Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд.

© karabastun

увеличи
, 2967

Ключови думи към статията:

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Топ галерии

Коментари (28)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1107 Неутрално

    По тоя повод 1957г. е написана народна песен, която често пускаха по радиото едно време. Песента се казва "Окол /о/ Плевен", в изпълнение на Магдалена Морарова. В нея се разказва как окол Плевен руси сноват и турци гонат, как Осман паша пише книга до султана и го моли "ой султане господарю, наши царю" да му прати войска/подкрепление/, че неговата е оголела и обосела. И т.н., който иска да я чуе, има я в туба. Покрай тая песен намерих друга, пак от същата певица, която ми е любима-"Петруно пиле шарено". Там е дадена рецептата как една девойка може да бъде вечно хубава. И също така "Недо ле, Недке хубава." А за героите-почест.

  2. 2 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4492 Любопитно

    Кампанията за овладяването на Плевен ще влезе в историята
    като илюстражия на некадърността на руския генералитет
    действащ на Балканския фронт.
    Безплодни и бездарно организирани атаки "На юруш" с цената
    на хиляди убити и рабебу руснаци показват неадекватността на
    руската военна тактика да удавят противника с руските жертви.

    И така докато в Плевен е изпратен ГЕНЕРАЛ "ЖИВ-УМРЯЛ"
    както в свободен превод се превежда името на
    ЕТНИЧЕСКИЯ НЕМЕЦ ОТ ЛАТВИЯ генерал Едуард Тотлебен,
    Мъдро Тотлебен организира обсада с ПРЕКЪСВАНЕ НА ВСЯКАКВО СНАБДЯВАНЕ
    С ХРАНА ОТВЪН в резултат на която обсада Плевен пада.

  3. 3 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3530 Неутрално

    Хубав разказ и хубава галерия!
    Благодаря!

    Любовта ще спаси света!!!
  4. 4 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4492 Любопитно

    Респект и поздрави на колегата karabastun

    за работоспособността и въображението му

    да пуска във Форума интересни галерии

  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2917 Неутрално

    Какво е това "табур"?

    На третата снимка картечница "Гетлинг" ли е?

    Общо турската армия наброява 400 000 войника. Защо е пратила само 30 000 за отбрана на Плевен? (Руската армия е съставена от 200 000 души.)

  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2917 Любопитно

    Един любопитен факт. От пленените турски оръдия,румънският крал си прави корона!

  7. 7 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4492 Неутрално

    Общо турската армия наброява 400 000 войника. Защо е пратила само 30 000 за отбрана на Плевен? (Руската армия е съставена от 200 000 души.)
    —цитат от коментар 5 на deaf


    Защото въпросната война се е водила НА ДВА ФРОНТА

    КАВКАЗКИ и БАЛКАНСКИ,

    Нека обърнем внимание, че Плевен е бойните действия се водят
    ба тясна ивица от ЕКЗАРХИЙСКА БЪЛГАРИЯ - между Плевени Ловеч на Запад
    и Русе Търново и Сливен на Изток.
    Този факт оборва легендата че руската армия идвала "да освободи" България
    Поне в ТРИ ЧЕТВИРТИ от Екзархийска България НЕ Е СТЪПВАЛ РУСКИ КРАК

  8. 8 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4492 Любопитно

    Нека обърнем внимание, че Плевен е бойните действия се водят
    —цитат от коментар 7 на Hawaii


    Да се чете

    ".........че освен в Плевен....."

  9. 9 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2917 Неутрално

    До коментар [#2] от "Hawaii":

    Не е така. Много от коментиращите Русия забравят най-важният факт,че тя е ВАРВАРСКА страна. По-точно те имат погрешно (и романтично) разбиране за варварството. В случая с обсадата на Плевен,руското командване действа съгласно варварската традиция,че колкото по-дълго продължи обсадата и колкото повече жертви даде руската армия,толкова по-велика ще е победата накрая. Просто руското върховно командване не е некадърно,а варварско и съответно такава му е и "стратегията".

  10. 10 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4553 Неутрално

    Колко невинни граждани на Плевен са изтребени, просто не е истина. Роля имат и евреите, които буквално са държали за ръка башибузуците и са ги водили от къща на къща, да си разчистват сметките със свои врагове...
    Цинична история...
    Из „Геноцидът и холокостът над българите”

    От тези документи става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни (дял от черната магия) и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления!
    Твърдението, че през август 1877 г. били избити евреите в Казанлък, и то от българите, е лъжа и пълен абсурд. По това време Казанлък е бил окупиран от войските на Сюлейман паша*, които атакували Шипченския проход, и градът бил под техен контрол и през следващите месеци (66). Всички тези фалшификации на историята са направени с една единствена цел: да се прикрият злодеянията на евреите и турците при Старозагорското клане, а също избиването на стотици българи в Сливен, Калофер, Сопот, Нова Загора, Казанлък, Айтос, Карнобат и други, както и разграбването и унищожаването на стотици магазини и къщи, в което участвали и много евреи, като участници, помагачи, доносници, шпиони, оценители и прекупвачи на откраднатите стоки и ценни вещи (115).
    Тук предпочитам вместо коментар да цитирам видяното от оцелели свидетели на Старозагорското клане:
    „… Ужасната картина в тези минути още по-ужасна се представила, когато турците заградили казанлъшкия път. Тълпи народ тичат насам-натам из улиците, руси и опълченци не се виждат, градът обиколен отвсякъде и отникъде изход няма; турците от всички страни стрелят, тук се прострял мъж, татък се отър-колила жена, другаде неколцина пъшкат, жени плачат, деца пищят, кучета лаят и вият, коне цвилят, говеда мучат, а пък пламъците на ужаса ужас придават. Щом из тълпата се впуснат неколцина и влязат в коя и да била здрава къща, всички нахлуват вътре и се затварят, тъй щото из пълните преди малко улици с мъже, жени и деца, взели да се показват въоръжени граждани турци и когото срещнат или застигнат, колят, убиват и българин вече на улицата не се показвал…" (115).
    „… В къщата на Хаджи Димитра имало 50-60 души селяни, все приятели, с жените и децата си. Турците нахлули вътре и започнали да убиват наред. Янка, съпругата на Трифон Спасов, успяла да избяга, но била застигната, уловена, и след като я обезчестили, й отрязали езика. Тя кървави сълзи ронела и всячески мъчела да даде някакви обяснения за турските зверства при избиването на хора, както и за нейното обезчестяване, но нищо не се разбирало от движенията й…" (115).
    „… Къщата на Драгия Куюмджиоглу била на две отделения с по 5-6 стаи, изби, конюшни, сенници и широки дворове. В двете отделения се събрали към 500 души. Турците запалили къщата с газ и тя цялата пламнала… Щом се отворили вратите и окаяните българи се показали навън, почнали един върху друг да се повалят и всички били избити или изклани с изключение на неколцина, които незабелязано се промъкнали през тълпата.
    В друго отделение на тази къща имало до 200 души граждани и селяни. Турците нападнали и без съпротивление влезли вътре. Най-напред уловили Стоил Куюмджи Драгиев, на когото отрязали ръцете от раменете и той паднал на земята. Всеки почнал да поднася парите си, часовник, пръстен и молел за милост, обаче нито един от тях не бил помилван, а всички били изклани; между тях имало и някакъв млад свещеник от селата, на който запалили брадата и косата с кибрит, после го полели с газ и жив го изгорили… (типичен Холокост!) (115).
    „… В къщата на кожухара Минчо имало събрани 200 души граждани и селяни – повечето жени… лутали се насам-натам, докато нападнали турците, които почнали да убиват кого където настигнат, да колят, и покрили целия двор с мъртви тела. Малцина сполучили да избягат през дола и то затова, че къщата била на края на града…" (115).
    „… В един обширен двор се намирали къщите на Георги, Сава, хаджи Иван и хаджи Марко Дечеви, където се събрали повече от 200 души граждани и селяни. Турците, като нахлули в този двор, най-напред запалили онова отделение, което било пъл-но с жени. Огънят обхванал къщата, злощастните жени започнали да излизат, но щом се показала баба Драгулица навън, един манафин я застрелял и тя се проснала на земята, без да помръд-не, а другите се върнали в горящата къща. В това време избата се изпълнила с такъв дим, че око с око не се виждали. Скритите там почнали един по един да излизат и да се търкалят около прага простреляни. Паднала Дешка Георгиева, паднал абаджията Кольо, натрупали се една върху друга селянки, другите се върнали назад, подът бил вече тук-там прегорял, провиснали черни трупове, жени и деца пищят, пушките гърмят и след няколко минути къщата се сурнала и всичко утихнало… Хаджи Марко бил уловен и в гушата като свиня прободен. Той дълго време хъркал и най-после издъхнал. Други три отделения в този двор -така също заедно с хората – изгорели…" (115).
    „… Вкупом около 150 отишли в къщата на Иван Лещов, а после на Стефан Тодоров и в избата се скрили. След малко черкезите разбили пътните врата, изпълнили двора, взели да лискат газ по вратите на къщата и скритите в избата били принудени да излязат. Черкезите ги претърсили един по един, взели всичко, което се намирало върху тях, после ги закарали в къщата на Мал-коча, където отделили жените настрана, а мъжете до един изк-лали до самите пътни врати… (115).
    „… Тодор Славчов имал в къщата си едно затулено дамче за добитък, в което се наблъскали до 30 души граждани, селяни и един русин. Турците ги намерили надвечер и до един ги избили, а Никола Иванов, рязан по главата, по раменете, по ръцете, паднал между убитите и там се спотайвал. След малко време дошли туркини за плячка и с възхищение казвали: „Машалла, машалла и тука има няколко свинета убити", като обикаляли избите и се подигравали с тях; пристигнали десетина души турци, които започнали да преобръщат труповете и да ги претърсват. Една от туркините така силно ударила Иванов в главата, щото цял потреперал от този удар и турците изново го накълцали. В такова положение той лежал между мъртвите без хляб и вода до събота и тогава избягал в Търново, където в болницата очистили червеите от раните му и го изцерили…" (115).
    „… В къщата на хаджи Станко Минчев се събрали до 300 души почти само селяни. Турците ударили огъня на къщата и едни от тях изгорели, а други, които искали да избягат, всички били убити и хвърлени в долапа на градината…" (115).
    106
    „… Къщата на Унджи Генчо била двуетажна, с осем стаи, изба, ракиджийница, две конюшни, широк, добре обграден двор. Около два часа цялото здание се изпълнило с мъже, жени, деца, граждани и селяни. След малко време турците нападнали, счу-пили вратите, нахлули в двора и почнали да убиват наред и мъ-же, и жени, и деца – даже и пеленачета. Избили почти всички, обрали ги, обрали и къщата, а после я запалили. Тук баба Дафина Андонова неволно била зрителка на много неща. При това паднал убит мъжът й Андон, брат му Петър Славов, Неделкови-те четирима сина – Коле, Къне, Иванчо и Михаил, Марийка Михайлова и двете й деца, годиначета близнаци. В завръщането си след Освобождението, из пепелищата на тази къща изровили 250 глави и десетина коли кости, които закопали в две гробници в Паленишките гробища… (115).
    По много места и къщи описаната от очевидците картина на масови убийства, насилия, грабежи и опожарявания се повтаряли отново и отново. Много майки с малки деца, скрити по тавани и мазета, удушавали неволно рожбите си, за да не ги издадат с плача си на турските мародери и еврейските им помагачи.
    „Според показанията на Марийка Иванова Ахънова, която била в къщата на Коле Гюпхаленеца до самата църква „Св. Троица", там загинали много хора. В църквата и двора се събрали над 2500 души, натъпкани един да друг, така че нямало игла къде да падне. Турците нахлули в църквата и клането, убиването и обирът продължили няколко часа. Ахънова, скрита в един до-лап, била свидетел на всичко, и по-късно не намирала думи, с които да опише турските зверства при избиването на хората. В някои ъгли на църквата избитите оставали прави, защото нямало къде да паднат труповете…" (115).
    „… В къщите на Никола, Иванча и Симеона хаджи поп Димови жертвите наближавали числото на онези в църквата „Св. Троица". В двете обградени със здрави стени двуетажни здания имало до 2000 граждани и селяни, почти всички били зверски убити и обрани…" (115).
    „… Такава черница, наричана по турски шам-дудъ, се намирала в двора на Пенчо хаджи Славов, на която се качили мъже, жени и деца, повече от 30 души. Гъстите листа затулили и хората никак не се виждали; но някое от децата изпуснало феса си на земята, турците обърнали внимание, почнали да стрелят и скритите като пилци падали. В това турците намерили голямо удоволствие. Щом удареният се сгромолясвал и простирал на земята, казвали: „Още една гарга падна, стреляйте") В разстояние на няколко минути под черницата било застлано с трупове…" (115).
    „… Къщата на Стоянча Попоглу, в която имало около 200 души граждани и селяни, след като била обградена от турците, после запалена, всички, които излизали навън, за да избегнат огъня там, на място оставали (убити)…" (115).
    „… Побягналите към конака на Шемши бей около 250 души селяни – мъже, жени и деца – едни избити, а други до един изклани. В съседната къща на Кара Къне били изклани до 80 души мъже, жени и деца.
    Дворът на салханата бил пълен с коли и около 400 души мъже, жени и деца от селата. Всички до един избити… В избата на Коле Кавалджиев и в къщата на Атанас хаджи Колев били избити до 150 души.
    Къщата на Сапунджи Танев била пълна с граждани и селяни от двата пола… Според показанията на Гана Василева тук били изклани до 500 души и дворът до четири пръста в кръв потънал, тъй щото и обущата на краката се пълнели. Само няколко момичета и млади жени били помилвани…" (115).
    „… Шопа Димитър, 70-75-годишен човек, богат търговец, считан от гражданите за милионер, уловен от турците заедно със сина си Наня, взели им парите къде каквото имало, после ги вързали, повалили на земята, напалили огън на гърдите им, сварили си кафе, пили и си отишли, а Димитър и синът му умрели от болки…" (115). За този и много други случаи с богати български търговци и занаятчии е повече от ясно кой е подал съответната информация на турците – техните конкуренти евреи!…
    „… Двама турци от старозагорските села уловили един познат на тях българин на име Марко, също селянин, повалили го на земята и го заклали. После го качили пред един дюкян на стряхата и викали: „Ха, Марковото месо е евтино, една ока пет пари." Рязали на късове и из улиците хвърляли. В лозята Османица (сега Гебран махала) на една круша бил закован с гвоздеи на ръцете и краката един мъж и след Освобождението намерили голите кости.
    Сали Дерлиоглу със своите двама другари отишли в къщата на съседа си Черен Кольо, уловили го и в двора на една черница по ръцете и краката го заковали.
    На крушата в една нива (сега двор на Кольо Суровчето) имало закачени „няколко кожи от хора, пълни със сено…" (115).
    „… А сутринта закарани на Аязмо баир, дето по бадемите висели около 20 души мъже, жени и деца, а някои и с краката нагоре…" (115).
    „… На 70-годишния старец дядо Дянко рязали черепа и извадили с клечка мозъка му, като че ли правели някаква медицинска операция…" (115).
    „… Енчо Славов от същото село (с. Саръ Смаил) бил в дома на свещеника Стайо и като сполучил да избяга, видял в една къща труповете на мъж и жена заголени, членовете им отрязани и поставени върху тях за поругание…" (115).
    Според достоверни сведения на Г П. Русески, който обиколил 14 села в Старозагорска област след кланетата, само от тези села били избити около 3200 души мъже, жени и деца (115).
    От тези, които успели да избягат от кланетата в Стара Загора, по-късно умрели 1200 души от раните си, студ, глад и болести (само възрастни, без да се броят децата).
    От заловените жени, млади момичета и деца по заповед на Сюлейман паша* бил образуван специален лагер, където войниците дни наред ги изнасилвали и тероризирали по най-дивашки начин। Карали ги да им играят голо хоро и садистично се забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си। След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Одрин и Цариград. Техният брой надхвърлял 10 000 и само единици от тях успели по-късно да избягат и свидетелствали за Убийствата и кланетата. В книгата на Димитров поименно са Упоменати някои от тези жени, продадени като роби, потурчени и ограбени (115).
    От някои откъслечни данни става ясно, че в лагера на Сюлейман паша* на Аязмото, а и на други места са извършвани странни еврейски магически ритуали и убийства на пленени българи. Например на 21 юли край женския лагер при Латинските гробища докарали около 50 души мъже граждани и селяни, навързани на въже. Турците ги закарали при шатъра на Сюлейман паша* и ги застреляли, както били навързани. Други били горени живи на жертвеници, описани по-късно от даскал Петър Иванов (типичен Холокост!).
    Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и за-коваване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. Някои от ритуалите били по-особени. Отделените по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали тази невинна християнска кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали и съгласно ритуала на еврейската черна магия се подмладявали по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите. Вероятно са извършвани и други сатанински еврейски ритуали, които са част от черната магия!…
    В своята книга „Ритуалните убийства на „избрания" народ" д-р Емил Антонов на базата на документи и богата библиография описва подобни еврейски ритуали. Горното се потвърждава и от редица други книги (7, 55, 145). В последната книга авторът Трахтенберг* се опитва да ни пробутва изтъркани фрази за „антисемитизъм", „ксенофобия" и „ирационална омраза към евреите". Подобни приказки за наивници не могат да скрият истината за еврейската сатанинска и разрушителна природа. Фактите от тази книга ни показват истинската същност на чифута.
    Особено ценни са свидетелствата на Димитър Илков, ето какво казва той:
    „… След изгарянето на Стара Загора, заарските евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. През лятото й есента, докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите. Но това било малко провинение в сравнение с това, което те извършили в Стара Загора преди да побягнат.
    Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Тогава никой не закачил евреите, нито някой подозирал, че те вършат това предателство. По-сетне обаче, когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша*, и башибозуците тръгнали да колят българите по къщите и улиците, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Обратно, те предавали българите на турците, за да ги колят, като посочвали на последните дори и скривалищата им.
    Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите. И то се знае, че когато войната се свършила и България станала свободна, лошите заарски евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция – в Цариград, Смирна и Одрин, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик…" (115).
    Димитров споменава, че в предателствата на българи особено активни били евреите от рода на Бонджуковци* в Стара Загора, а Илков споменава, че отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена (115).
    Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша* подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски. Той им дал тридневен срок, за да се подготвят и да опаковат багажа си и награбените от българите богатства и разпоредил на няколко роти войници да ги придружат до гара Кара бунар, откъдето се отправили за Одрин, Пловдив и Цариград (115).
    Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена" от 1885 г. допълват цялостната картина на Старозагорските кланета, когато той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:
    „… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам ? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни.
    На другия ден излязох да обходя развалините. Само скръбни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от „героя" Сюлейман паша*. По-страшното беше и това, че в това същото време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман (Соломон*), след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища.
    Всички тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. На тези места те с висок глас оплакваха останките на своите чеда и съпрузи, като прегръщаха костите и огнилите им дрехи. Нищо не виждаше човек освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави… Черквите изгорени, опозорени… пълни с изгнили человечески трупове. Черквите „Св. Троица", „Св. Богородица" и „Св. Николай" с трупове, разрушени и дупките от гюлетата (снарядите) още се забелязваха тук-там. Само „Св. Димитър" беше оцелял, защото беше здраво озидана, само отвътре беше изгоряла.
    Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях -толкова те бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.
    На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира, наречен Аязмото. Тук аз видях нови дири от най-безчеловечни свирепости. Освен много кости и глави, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях, че виси цял един човешки скелет. Обесеният нещастник се сплул на дървото, без да е имало някой да го снеме, и само скелетът му беше останал. Току при края на града видяхме жер-твеници, дето живи хора са били горени от „героите" на Сюлей-ман-пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа. Повзрях се в нея и за голямо мое удивление видях, че това беше человеческа кожа, от която заключих, че притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда*. Англичанинът я взе и я занесе със себе си. След няколко дни събраха отчасти костите и главите (от които повечето бяха разцепени с нож) на изкланите нещастници и се заровиха в Новомахленските гробища, близо до чирпанския път. Нека не остане без забележка, че повечето от изкланите принадлежат на околните села от Старозагорската и Чирпанската околия, които се били събрали в град Стара Загора за защита.
    От разказите на някои стари жени, които останали живи и които били зрителки на турските свирепости, научих че младите жени и девойки, които имали злощастието да попаднат на зверовете турци, били предмет на най-позорни изтезания. Едно голямо множество голи млади жени се принуждавали да играят хоро и след като се насилвали да удовлетворят скотските страсти на мъчителите си, се изклали до една. Писъкът на тези нещастници стигал до небето, но то било глухо към техните стенания….
    Ти трепериш, читателю, от разказа на тези ужаси; имай присъствие на духа. Помни, че скъпоценната свобода тъй се спечелва и че нейното запазване иска по-скъпоценни жертви. Помни, че духовете на тези мъченици, които летят над жертвеника си Денонощно, викат „отмъщение", когато настане сгода за тази Ценна минута…" (115).
    Ние не знаем дали лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели* е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора -свидетелство за турско-еврейските кървави ритуали. Едно е си-гурно, че един цветущ град като Стара Загора, известен със занаятите си и богатите български търговци, бил унищожен, изгорен и сринат до основи; изклани и избити по най-варварски и мъчителен начин били над 15 000 българи; повече от 1200 умрели от глад, болести и епидемии (тифус), а 10 000 били отведени в робство в Турция и много от тях никога не се върнали. Отвратителният чифут Дизраели* обаче продължавал да твърди и да се кълне (чудно в кой ли Бог?!), че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети". След падането на Плевен през декември 1877 г. и настъплението на руснаците, турските войски започнали да се изтеглят на югоизток и по пътя си извършвали множество кланета, насилия и ограбвания на мирното българско население. Преди това хронистите отбелязват множество репресии и Геноцид, извършени от турските власти в различни градове.
    - В Пловдив арестували и екзекутирали в града стотици българи през 1877 г. Само в края на август и септември били екзекутирани 116 българи. Екзекуции на стотици българи се изпълнявали и в Одрин, Татар Пазарджик, София, Карлово, Станимака (Асеновград), Чирпан, Варна, Мустафа паша, Фере, Димотика и други тракийски градове (66).
    - Големи насилия и жестокости били извършени от турските власти върху българското население в Карлово и Калофер; селата Красново, Аджар, Рахманли (днешно Розовец), Мерич-лери и други, разположени по южните склонове на Източна Средна гора. В доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г. се съобщава за избиването на около 600 българи само в Карлово от редовни турски войски и от башибозук, командван от Исмаил, брата на Ахмед ага Тъмръшлията. В действителност броят на избитите карловци бил по-голям (66).
    - Редовни турски войски доограбили Панагюрище и убили някои от неговите жители (66).
    - В селата в Пирдопско също били убити стотици българи (66).
    - В Сливен и околностите му да началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи (66).
    - Голям брой българи станали жертви на турско-еврейския произвол и в София, където руските войски, както съобщава един чуждестранен кореспондент, заварили 16 бесилки (66).
    - Пострадали също Каварна, Стремската долина, Златарица, Елена, Котел, Новозагарско, Самоков, Белово, Караагач (Брезник), Чепеларе, Златоград, Търново Сиймен (Симеоновград), Мустафа паша (Свиленград), Любимец, Харманли и други при отстъплението на турската армия. Там мирното население било подложено на клането, грабежи и насилия (66).
    Историците отбелязват, че по време на войната безчинства-та на редовните турски войски, черкезите и башибозушките отряди надминавали всичко, което дотогава бил изтърпял през робството многострадалният български народ; избити били общо над 150 000 души българи – цивилно население. Целта била да се смаже чрез целенасочен терор порива за свобода у българите (66).
    След освободителната война от 1877-1878 г. най-после България се освободила от турско-еврейското петвековно робство, съпътствано от постоянен Геноцид и Холокост. Но не всички българи получили свободата – тези от Тракия и Македония все още били поробени."

    Интересно четиво!

    Кой продаде къщата, дарена от проф. Елисавета Карамихайлова на катедра физика към СУ, вследстие на което, на нейно място бе построен хотел? Кой/и са тези престъпници?!
  11. 11 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3768 Неутрално

    До коментар [#5] от "deaf":

    Табур е войскова група ,състояща се от 300....1200 души. ....в зависимост от предназначениети и .

    Bukalemun
  12. 12 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4553 Неутрално

    До коментар [#5] от "deaf":

    Не са 30 000, а 67 000, които едва са се събирали около Плевен...

    Кой продаде къщата, дарена от проф. Елисавета Карамихайлова на катедра физика към СУ, вследстие на което, на нейно място бе построен хотел? Кой/и са тези престъпници?!
  13. 13 Профил на nik_77.
    nik_77.
    Рейтинг: 691 Неутрално

    Ужасии като описаните в текста, представен от № 10 "Хамилтон", в Плевен не е имало. Няма такива свидетелства, отделни случаи, възможно е. Но Осман паша, за разлика от Сюлейман е бил военен, за когото войната е професия. Която трябва да се упражнява според съответните правила. Ако армията му или местни са вършели безчинства, Александър Втори нямаше ритуално да му върне сабята, признавайки го за достоен противник. И то именно в Плевен, в къща, която и днес е запазена в центъра на градска градина - музей. Любопитно е, че в САЩ в пет щата - Алабама, Монтана, Мисури, Канзас и Орегон има градчета каито се казват Плевен. По-точно Плевна, както тогава /според руското произнасяне/ е известен града.

  14. 14 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4176 Неутрално

    Изключително важен момент е тази обсада в нашата история!И слава Богу допринася за успешното освобождение от турско робство!

  15. 15 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2478 Неутрално

    "Безплодни и бездарно организирани атаки "На юруш" с цената
    на хиляди убити и рабебу руснаци показват неадекватността на
    руската военна тактика да удавят противника с руските жертви."
    "Нека обърнем внимание, че Плевен е бойните действия се водят
    ба тясна ивица от ЕКЗАРХИЙСКА БЪЛГАРИЯ - между Плевени Ловеч на Запад
    и Русе Търново и Сливен на Изток.
    Този факт оборва легендата че руската армия идвала "да освободи" България
    Поне в ТРИ ЧЕТВИРТИ от Екзархийска България НЕ Е СТЪПВАЛ РУСКИ КРАК"

    Хауая с дежурните си глупотевини! При Плевен руската армия допуска разбира се много грешки но тази идиотщина да удави противника със труповете си никога не е била прилагана защто руската армия е била под 200 000 души а турците са разполагали с много повече резерви затова и войната е трябвало да бъде бърза иначе турците са щели да имат големи предимства и това обяснява донякъде припряността и недобрата организация на атаките! Заради по-малкато си численост няма как руската армия да се разположи по-цялата българска територия! Стратегията е била точна бързо настъпление към Цариград и приключване на войната и това е извършено блестящо със зимното настъпление което сварва турците абсолютно неподготвени!
    А преведеното от немски име на генерала е Смърт и Живот, това са две съществителни а не тъпите ти интерпретации!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  16. 16 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 812 Неутрално

    До коментар [#10] от "hamiltonf":

    Губиш си времето със свободните съчинения на откачалника Георги Войнов.

  17. 17 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6252 Весело

    До коментар [#10] от "hamiltonf":

    Хамилтонче, те такива тъпотии - не очаквах от тебе да препостнеш от кафявите сайтове:)

    karabastun1@abv.bg
  18. 18 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6252 Весело

    До коментар [#1] от "man_un":

    Има и марш за прослава на Осмаан Гази / велик/ паша,
    Plevna March or Osman Pasha March for Gazi Osman Paşa - https://www.youtube.com/watch?v=_IfI1zAVx40
    / турски / и руски - разбира се
    - March "Skobelev за генерала Скобелев
    https://www.youtube.com/watch?v=G5d4EwxXRas

    karabastun1@abv.bg
  19. 19 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6252 Любопитно

    До коментар [#6] от "deaf":

    Голямата печалба на румънския крал е че лапва Северна Добруджа от това участие с недъгавата си армия при Плевен, а не короната от желязо!

    karabastun1@abv.bg
  20. 20 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6252 Любопитно

    До коментар [#15] от "Julian Mall":

    При Плевен началник се води румънският крал Карол - и това е една от причините да седят пет месеца там .

    karabastun1@abv.bg
  21. 21 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2478 Неутрално

    До коментар [#20] от "karabastun":

    Не можем да виним румънците които също дават доста жертви. По скоро тук руската "безшабашность" си казва думата когато командирите водят войниците в атака за разлика от плъховете по времето на Сталин които пращат войниците си като живи мишени под куршумите на немските картечници!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  22. 22 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4553 Неутрално

    До коментар [#17] от "karabastun":

    На трагични исторически факти, "простотия" им викаш?!
    Ти не си българин, "бастун"!

    Кой продаде къщата, дарена от проф. Елисавета Карамихайлова на катедра физика към СУ, вследстие на което, на нейно място бе построен хотел? Кой/и са тези престъпници?!
  23. 23 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2917 Неутрално

    До коментар [#13] от "nik_77.":

    Сюлейман паша е първият в историята осъден от трибунал военнопрестъпник. Има солидни данни,че е евреин.

  24. 24 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2917 Неутрално

    До коментар [#15] от "Julian Mall":

    Какво "блестящо зимно настъпление",когато си спомням във филма "Пътят към София" как руските войници замръзнаха и умряха по билото на Стара планина?!

  25. 25 Профил на Цайко
    Цайко
    Рейтинг: 1127 Неутрално

    Ако и в училище така е преписвал, както в коментара към петата снимка, авторчето трябва да е някъде в отделенията още.

  26. 26 Профил на hdr23493343
    hdr23493343
    Рейтинг: 226 Неутрално

    До коментар [#13] от "nik_77.":

    Сюлейман паша е първият в историята осъден от трибунал военнопрестъпник. Има солидни данни,че е евреин. Истинското име на Сюлейман паша е Соломон.

  27. 27 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 6252 Весело

    До коментар [#4] от "Hawaii":

    Благодаря !!!
    ---------
    А защо /ако може личен въпрос / - името е Hawaii" :)

    karabastun1@abv.bg
  28. 28 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2478 Неутрално

    До коментар [#15] от "Julian Mall":Какво "блестящо зимно настъпление",когато си спомням във филма "Пътят към София" как руските войници замръзнаха и умряха по билото на Стара планина?!
    —цитат от коментар 24 на deaf


    Когато разполагаш с по-малко ресурси единственият начина да спечелиш войната е като изнанадаш противника, това правят руснаците! Ако бяха отложили настъплението за пролетта жертвите щяха да са много повече и войната като нищо можеше да бъде загубена!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK