За съжаление сме загубили способността си да оценяваме многообразито и колорита на света. Въпреки тежката си съдба, Мильо е бил всеобщия любимец на Пловдив. Чудя се ако днес се появи един нов Мильо на главната, как биха се отнасяли хората с него. За съжаление смятам, че освен ругатни, подритвания и погнусени погледи, няма да получи нищо друго и никой дори не би разбрал за съществуането му.
Някога, толкова някога ... е имало пространства за общуване - на чаршията, на площадчетата, по пазарите, където животът е текъл толкова бавно, че хората са се спирали на приказка, гражданите са се познавали с децата и роднините, историята на всяко семейство е била като книга за всеобщо четене. Днес това е немислимо, казвам го без носталгия и съжаление, просто светът е променен и обогатен до неузнаваемост, анонимност и динамика, скорост и самота, работата е всичко, общуването на човек с човек е лукс. И трябва да се цени! Може би чак сега ще оценим човешкото, преди да сме станали роботи.
Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
Помня го много добре. Наистина си беше колоритна личност. Познавам добре и няколко семейства, които се грижеха за него съвсем добросърдечно. Даваха му кошница, бележка с пари вътре и го пращаха до близкият магазин да им напазари. Може да си беше загубил донякъде разсъдъка, ама се справяше с това добре!! И явно се радваше, че може да бъде полезен... Обличаха го, верно с по-стари дрехи, перяха го и го хранеха. Интересното беше, че ходеше всеки ден в различно семейство! Просто отговаряше на добротата с доброта. Не съм съгласен с тези, които твърдят, че сега сме толкова закоравяли сърдечно!! Ако се появи сега някой като него, сигурно ще се намерят доста хора да се погрижат за него.
Във всеки град има по някой подобен образ. В Русе бяха Трутка, Колю Бомболерата, дали не и Далфата, той беше от друго измерение май. Ще го потърся тоя образ във "Великден".
Според съществуващо местно поверие, ако прошепнеш желанието си в ухото на Мильо, то ще се сбъдне... :) Колегата karabastun ме накара да се усмихна с тази галерия.
"На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
В последните 2 десетилетия това е тренд - да се правят паметници на местни, без особено значение за голямата история, личности. И интересното е, че са обикновено бронзови. Виждал съм в различни градове по Света.
Мильо - една от забележителностите на Пловдив по мое време заедно с Цариградски, който почистваше плювалниците по Главната. Мильо, бог да го прости, си пееше : Ти моме, ти моме, ти луда ли Да любиш, да любиш моето братче, хей
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
dzenlandia
Рейтинг: 532 НеутралноЗа съжаление сме загубили способността си да оценяваме многообразито и колорита на света. Въпреки тежката си съдба, Мильо е бил всеобщия любимец на Пловдив. Чудя се ако днес се появи един нов Мильо на главната, как биха се отнасяли хората с него. За съжаление смятам, че освен ругатни, подритвания и погнусени погледи, няма да получи нищо друго и никой дори не би разбрал за съществуането му.
Торбеш
Рейтинг: 1219 НеутралноНякога, толкова някога ... е имало пространства за общуване - на чаршията, на площадчетата, по пазарите, където животът е текъл толкова бавно, че хората са се спирали на приказка, гражданите са се познавали с децата и роднините, историята на всяко семейство е била като книга за всеобщо четене.
Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.Днес това е немислимо, казвам го без носталгия и съжаление, просто светът е променен и обогатен до неузнаваемост, анонимност и динамика, скорост и самота, работата е всичко, общуването на човек с човек е лукс.
И трябва да се цени!
Може би чак сега ще оценим човешкото, преди да сме станали роботи.
eti mehter
Рейтинг: 3518 НеутралноДо коментар [#1] от "dzenlandia":
BukalemunДо коментар [#2] от "Торбеш":
=======
И двамата сте прави.....а и нещата които твърдите са напълно закономерни.
Духовната хемотерапия, известна с по разпространеното наименование, интеграция......е в пълен ход.....
Избора да се интегрирате беше ваш.....
padrino
Рейтинг: 3833 ВеселоАз си мисля, че въпросът "Кой е Карабастун?" ще бъде много по актуален. 😂😂😂
Orgoglioso di essere metà Italiano 🇮🇹 e metà Bulgaro 🇧🇬kaiser
Рейтинг: 1108 Неутралнопоявява се в един епизод на ''на всеки километър'' , ''великден'' май беше
john_3volta
Рейтинг: 827 НеутралноБратя българи, учете чужди езици и особено ... родния! Бохем, зевзек и луд не са синоними!
eti mehter
Рейтинг: 3518 НеутралноДо коментар [#5] от "kaiser":
BukalemunДано не е... "8 без 10"...
charlesdegaulle
Рейтинг: 1131 НеутралноПомня го много добре. Наистина си беше колоритна личност. Познавам добре и няколко семейства, които се грижеха за него съвсем добросърдечно. Даваха му кошница, бележка с пари вътре и го пращаха до близкият магазин да им напазари. Може да си беше загубил донякъде разсъдъка, ама се справяше с това добре!! И явно се радваше, че може да бъде полезен... Обличаха го, верно с по-стари дрехи, перяха го и го хранеха. Интересното беше, че ходеше всеки ден в различно семейство! Просто отговаряше на добротата с доброта.
Не съм съгласен с тези, които твърдят, че сега сме толкова закоравяли сърдечно!! Ако се появи сега някой като него, сигурно ще се намерят доста хора да се погрижат за него.
charlesdegaulle
Рейтинг: 1131 ВеселоАпропо, имам снимка пред статуята му. Благодаря Кара, напомни ми за детството ми.
man_un
Рейтинг: 553 НеутралноВъв всеки град има по някой подобен образ. В Русе бяха Трутка, Колю Бомболерата, дали не и Далфата, той беше от друго измерение май. Ще го потърся тоя образ във "Великден".
bramasole
Рейтинг: 3520 ВеселоСпоред съществуващо местно поверие, ако прошепнеш желанието си в ухото на Мильо, то ще се сбъдне... :)
"На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-рКолегата karabastun ме накара да се усмихна с тази галерия.
tacheaux
Рейтинг: 3634 НеутралноПо-добре е да има паметници на луди отколкото на национални предатели.
PavelCZ
Рейтинг: 1674 НеутралноВ последните 2 десетилетия това е тренд - да се правят паметници на местни, без особено значение за голямата история, личности. И интересното е, че са обикновено бронзови. Виждал съм в различни градове по Света.
E PLVRIBVS VNVMШакир Зулов
Рейтинг: 641 ЛюбопитноМильо беше либерал,затова мноо го обичаха.🐵
Много съм простGopeто
Рейтинг: 2155 ВеселоПо време на соц-а с Мильо наричахме милиционерите. Днес паг така ги наричаме, след като Борисов и Гешев ги реабилитираха покрай корона вируса.
"За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петровnby39598040
Рейтинг: 5 НеутралноМильо - една от забележителностите на Пловдив по мое време заедно с Цариградски, който почистваше плювалниците по Главната.
Мильо, бог да го прости, си пееше : Ти моме, ти моме, ти луда ли
Да любиш, да любиш
моето братче, хей
karabastun
Рейтинг: 8162 ВеселоМестото е селфаджийско и инстаграмско - отвсекъде :)
[email protected]