В страната на Кристо

Тази година опаковаме балкони, а догодина...



Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zyb18561487
    zyb18561487
    Рейтинг: 3342 Неутрално

    Имате предвид страната, с която Кристо упорито отказва да има нещо общо с изключение на месторождението.

  2. 2 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 2024 Неутрално

    До коментар [#1] от "zyb18561487":

    Напоследък започна да се сеща:) Подари една камара постери на Габрово, изложба правиха. Племенникът му и само българи строиха Плаващите кейове:) Явно е от възрастта.Виж Недко Солаков, който е по-напред от Кристо в арт средите си стои цяло лято в Габрово зимата в София и по света. Можеш да го пипнеш дето се вика:)

  3. 3 Профил на ruc10600791
    ruc10600791
    Рейтинг: 1740 Неутрално

    Следващите поколения от Архитектурата ще се озадачават,
    от къде взеха този вкус, че такива грозни сгради да създават.

    Всеки балкон на една сграда е различно остъклен,
    според вкусът на собственика е изцяло обезличен.

    Външно саниране се инсталира,
    всеки различен цвят си подбира.

    Климатиците така ги поставят,
    че хората с право се озадачават.

    Жици и кабели по фасадата се инсталират,
    без съответното желание да се закриват.

    Навън, плочите от колите изкривени,
    а пък градините, напълно занемарени.

    Цветята много трудно се срещат,
    а пък за зелена трева, не се сещат.

    За цялото това сградно “украшение”,
    се допълват и графити за удивление!

  4. 4 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1753 Неутрално

    До коментар [#1] от "zyb18561487":

    И е бил ПРАВ ето защо :ГОРКО НА ПОБЕДЕНИТЕНа 17 септември Кимон Георгиев прочита Програмата на Отечествения фронт, която е демократична и плуралистична. Съставът на двете върховни институции е повече от успокояващ, защото преобладават лица от буржоазния елит, далеч от подозрението за симпатии или подчинение на комунистите. Повечето от бившите властници нямат усещането, че комунистите идват на власт.Нищо лошо не предвещава и участието в правителството на земеделците и социалдемократите. Само Министерството на вътрешните работи, поверено на Антон Югов от БКП, е малко смущаващо, но нали войската си е със същите офицери (откъде ще се вземат комунисти да ги заместят?), пък в страната има и Съюзническа контролна комисия с английски и американски офицери (които идват чак през ноември 1944 г.).Но точно тук, в Министерството на вътрешните работи се свива змийският възел на онова, което ще последва. Там няма отечественофронтовци, а само комунисти. Като ята от скакалци над житна нива из коридорите му плъзват злите демони от дзержински и ежовски чекисти, разтягали сухожи-лия и забивали клечки под ноктите на жертвите си в Бутирка, Лубянка и Лефортово в Москва, изцеждали кръвта им в подземията на НКВД-отделите и по сибирските лагери и затвори на безкрайната, но покорена славянска земя. "С горещо сърце и хладен ум" те могат спокойно да се заемат с всеки, посочен като "народен враг", защото по улици и кръстопътища сноват бронетранспортьорите на альошите, а председател на Съюзническата контролна комисия е техният генерал Сергей Бирюзов. Срещу всичко това войската на една окупирана страна е безсилна, пък и под диктовката им в нея се настанява "помощник-командирският апарат" от неуки, но верни на партията кадри. Те имат повече пълномощия от самите командири. При това, голяма част от войската е отправена към фронта на Страцин и Стражин, а после и към Унгария, под претекст, че трябва да измие петното на страната ни от принадлежността и към победения Тристранен пакт. Там тя е хвърлена в помощ на Трети украински фронт, като 33 хиляди души българи оставят костите си за една небългарска кауза. Защото никъде не беше признато пожертването им, България си беше наказана като победена страна.В самата България в този момент цари паника и хаос. Полицията и администрацията са се разпаднали. Служителите като диво стадо са подгонени и излавяни от търсещите отмъщение комунисти, цивилни и с ленти на ръкавите от сформираната набързо "Оф народна милиция". По тайна инструкция от партията се прогласявали 40 "безотговорни дни на революцията" за издирването, залавянето и моменталното наказване на "всички физически и интелектуални убийци на борещите се за народна свобода"3, както и "да се неутрализират всички, които сега и в бъдеще ще бъдат пречка за осъществяване на нашите идеи". Да се сломи съпротивата на класовия враг. Нещо подобно на дзержинско-ленинската заповед през 1917-18 година, нареждаща: "Да се разстрелва всеки, който е действал, действа или се предполага, че ще действа срещу революцията".С други думи, всеки чекист, който не го мързи да си извади ръцете от полушубката, има право да те разстреля, без да отговаря. А техните инструктори са придадени към всички отдели в министерството и окръжните управления на Оф-милиция и Държавна сигурност.С изпълнението на тайната инструкция се заемат не само и не толкова едва оцелелите по горите партизани, не толкова измъчените политзатворници и концлагеристи, а една повилняла сбирщина от "десетосептемврийци", лумпени, групи от освободените тогава и криминални престъпници и всички, за които е "дошъл сгодният случай" да излязат на обществената сцена в мътното време. Ръководят ги най-често такива "партийни другари", тайнисътрудници на полицията, които с жестокостите си се стремят да прикрият това, а първи жертви стават тези, които се е предполагало, че знаят имената им.Безброй са и мародерствата над имащи пари, бижута, злато, скъпи мебели, големи къщи и близки до някогожилищни парцели, та дори за да стане вдовица, харесвана от някого жена... От последния полски или горски пазач, бирник, селски кмет, търговец, кръчмар, до околийски, окръж-ни и градски ръководни служители и чиновници, народни представители и министри, всички са 3Публичен отглас на това е уводната статия в "Работническо дело" -"Отмъщение", бр. 7 от 25 септ. 1944 г. дето се казва: "Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко!".
    обявени за виновни, търсени, арестувани, бити, пребивани, а неустановено число и избити без съд и присъда."Четиридесетте безотговорни дни на революцията" са среднощната кървава коситба, отнесла в незнайни гробове виновни и невинни, като инструктирано бързане за свършени факти, преди да се появи подготвяният Наредба-закон за Народния съд. (Първото съобщение за такъв според в. "Работническо дело" е от Трайчо Костов пред партийна конференция в София на 29 септември 1944 г.

  5. 5 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 3143 Неутрално

    Добре са ги опаковали, не мога да разбера защо?

  6. 6 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10879 Неутрално

    На кому ли му е притрябвала тази опаковка?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK