Първоначалното изграждане на този исторически православен храм – първият български в Пловдив - е свързано с борбата за национално самосъзнание и за самостоятелна българска църква, особено активна през 40-те години на XIX в. 
Най-дейни са българите, населяващи плътно западния крайбрежен пловдивски квартал „Мараша“, които още през 1846 г. се обединяват от идеята за изграждане на български храм в тази чисто българска махала.

© karabastun

увеличи
, 4863
Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1617 Неутрално

    Отново интересна галерия, от която човек може да се поучи.

    Този тип нео-класически православни храмове - има ги и в Гърция, и в Румъния, и в Русия, виждал съм ги и на други места, са строени обикновено през XIX век и са доста далече от духа на православието и доста нехармонично комбинират византийски, възрожденски и западноевропейски елементи. Но са били модерни за времето си като архитектура. На мен ми въздействат студено.

    E PLVRIBVS VNVM
  2. 2 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1617 Неутрално

    Апропо, такава е и катедралата на Хелзинки, както и Исакиевския събор в Петербург. Там изобщо не се усетих като в православен храм.

    E PLVRIBVS VNVM
  3. 3 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3423 Неутрално

    Много красив иконостас.

    Любовта ще спаси света!!!
  4. 4 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1174 Неутрално

    Чудесен материал, и текста и снимките. Благодарско.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  5. 5 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7370 Любопитно

    До коментар [#1] от "PavelCZ":

    Как е изглеждал този храм, посветен на светеца Победоносец, днес не можем да си представим в подробности, защото той не оцелява. Само 30 години по-късно, по време на последните боеве за освобождението на Пловдив в началото на януари 1878 г., граната от руско оръдие случайно пада върху храма и го разрушава непо­правимо. Единствените сведения можем да почерпим от известната фотопанорама от 1874 г., направена от големия пловдивски фотограф Димитър Кавра. Вижда се западната част от тогавашния град и храм с двускатен покрив, не по-тесен от този на съседната черква „Св. Харалампий“.

    [email protected]
  6. 6 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7370 Любопитно

    Можем да предположим, че тя също е трикорабна псевдобазилика. Източната олтарна стена завършва с овална апсида. В дълбочина при северозападния край на храма, добре се очертава неколкоетажна камбанария, на която се виждат двата най-горни етажа с квадратен план. Кулата завършва с четиристенен островръх покрив.

    [email protected]
  7. 7 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7370 Любопитно

    В продължение на три години енориашите отново събират средства за възобновяване на храма. През февруари 1881 г. църковно-училищното настоя­телство, председателствано от известния учител и революционер Георги Крумов, поканва за експертиза вещи лица със задача да преценят какви са възможностите за възстановяване на сградата. Тяхната препоръка е за съба­ряне на непоправимата вече развалина и за строеж на нова черква по нов проект. Взето е решение за събиране на още средства и построяване на подобаващ възпоменателен храм, който да напомня на поколенията за освободителите, навлезли в Пловдив на 4 януари 1878 г. оттук, от най- западните части на града. Георги Крумов публикува специално възвание, чиито трогателни слова са отправени „не само пред нашите братя българе, находящи се в града, но и изобщо и пред всичките наши братя в Отечеството да ни дадат ръка, сиреч помощи за съграждание на църквата...“.

    [email protected]
  8. 8 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7370 Любопитно

    Църковното настоятелство поканва видния пловдивски гражданин и архитект Йосиф Шнитер да извърши необходимите инженерни проучвания и да изготви архитектурен проект. Много скоро, през месец май същата година, той завършва проектантската работа и създава проект на първия следосвобожденски храм в града.

    [email protected]
  9. 9 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7370 Любопитно

    Междувременно пристигат средства от различни краища на свободна България и извън границите й. Особено щедри дарения дават генерал- губернаторът на Източна Румелия княз Алеко Богориди, секретарят му Гаврил Кръстевич, Пловдивският митрополит Панарет, видните политици и общественици Йоаким Груев, Драган Манчов, Георги Консулов, Михаил Маджаров, Костаки Пеев и редица други. Населението на квартала се включва масово в разчистването на развалините и в изкопните работи за основите на новия градеж. На 17 май 1881 г. тържествено е положен първият камък на новия пловдивски храм.

    [email protected]
  10. 10 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7370 Любопитно

    За една година сградата била издигната до нивото на покривните конструкции и тогава съвсем навреме настоятелството получило крупни дарения от големия български благодетел Евлоги Георгиев - 600 златни франка и от митрополит Панарет Рашев от Букурещ - 300 златни франка. Към средата на 1883 година строежът е завършен и старият иконостас е монтиран отново. Освещаването се извършва на 26 октомври 1883 г. - Димитровден, с ар­хиерейска света Литургия в присъствието на множество пловдивски граждани и гости.

    [email protected]
  11. 11 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7370 Любопитно

    До коментар [#1] от "PavelCZ":

    Архитектът Йосиф Шнитер бил добре запознат с постиженията на руския класицизъм от XIX в. и това повлияло на работата му. Той спазва възрожденската традиция на трикорабните псевдобазилики, но придава усещане за кръстокуполност във вътрешното пространство на наоса. От запад издига емпория, а от изток завършва олтарното пространство с голя­ма, извисена до покрива апсида. Входовете от север и от юг оформя с представителни стълбища и портици в дорийски стил, които завършват с триъгълни фронтони. Между тях и над средния кораб изгражда купол с висок цилиндричен барабан и полусферично покритие. Десетте прозореца на купола, разделени външно с пиластри и оформени с полукръгли арки, позволяват на светлината да навлиза обилно в храма. Над западния вход през 1903 г. е прибавена двуетажна камбанария, проектирана отново от арх. Йосиф Шнитер. Тя се носи от четири квадратни стълба, а горната част е оформена от отвори с полукръгли арки, отделени с пиластри в йонийски стил. Камбанарията завършва с купол в сложна форма с четири кръгли отвора, под които релефно е отбелязана годината на построяването й.

    [email protected]
  12. 12 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7370 Любопитно

    До коментар [#3] от "hope":

    Вътрешността на храма се украсява от стария, добре запазен и висок възрожденски иконостас, чиято резба е изпълнена в модерния за средата на XIX в. в нашите земи стил ампир. Най-забележителните сред големите олтарни икони са на зографа Никола Одринчанин (от 1845 г. и 1849 г.), рисувал през 40- те години на XIX в. в редица пловдивски църкви. До тях са творбите на дебърския иконописец Иван Георгиев - Спаовски, работил в началото на XX в. в Пловдивско. Синът на Никола Одринчанин - Милтиади, също оставил своя творба - иконата „Св. Харалампий“. Стените на храма не са били изписани, с изключение свода на купола, където е изобразен Благославящият Иисус Христос.

    [email protected]




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.