не ренесансова. Тази архитектура се заражда в края на 18 в, а симетричният й вариант (поне по нашите земи) в 19 в. Подобни ги има и в Копривщица (Каблешковата), и във Варна (Етнографския музей), но са по-малки.

  6. 6 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4250 Любопитно

    До коментар [#5] от "historama":

    Колежката е напреднала във фотографиите. Малка забележка, още в първият текст в който цитира трите имена на Куюмджиоглу е допусната грешка. Фамилията "Куюмджи" в отоманската империя е означавало "майстор на сребърни изделия" и е доста популярна не само в България, но и в Украйна и Крим сред българската диаспора. В случая Коюмджиоглу е "син на майстора на сребърни изделия"
    ПП
    Малко преписано за къщата от http://www.ethnograph.info/front/house.php : "
    Къща / Сграда

    Едно от най-живописните кътчета в старинната част на Пловдив е около източната градска порта – Хисар капия. В този ансамбъл се откроява великолепната фасада на Куюмджиевата къща, построена през далечната 1847 г. от майстор Хаджи Георги. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец. Куюмджиевата къща е част от Архитектурно-археологически резерват „Старинен Пловдив”. Сградата е с внушителни размери: четири етажа, всеки с площ от 570 кв. м., два големи салона, 12 стаи (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца. Акцентът е поставен върху представителния приемен салон (хайет) на втория етаж, издаден дъгообразно под портика към двора. Характерна за него е овалната централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат на висок изписан холкел. Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия. В края на XIX век сградата е девически пансион, а по-късно шапкарска фабрика, оцетна фабрика, склад за брашно. През 1930 г. е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. През 1938 г. по инициатива на кмета Божидар Здравков Пловдивската община и Министерството на народното просвещение подписват протокол за създаване на Общинска къща-музей, чийто приемник сега е Регионален етнографски музей – Пловдив. От 1943 г. къщата-експонат е отворена за посещения. Уникалната сграда днес е национален паметник на културата."

  7. 7 Профил на The Island
    The Island
    Рейтинг: 410 Неутрално

    Много красива къща. Интересно водата в двора, там ли извира, или е от тръбопровода.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.