Воденицата, описана от Иван Вазов в романа му "Под Игото", се намира в близост до пътя, който води към началната станция на седалковият лифт в северозападната част на Сопот, на около 150м южно от портите на манастира "Св.Спас".

© karabastun

увеличи
, 5295

Ключови думи към статията:

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Топ галерии

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4020 Весело

    Само дето го няма Кралича и Боримечката!
    Браво карабастуне, хубаво си цитирал Дядо Вазов!

    klimentm
  2. 2 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4530 Неутрално

    Наистина хубав спомен с текста...

  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7783 Неутрално

    Едно от местата в Сопот, което всеки трябва да посети.

    [email protected]
  4. 4 Профил на victortrt
    victortrt
    Рейтинг: 477 Неутрално

    То и в Карлово има едно място, наречено "Едно време", което всеки трябва да посети.

  5. 5 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7783 Неутрално

    До коментар [#2] от "daskal1":

    Щеше ми се да отдадем почит на Иван Вазов, починал преди 99 години на 22 септември 1921 г. .......

    [email protected]
  6. 6 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1430 Неутрално

    Иван Вазовият род произхожда от село Яновени, Корчанско - Западна Македония.
    В кърджалийските времена - около 1795г. няколко от околните села от предимно строители по занаят напускат домовете си и в дълга нишка тръгват на изток по старите римски пътища , натоварили челядта и оскъдната покъщнина на коне.
    Първата група спира в с.Ковачевица, намираща се в Чеча, Неврокопско. Втората спира в Батак, друга се отклонява към Брацигово, но основната група преминава долината на Ибъра (Марица) , където някои отсядат в Панагюрище, а други в Копривщица. Следват Клисура, Сопот, Карлово. Последната група от трийсетина семейства основават на гола поляна чудния Калофер.
    Във всички тези селища без Калофер се заселват в наричаща се "арнаутска махала". Така са казвали на идващите от Арнаутлука - така турците са наричали Кутмичевица или Горния Епир - някога населени компактно с чисти българи земи, оставили стотици, дори хиляди чисто български топоними - названия на местности, реки и планини.
    Свързващото между тях е това, че преселниците са строители от най-висока класа.
    И Ковачевица, и Батак, и Брацигово, да не говорим за Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово, че и Пловдив - са застроени с безброй шедьоври на нашата българска архитектура, цели ансамбли с черкви, мостове, конаци и улици.
    Любопитното е, че дряновското чираче Никола Фичев, отиващо да учи занаят в Брацигово при най-прочутите тогава "мещри" - майстори, бил насочен от тях назад - към Корча(Горица), към Костурско, където бил своеобразният "университет" на българските строители. Оттук произхождали архитектът на Рилския Манастир - Първомайстор Павел Йоанов, строителите на късните Атонски манастири, дебърските дърворезбари - могъща школа, построила гръбнака на българската художествена традиция през късното Средновековие.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  7. 7 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7783 Неутрално

    До коментар [#6] от "Торбеш":

    +++++++++++
    Благодаря за информацията!

    [email protected]




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.