Димитър Христов Чорбаджийски е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Роден е през 1890 в <a href="https://www.dnevnik.bg/ot_vas/novini_ot_vas/2020/04/07/4051335_selo_turiia/" target="_blank">село Турия</a>.<br />
<br />
Разказите на Чудомир, както и рисунките му, с добродушен хумор представят колоритни фигури, преди всичко от родното му село.

© karabastun

увеличи
, 10072
Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Топ галерии

Коментари (37)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на koko65bg
    koko65bg
    Рейтинг: 663 Неутрално

    Много ми харесва неговото определение за съгражданите му от Казанлък:
    ,,Казанлъчани се делят на артисти, политици, критици и лапачи на баници и мекици".

  2. 2 Профил на ikar_01
    ikar_01
    Рейтинг: 668 Неутрално

    Доколкото помня, а и от писмата на Чудомир става ясно, че той е боледувал от рак /левкемия/, за какво самоубийство говорите - не зная, не съм и чувала такова нещо.

  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Неутрално

    До коментар [#2] от "ikar_01":

    На 26 декември 1967 година Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница. Последните дни на писателя в болницата са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. След няколкократно лечение в чужбина и в Правителствената болница той страда жестоко, разяждан от рак на устната, който безвъзвратно е разпръснал метастазите си. Решението за самоубийство не е спонтанно. От запазените архиви е ясно, че за това той е намеквал в отделни писма до свои приятели.

    [email protected]
  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Разстроено

    До коментар [#2] от "ikar_01":

    Сутринта Чудомир моли една от санитарките да отиде до пощата и да пусне десетина писма, които е написал. Едно от тях е до Тодор Живков. По това време Чудомир е народен представител. В писмото той обяснява пред първия човек на държавата мотивите за самоубийството си. Другите писма са до Съюза на българските писатели, до Петко Влаев, близки в София и Казанлък. В едно от тях е и завещанието му.

    [email protected]
  5. 5 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Разстроено

    До коментар [#2] от "ikar_01":

    Някъде по обяд Чудомир намира санитарката и я пита дали е пуснала писмата. Жената отговорила, че още не, защото изникнала някаква спешна работа. Тогава Чудомир вдига скандал, нещо, с което изненадал всички. Познавали го като тих и ненатрапчив болен. Малко след 13 часа от болницата изписват майката на професор Атанас Божков. Писателят помага на жената да напусне болницата и да се настани.

    [email protected]
  6. 6 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Разстроено

    До коментар [#2] от "ikar_01":

    После се връща в сградата на Правителствена болница, влиза в асансьора и потегля за третия етаж. Прекосява коридора, стига до балкона и полита оттам. Преди фаталната крачка, Чудомир оставя на перваза на прозореца такето си. Хвърля се назад, защото е считал, че така най-бързо ще стигне до смъртта. В суматохата никой точно не установил последния час на писателя, но в смъртния акт е написано между 13 и 30 и 14 часа.

    [email protected]
  7. 7 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Разстроено

    До коментар [#2] от "ikar_01":

    Предсмъртното писмо
    до приятеля му Петко Влаев:

    “София 17-ХII-967 Правит. болница

    Научил си, вярвам, че към известната ми болест се появи и пневмония, и аз, който бях 75 к.гр. сега съм 62. Може да се очаква значи, че болницата ще напусна по гръб. А искам в Казанлък да ми приберете кожата и костите и моля за вашите услуги. Жена ми също е болна и никаква не би я свършила без ваша помощ.

    Това е последния бюлетин. Ракът и Берлин не можа да го опече, а пневмонията и десетките по-незначителни болежки, които се появяват напоследък, ще направят каквото трябва. С най-сърдечни чувства и поздрави на всички казанлъчани – Чудомир”

    [email protected]
  8. 8 Профил на ironhorse
    ironhorse
    Рейтинг: 939 Неутрално

    Село Турия е много красиво и китно.
    Препоръчвам на всеки да мине през него. Много е особено, разположено в самата планина.
    Реката е малка, но съм бил там при валежи, става страшна, чак преля.

    Жителите са тамън същите описани от Чудомир.
    Няколко години бяхме една тумба народ в къща за гости.
    Една година стреляхме с въздушна пушка по дини … изскочи една баба, па като ни хвърли един поглед, сложи ръце на кръста и каза:
    Ей обесници, на главите си бели коси имате, а сте с акъл на дечори!

    Какво да кажем .. прибрахме се в двора на къщата и се смяхме ...

    Бойко Борисов и ГЕРБ са еманацията на корупцията и мафията в държавата.
  9. 9 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Неутрално
  10. 10 Профил на troi
    troi
    Рейтинг: 558 Неутрално

    Имам трите му тома събрано творчество, уникално е.

    забавление и приключение
  11. 11 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3093 Неутрално

    Чудомир, според мене, не е получил уважението и известността, които заслужава. Фейлетоните му отразяват българската народопсихология, но дори когато иронизира някого, се усеща чувството на симпатия към героя. Понякога, когато се кефя на Удхаус, съм се замисляла с какво той е по-добър творец от Чудомир... май голямата разлика е, че Чудомир описва нашенци, а британецът - английски аристократи и икономите им.
    В третия том от събраните съчинения са публикувани различни спомени, статии и др.
    За мене особено интересни са спомените му за Иван Хаджийски и за среща с Пенчо Славейков, докато поетът е бил директор на Народния театър.

    „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени.“ Баронеса Маргарет Тачър
  12. 12 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2628 Неутрално

    Когато барба ганьос изпадне в логорея ,винаги се сещам за Чудомир ,,плещи като мокрА дзадница

  13. 13 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3034 Разстроено

    Да излючителен творец с много живо и точно перо останал почти неизвестен днес.Тъжно е че сме го забравили.

    klimentm
  14. 14 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Неутрално

    До коментар [#13] от "klimentm":

    Нека малко да си припомним....
    ''
    Де оня глас…

    Що пролет се е запролетила, що чудо! Нагоре да погледнеш, ширнало се едно небе, хем широко, хем дълбоко, хем чисто, чисто, като моминска пазва. Надолу очи да метнеш, кипнала оная ми ти земя, напращели ония младоци, надули се ония ми ти пъпки по фиданките, аха-аха, ще запукат, ще затряскат и ще накарат Тотка, младата вдовичка, дето се е качила на кладенеца, уж въже на дюлята да връзва за прането, а окото й шари се оттатък плета, да ахне и да тупне от страх в коритото.

    Един чер като дявол скорец си опитва флейтата на големия орех у Павлеви. Извие, извие на тънко, изчурули нещо, та ти замае главата, па го скъса изведнъж, спре и тъй си остане, заплеснат в слънцето.

    Отвън, на двора, по риза, с възпретнати ръкави и гологлав, Павли поправя колата и рукани млада букачка.

    Уж върти руканя, пък едното му око се нависоко мери и плета прескача, та пронизва през дюлята чак.

    — Добър ти ден, комшийке — провиква се ни в едно време и бръсва вити къдри от потно чело. — Дюли ли береш срещу Връбница?

    — Дюли, дюли, бат’ Павле! Ще ли ти се да ти откъсна?

    — Нека зреят, нека! Кога си ги сам откъсна, по им усещам сладкото.

    — Ще откъснеш, ама знам ли? Много ни е лошо кучето.

    — Не му чувам гласа нещо от вчера. Да не е умряло?

    — Умряло е то! Нищо му няма, ами старите отидоха на воденица и то се помъкнало подир колата. Уж щяха снощи да си дойдат, пък то, мливари се много натрупали, та и днес надали щели да втасат, ми рече чичо Петър.

    — Значи, саминка си дома.

    — Само здравче на камъче. Уж дружки щяха да идат да ме викат да идем да накърмим телците в гората, пък и те не дойдоха. И аз си нямам кърмило. Ще ли ми дадеш едно кринче? Като си дойдат нашите, ще ти го върна.

    — За тебе щом е, Тотке, и шапката от главата си давам.

    — Ха-хооо… че ти си я вече дал. Нали виждаш, че си гологлав?

    — Ето я, тук е, до дръвника. Свалих я, че ме хвърли в огън, като те видях.

    — Ху-ууу!… Ела да те полея с кофата тогава.

    — Остави шегата, а вземи съд и ела си гребни кърмило, че аз ще излизам скоро.

    Причеса се Тотка, приглади се, нареди плитка до плитка, завъртя две колелета червило на бузите, колкото две петолевки, излезе, стрелна очи надолу и нагоре по глухата улица и забърза към Павлеви. Върви и тресе набита снага, а буйните й гърди рипкат под ризата като малки прасенца в торба. Боса, въздръгнала тънка пола под колене, уж ситно ситни, а земята се люлее под нея. Спря и нито почука, нито повика, а само ключалката изчатка и пак се след нея затвори.

    Възправен на пруста, счупил ръце на тънка половина, сирак Павле, дето колкото китки е взел от момите и колкото сопи е ял гърбът му от бащите им, не може и даскал Петко им улови сметката, се хили и белите му зъби лъскат на слънце като елмазени.

    — Гледай ти късмет! Тъкмо притегнах колата и се канех на лов тая вечер да ида, а то кошута сама ми дойде по бял ден вкъщи.

    — Ха-хоо… Кошута, ами? Цяла мецана!

    — Каквото щеш, го речи, ама едър лов и толкоз.

    — Стига, стига си бил шеги с мене, ами напълни ми кринчето, че бързам.

    — Кърмилото е под сушината зад хамбара. Отвори и си вземи, колкото ти трябва.

    — Амии!… В чужда къща… Как тъй?

    — За чужда ли смяташ моята къща?

    — Оле, бат’ Павле, жив да ми си, сипни ми, пък аз ще чакам тук до стълбата.

    — Да беше вино или ракия, да ти сипна, колкото щеш, ама с кърмило ръце си не праша! Влез де! Вземи си!

    — Ами ако нещо открадна?

    — Цялата къща с мене заедно да дигнеш, Тотке, пак ти е простено.

    — Сипни ми бе, бат’ Павле! Колко си лош! Ей сега дружките ми ще викнат у дома.

    Павли завърза някаква ремъчка на чантата, потрива се и сякаш я не чува.

    — Боже, лош човек! И аз ще ида да си взема самичка, ама ако ти се не разсърдя! Тъй да знаеш! Сърдита съм!

    — А, а, щом има сръдня, и аз тогава ще дойда с тебе.

    — Не ща те! Не ща те! Аз сама ще ида — мръщи се уж Тотка и свива чевръсто зад хамбара. Несварила прага да пристъпи, и Павли влазя след нея.

    — Олеле, бат’ Павле, какво правиш?

    — Тотке! Изгоро! Луда си, Тотке, и палава, ала си само на думи. Помниш ли, преди да се ожениш, у Стайкини кога ме подстори, та посегнах, а ти писна и събрахме пялата седянка? Все тъй ти стрелкат очите, все още по тебе лудуват момците и все тъй ли пискаш и викаш, когато някой посегне?…

    Една жилеста ръка я вкопча като колан през кръста. Опряна с гръб в стената, с отметната глава встрани, цяла премалняла, Тотка едва прошепва:

    — Олеле, бат’ Павле… Не викам вече… Не пискам… Де оня глас момински?… Де оня глас!…

    Кринчето пада от ръцете й. Търкулва се в ъгъла, залюлява се на едно място като пияно, залюлява се и се захлупва на очи.''
    Край

    [email protected]
  15. 15 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно


    Объркана държава

    Да ти кажа ли аз тебе, даскале — объркана държава, изгубен народ сме ний и вер селям! Пладнешки хайдуци, грабители, хайлази и некадърници са се настанили, като почнеш от най-горе, че до разсилния.

    На власт съм, дето е речено, не че не съм; ама ме е срам да кажа, че съм на власт. Обидно е, знаеш, за един честен човек да каже в днешно време, че е член на управляваща партия. И отдавна да съм я напуснал, ами — пусто! — не знае човек положително кои идат след това. Едно такова объркано време! А иначе минута не стоявам. Толкова нещо съм направил за партията, толкова тичане съм тичал и какво мислиш — на края? Взеха, че ме уволниха зимъс, точно срещу Коледа. И то за какво! За два нищо и никакви колета. Изгубили се били. А бе хей, аланкоолу, че като ви завеждам колетната служба, стражар ли съм да ви пазя и денем, и нощем стоките? Пък и осигурено нещо. Губи ли подателят, губи ли получателят? Нищо не губят хората: държавата плаща! Та уволниха ме, съдеросаха ме, тъкмо срещу празниците, ама не скръстих ръце, както правят някои, а като дигнах на крак всички партизани от окръга и околията, и се оправдах. Оправдах се и пак ме назначиха — с повишение даже! Направиха ме началник на телеграфо-пощенска станция в с. Айлязларе — хе, в новите земи, до границата чак. Мислих, мислих, мислих, ядосвах се и… приех. Чунким не можеше да ми дадат Пловдив, да речем, или Сливен, или пък в някоя митница, ами вагабонти бе, даскале, пладнешки хайдути! Настаняват роднините си по големите градове, а заслужилите си партийни членове пращат на границата! Година и половина съм редовен член на партията им и на седем събрания съм ходил, до края съм стоял — и пак!

    Няма какво, свих си багажа и тръгнах. Кога пристигнах там, брате, то какво да видиш! Петдесетина къщурки, пръснати като комунисти от полиция по долища и рътлини, и в средата им — един бордей за община и станция. И всички жители — помаци. Само кметът, секретар-бирникът и аз сме граждани и православни.

    Стоях ден, стоях два, пет, десет — ще се пукна! Няма ни ресторант, ни бирария, ни кафене. Пък аз съм стар табладжия, както ме знаеш, геле не съм хвърлил, откакто се помня. В куфара си я нося, с кокалени пулове е, но нали няма с кого да играеш! Кметът си гледа тютюните, секретарят като жена — и докурджум не знае — Диарбекир бе, джанъм — същинско заточение! Два месеца едва изтърпях, и 207 лева приход постъпи в станцията. За 16 лева писма и марки продадох и три телеграми изпратих, и тя едната от мене. Обикалях баирите, скитах по реката, надничах из дворовете, ама показват ли се пустите му помакини! Крият се като къртици. Налегна ме една мъка — ще полудея! Прибера се вечер в стаята, извадя таблата, наредя пуловете, хвърля заровете — веднъж за черните, веднъж за белите — не ще! Сладост няма! Поканих веднъж по телефона началника на станцията в с. Кукуряк да дойде да поиграем — отказа. Каних даскала да го уча, а той един бунак, само декламира и песнопойки чете! Изгубен народ бе, див свят!

    Чакай — рекох си един ден — и вий знаете, ама и аз знам. Че се дигна, че ха в Кърджали. Подложих се на медицински преглед, съставиха един акт, платих им на хората богато и след две недели получих три месеца отпуска. Предадох станцията на секретар-бирника и си дойдох. Завчера ми изтече отпуската, ама аз пак се освидетелствувах, пак платих и сега чакам още два месеца отпуска. Тъй ще я карам, докато ги направя девет месеца, а след това — аллах керим! Да ги науча аз на ред и справедливост. Да им кажа как се управлява държава и как се праща партиен член в новите земи и в помашко село. Нали съм прав? А? Хайде сега да изиграем една таблична, та да се позалисам малко и стига да мисля за тия хайдуци и смукачи на народни блага! Две тройки ще играем само. На кутийка. Аз пуша „Томасян“ първо. И кафетата нека влязат в сметката. Не бой се, аз няма да ги кондурдисвам! Ако те е страх, може и с чашка да ги хвърляме, а? Така! Хайде! Дай бре, момче, таблата!…
    Край

    [email protected]
  16. 16 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно


    Номенклатурата

    Нов-новеничък файтон си имаше на времето Лальо Пърликачулят с два червени коня със звънци и гердан от обайници на шиите и превозваше отбрани пътници до Заара, до Габрово и Калофер, а най-вече до туловската гара. Широк беше файтонът, мек, удобен, събираше до пет души и един на капрата в краен случай, ама понякога, за да им излезе по-евтино, и по девет еврейки е качвал до баните. Добре се препитаваше с него човекът и свързваше двата края, ама прекараха линията до града, навъдиха се автомобили и всичко се обърка. По цял ден висеше Лальо на площада, кажи-речи, без работа, отчая се и той, и конете и един ден белият умря от глад. Не се мина много време, и другият почина от жал по него, файтонът остана у тях под сушината да спят кокошките по него и Лальо я обърка съвсем.

    Година и половина мята крака из кафенетата без работа, окъса се, отслабна, напусна се, ама като няма какво да захване! Хеле, пак да е жив и здрав чичо му.

    Бре молби, бре поклони, бре ходатайства, най-после успя да го назначи магазинер в секцията по постройка на крайбалканската железопътна линия. Грамотен човек беше, да речеш, инак Пърликачулят, интелигентен, три години в пети клас е стоял и още една щял да стои, ама наборната комисия не се съгласила и го избрала за войник.

    Постъпи той в магазина, значи, възпретна се, сякаш е бил и пребил на тая работа, ама знае ли животен човек отгде ще му дойде зло на главата?

    Мете си сам магазина, чисти си, подрежда, раздава на работници и майстори дванайсетметрови релси марка „РПШ“ или „ЦСВ“ от осемтях метра, вземат чукове, копачки, подбивки, трамбовки, връзки, болтове, крампони, секачи, козикрака, преси, глухи ключове, гребла, лостове, сигнални фенери, четки за катранясване, барути, фитили, капсули и пр., и пр., ама с карнетки ги дава, значи, записва си всичко и работата се лее като песня. Изпрати ли работниците, ще прегледа туй-онуй из склада, ще прибере книжата и ако го няма секционния инженер, да речем, ех, човещина, ще поизлезе за някой и друг час да си почине и да си накваси гърлото в Кьосовата механа.

    Не щеш ли, един ден от главната дирекция на постройките се получава писмо…

    Писмо като писмо, веднъж ли ги е получавал, ама като го прочел веднъж-дваж, една думица го накарала да му изсъхне плюнката в гърлото и да му щръкне косата, тъй да се рече, коренно.

    „Направете веднага списък — пишело в писмото, — на целия инвентар съгласно новата номенклатура.“

    Гледал я тая проклета дума Пърликачулят, прочел я пак, потретил и не можал да й схване значението.

    „Бре — рекъл си на ума, — отгде ми дойде тая беля на главата! Но-мен-кла-тура… Но-мен-кла-тура!… Толкова учение съм изучил на времето и с такава интелигенция съм се събирал, такваз дълга и заплетена дума не съм чувал. Тю, да му се не види макар! Какво ще да е туй нещо? Какво иска да каже? Че няма ни инженера, ни счетоводителя, ни никой в секцията. Пък и тук да са — мислите си, — бива ли да ида да ги питам, да се издам, че съм толкова прост? За какъв ще ме сметнат?“

    Мислил, мислил, повтарял думата и умствено, и на глас, па като му пламнала главата, турил ключа на склада и — хайде пак в кръчмата при приятелите си.

    — Какво си се умислил като мораторен търговец? — запитал го бай Коста Вълнарят.

    — Остави се — рекъл, — не е за приказка. Една мъка ми е легнала на сърцето — не ти е работа!

    — Кажи си я, кажи — изписукал на тънко Динко Духтито, — тия работи тъй стават. Кажи си я, че да ти олекне и да почерпиш.

    Тъй и тъй, тъй и тъй, разправил им Лальо за писмото и като им произнесъл думата, умислили се и тримата на масата и нито пият, нито приказват, нито към мезето посягат.

    Приятелство, знаеш, дружба голяма и всеки иска да помогне, ама — ха де!

    — Номен… номен… номен… — запредъвквал сериозно Коста Вълнарят. — Да е номер например, да ти кажа веднага какво значи, ама то, пусто, с „н“ на края. Но-мен-кла-тура… Дълго нещо! Европейска дума. Неизвестност! Гатанка цяла!

    — Кла-тура… кла-тура… Брей, Лалчо, да не е нещо за подигравка написано, брей — поел Духтито. — Да не искат да те подметнат, дето само седиш в склада и си клатиш краката, и ти плащат, а? Клатура… От клатене трябва да произлиза.

    — Мълчи бе, дивак! — троснал му се Пърликачулят. — Клатя ги! Ела и ти да си ги клатиш! Мене ми се е размътил умът от работа, а той — клатя!

    — Ама без докачание например — запримигвал Духтито. — Аз само думата… такова. Тъй се разбира.

    — Разбира се, разбира! Като си я почнал от средата, то се знае. Може ли така? Че то е все едно да ми викаш ти на мене Качул, вместо Пърликачул. Същото ли е, а? Едното е само качул, а другото е пак качул, ама е пърлен. Разлика има, значи, и не се меси, като не ти е работа.

    Дълго време тримата езиковедци спорили по въпроса и едва към полунощ закрили събранието, без да могат да вземат приемливо решение.

    На другата сутрин, като отворил пак склада и раздал инструментите, заключил и без да гледа ни дъжд, ни вятър, запътил се право при поп Костадина.

    — Отче попе — рекъл още от вратата, — ти баща — рекъл, — ти майка, ама тая дума — рекъл — трябва да я науча и да свърша работата, преди да е дошъл инженерът, инак — рекъл — отиде ми и лятото, и останалите годишни времена.

    Дъвкал я попът, премятал я из устата си като корав залък, скубал си брадата, па измърморил:

    — Не е славянска дума тая, синко, няма я в черковните книги! И не ми се вижда да е хубава. Протестантска трябва да е, а аз на протестантите и ерголемите им не искам да ги чуя. Не ме питай за такива нечестиви неща. Не зная.

    Дядо Марин, бирникът, пенсионер човек, две къщи има, син му е главен учител и може да ти събере стълба от числа, две педи дълга, дорде ти клепне окото, ама и той не можал да я изтълкува.

    — Не ми е работа — рекъл, — чичовото. Искам да ти услужа и не мога. От трийсет и седем години не се минава ни ден да не прочета по два вестника от кора до кора, ама такава разкрачена и неразбрана дума не съм срещал. Трябва да е сбъркана. Не ще да е тъй, както я казваш.

    Пърликачулят се отчаял, оклюхнал съвсем и не знае какво да прави.

    И у Конкилеви ходил вечерта, и стария даскал Матея питал, жена си на гледачка пратил и цяла нощ обикалял по учените хора из махалата, но всеки дига рамене и не може да рече гък по въпроса.

    Върнал се вкъщи мишка-вода чак по съмнало. Събудила се жена му, наручкала му огън, свил се той над него, дано се стопли, ама тя го вече била пипнала тънката и зъбите му тракали тегели като шевна машина. Разкършило го, метнало го в огън и люпнал по очи в леглото. Трупала жена му черги, трупала, чай му сварила и две тухли му турила — една на краката, а другата на корема, — дано се стопли, а той скимти, мучи и от време на време все думата бърбори, сякаш бълнува. Кога го отвила сутринта и го погледнала, той се бил опънал, сякаш погълнал точилка, и ръцете му корави на кокал.

    Умори го, брей! Загроби го една нищо и никаква папищашка думица! Не можа човекът ни да я разбере, ни списъка си да направи — и толкоз!
    Край

    [email protected]
  17. 17 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно


    Аламинут

    Чудни работи стават по света, баджанааак, големи работи! Какви изобретения, какви изкусности и каква бързина!

    Едно време наканим се, да речем, на панаир да идем. Застягаме колите, натрупаме сено, настелем черги, напълним торбите с хлябове, накачим се фамилиарно, па: „Ха бре! Де бре! Дий!… Ъъъс! Гя-гя-гя…“ Веднъж спреш да напоиш воловете, други път да ги нахраниш, трети път, че се мръкнало, за да пренощуваш; че ден, че два, че за три дни в Заара, дето има една приказка.

    А сега: аламинут! Всичко е аламинут. Метне се, да речем, някой на аероплана, за два дни обиколи всичките земни кълбета и си кацне пак у дома. Нищо и никакъв човечец се качи други път и дорде го чуеш да рече „пррр…“ над главата ти, изгуби се и още не ти изсъхнала плюнката, ходил в Ерусалим и си иде хаджия.

    Учен свят! Дяволски свят! И по звездите почнаха като кози да се катерят, и на морското дъно слизат чак раци да ловят — да се чудиш и маеш просто!

    И не само големите, а и малките се специализираха и се отракаха тъй, че не можеш и приказките им да разбереш вече. Ей на, на наша Пена, сестрата, хлапето да вземем. Свърши не довърши шести клас, прибраха го в киното при машината. Стоя, колкото стоя там, направиха го помощник-оператор и сега върти оня ми ти чекрък и ги дъни едни думи — чудесия.

    — Вуйчо — вика, — аз — вика — мога да разглобя цяла опература бурма по бурма и пак да я направя аламинут. И адактора — вика, — и фор… фор-фер… щеркера, и всичко!

    — Какво е това фър-фър-щъркел? — питам го.

    А то:

    — Не е — вика — фър-фър-щъркел, а фор-фер-щеркер, форферщеркер!

    Виж каква дума само, можеш ли я каза наведнъж, а? Аз от три месеца си я повтарям като молитва и пак не мога да я докарам. Германска дума била, пуста да остане! Голям напредък, голямо нещооо! Разглоби му едно радио, един грамофон, да речем, електрически звънец, ютия, армоника и каквито щеш още главни машини тури им частите в една торба, раздрусай я, разбъркай ги, колкото щеш, щом му ги дадеш — ще ги сглоби, ще ги направи наново всичките. Амии! Ще ги направи аламинут! Такъв един келеш се е извъдил, да му се не надяваш.

    Майстория, баджанак, майстория, техника и бързина! В наше време, дорде достигнеш по-голяма служба, побелеят ти и веждите от старост, а сега срещнеш някое голобрадо офицерче:

    — Какъв сте, ваша милост?

    — Майор! Подполковник!

    — На каква служба сте, моля?

    — Началник на отделение! Областен доктор! Инспектор по залесовките!

    Още не си залесило територията под носа, и инспектор! Ди-рек-тор!…

    Ами тъй ли правехме ние с младите момичета някога, а? Тъй ли се любехме? Хванеш се на хорото най-напред срещу нея, че я поглеждаш и стрелкаш с очи, че пъшкаш и най-после се редиш да й намигнеш и тя я те видяла, я не. Чак след това ще се пресрамиш да се хванеш до нея, тя ще ти подаде кутрето си, ще извие глава на обратна страна, ще се зачервите и двамата, ще ви засъхнат езиците и нито ти ще можеш да речеш думица, нито тя. Сега Аламинут! Едно поклонение, значи, една хватка през кръста, залепнат един в друг, сякаш им правят опаковка, и ето ти тебе румба!

    Бързат сегашните млади, бързат. И всичко се е хукнало, сякаш никой го гони. И призовките бързат, и изпълнителните листове, и сроковете на полиците, че даже и ражданията изпревариха закона за насърчението им.

    Този петък не, а миналия отишло на Антона Куйката момчето с годеницата си да си вадят вула за сватба. Наместникът им рекъл по-напред да си извадят медицински свидетелства, че са честни, почтени и здрави. Отишли те, прегледал ги докторът и двамата на бърза ръка, написал им свидетелствата, върнали се и получили вулата. Това било в петък, значи. В съботата се стягали, приготовлявали, насам-натам и в неделя — сватба! Проточила се една церемония — със зурлите му, с тъпаните му, с играчите му, а булката — света водица ненапита — мъдри ли се, мъдри. Влезли в черковата, застанали отвътре до вратата и чакат попа. По едно време, както си стояла тя, изведнъж прежълтяла, охнала и се хванала с две ръце през корема. Загърчила се оная ми ти невяста, засвивала се, заохкала, запъшкала и дорде се приготви попът за венчания — тя се окотила в черквата. Окотила се като нищо за срамотите! Е, станалото — станало, то срам се със сапун не опира, но не ми е там думата.

    Техника, баджанак, техника и бързина! Това искам да ти кажа. На, пресметни сам: кога я прегледа тоя доктор, значи, кога й издаде свидетелство, че е честна и за пред хора, кога туй-онуй и кога свари да роди две кила и триста грама копелдаш!

    Аламинут просто! Аламинут и — толкоз!
    Край

    [email protected]
  18. 18 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3683 Неутрално

    "Той си отиде признат, но неразбран...". Началото на предговора от томчето "Избрано". Невероятен, човешки, приятен хумор. С една дума КЛАСИКА.

  19. 19 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 626 Неутрално

    Благодарности на колегата!
    Такива неща трябва да се припомнят и разнасят.

  20. 20 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Неутрално

    До коментар [#19] от "ivangabrovo":

    Благодаря !

    [email protected]
  21. 21 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно

    До коментар [#19] от "ivangabrovo":

    Ако наистина, както пишете в никнейма ivangabrovo, сте от Габрово , бих искал и вие, да разкажете нещо за Дядо Дянко - например ........
    Такива неща трябва да се припомнят и разнасят.
    -----
    Аз знам само , че ''Дядо Дянко си е направил хан по стария път към Шипка… И отсядали при него всякакви – от Фердинанд до обикновения керванджия. Виждали хората, че това е хубаво, и започнали да се заселват. Радвали се, като се появявал нов съсед и му помагали. Той после помагал на тях. Или започвал да работи в тяхното предприятие, или те започвали работа при него.''
    А сигурно има интересни неща ??????????

    [email protected]
  22. 22 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно

    До коментар [#19] от "ivangabrovo":

    Бих се радвал , ако поне тук във форума - не се дъвче само злободневна политика, а се разказват интересни национални и най-вече забравени местни истории....

    [email protected]
  23. 23 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно

    До коментар [#19] от "ivangabrovo":

    Ще си позволя да дам още няколко габровски примера, които докато сме в карантина и извънредно положение - ще ни направят дните по-разнообразни, а нас по- добри ..........
    --------------------------
    Пенчо Семов, Иван Хаджиберов, ...че дори и нещо за Рачо Ковача
    -----------
    Още веднъж , БАЛАГОДАРЯ !

    [email protected]
  24. 24 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Статията завършва с "... кое кара властта преди и след 9 септември 1944 г. да се страхува от перото му,". За властта преди 9.9.44 не знам (роден съм доста след споменатата година) , но властта след друга знаменателна дата в историята ни - 10.11.89 - определено се страхува от перото му...

  25. 25 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 572 Неутрално

    А що се отнася до абзаца "През 1969 година, година след смъртта на Чудомир, домът му е обявен за музей. В него е включена освен неповторимата атмосфера и художествено-документална експозиция. В него са опазени повече от 15 000 оригинални ръкописа, рисунки, скици, книги, писма и лични вещи." какво да кажа... Той явно е посветен на къщата на Чудомир в Казанлък, където той живее до смъртта си през 1967...щото, представете си, как ли ще се поберат в къщицата от снимката 15 000 (!)"... оригинални ръкописа, рисунки, скици, книги, писма и лични вещи."??? Прочие, през 1969 се навършва не ГОДИНА, а ДВЕ ГОДИНИ от кончината на писателя...

  26. 26 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно

    До коментар [#25] от "marrad":

    Аз мога да кажа..... ако позволите, разбира се.
    Че го чакам точно този пост с тази забележка вече два дена !
    Благодаря !

    [email protected]
  27. 27 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Весело

    Ясно е, че не се отнася за Турия, САМО че :
    те така си го рекламират :)
    И всъщност не се отнася и за Казанлък, които пак така си го рекламират :)
    В Турия твърдят, че те са оригиналната
    В Казанлък - също.
    Истината е , че нещата на Чудомир са в София ... другото е парлама !

    [email protected]
  28. 28 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно
  29. 30 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Разстроено

    До коментар [#27] от "karabastun":

    ''Истината е , че нещата на Чудомир са в София ...''
    а МОЖЕ БИ отдавна са по частни колекции ..........??? :(

    [email protected]
  30. 31 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 626 Неутрално

    До коментар [#21] от "karabastun":

    Сравнително късно в живота ми Габрово стана моя град. След това вече почти 20 години работя и живея все по далеко от него /сега съм на почти 1400 км и само 20% от годината съм там/. Така, че не мога да си присвоя правото да разказвам за неща, които кореняците габровци ще могат по-добре да представят.

  31. 32 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно

    До коментар [#31] от "ivangabrovo":

    Ми ако ти е интересно - пробвай !
    Нали : ''Такива неща трябва да се припомнят и разнасят.''
    Аз съм си от Варна, ама не чакам някой от някъде , да ни напомня за място, където съм отишъл за малко ...
    -------------
    Краеведството е почти забравено в 21 век, но гледам, че на децата им е по-интересно от шаблоните, с които ги облъчват...

    [email protected]
  32. 33 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно

    До коментар [#31] от "ivangabrovo":

    За Чудомир моите деца например не бяха и чували, а им стана интересно - картини, разкази ............
    Гледам и тук ..........

    https://www.dnevnik.bg/ot_vas/novini_ot_vas/2019/06/24/3929130_purviiat_bulgarski_admiral/

    https://www.dnevnik.bg/ot_vas/novini_ot_vas/2019/06/25/3929646_kmetut_pred_svoia_teatur/

    https://www.dnevnik.bg/ot_vas/novini_ot_vas/2019/07/02/3932681_dabko_dabkov/

    https://www.dnevnik.bg/ot_vas/novini_ot_vas/2019/07/06/3934309_anton_novak/

    има някакъв интерес ..................

    [email protected]
  33. 34 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1304 Неутрално

    До коментар [#33] от "karabastun":

    а като цело кви са ти вчепетлениата, исвестен автор ли е в бг? интиресни кументари, благударности.

  34. 35 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Неутрално

    До коментар [#34] от "betona":

    Велик е !

    [email protected]
  35. 36 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 820 Неутрално

    винаги препрочитам с удоволствие чудомир. чудесно, че припомнихте някои от скиците му.

  36. 37 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 5898 Любопитно

    1. „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“

    2. „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“

    3. „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“

    4. „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“

    5. „За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“

    6. „Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“

    7. „Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“

    8. „Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“

    9. „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“

    10. „Където има брак без любов — там има и любов без брак.“

    11. „Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“

    12. „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“

    13. „Не гребенът реши главата, а времето.“

    14. „Никой не е по-силен от слабостите си.“

    15. „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“

    16. „Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“

    17. „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“

    18. „Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“

    19. „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“

    20. „Прекалено дългата почивка е ръждясване.“
    Чудомир,

    [email protected]




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.