На тази дата през 1994 г. Александър Солженицин се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си. След издаването в чужбина на "В първия кръг" (1968 г.) и "Раково отделение" (1968—1969 г.), и получаването на Нобеловата награда (1970 г.), конфликтът с властите се изостря. На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия.<br /><br /><strong>Чрез неговото творчество света научава за концентрационните лагери в СССР, наречени "ГУЛАГ". </strong><br /><br />На снимката: Александър Солженицин като капитан в съветската армия през 1944.
виж повече
Солженицин е роден на 11 декември 1918 в Кисловодск, Русия. <br /><br />Умира на 3 август 2008 г. в Москва.<br /><br />На снимката: Писателят по време на депортирането му през 1946 година.
виж повече
Следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в Червената армия. Получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой бивш съученик. <br /><br />Снимка на Александър Солженицин след освобождаването му през 1953 г.
виж повече
Затворен е за осем години — от 1945 до 1952-ра — без съд по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка - затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Описва тамошните си преживявания в романа "В първия кръг".<br /><br />На снимката: Солженицин играе тенис във Върмонт на 30 Юли 1975 година. 
виж повече
Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в "Един ден на Иван Денисович" и "Архипелагът Гулаг".<br /><br />На снимката: Александър Солженицин в ляво и германският му домакини, автор Хайнрих Бьол на разходка в Langenbroich, Германия на 14 февруари, 1974 г.
виж повече
През 1952 г. Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в ташкентската болница през 1954 година. Престоят му там е отразен в повестта "Раково отделение".<br /><br />На снимката: Солженицин прегръща синовете си и съпругата си Наталия при пристигането на семейството в Цюрих на 29 март 1974 г от Съветския съюз.
виж повече
По време на управлението на Никита Хрушчов Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.<br /><br />На снимката: Александър Солженицин раздава автографи във Вашингтон на 13 юни 1975 г.
виж повече
Разказът "Един ден на Иван Денисович" (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР.<br /><br />Снимката е от 1975 г. в щата Върмонт.
виж повече
След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват по системата на т.нар. самиздат (<strong>това е </strong>форма на независимо, частно и най-често тайно печатане и разпространяване на литература, която по някаква причина не може да стигне до читателите по утвърдените начини. За самиздат се говори главно в тоталитарни държави със силна цензура, готови да репресират инакомислещите автори, а самиздатските произведения нямат особена полиграфична стойност (в повечето случаи става дума за преснимани или преписани и предавани от ръка на ръка свитъци хартия)<br /><br />На снимката: Солженицин  по време на реч  в Харвардския университет на 9 юни 1978 година. Това е първата му голяма поява в Съединените щати.
виж повече
Неговото "Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели", в което той настоява за премахване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на "В първия кръг" (1968 г.) и "Раково отделение" (1968—1969 г.), и получаването на Нобеловата награда (1970 г.), конфликтът се изостря още повече.<br /><br />На снимката: Снимката е направена на интервю за Френската телевизия в Париж на 17-ти септември 1993 г.
виж повече
На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. КГБ откриват ръкописа на първата част на "Архипелаг ГУЛаг". След по-малко от седмица съветските власти предприемат репресивни мерки срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.<br /><br />На снимката: Снимка с жена му Наталия при пристигането му на летище Владивосток след изгнанието му през май 1994 година.
виж повече
Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. той се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.<br /><br />На снимката: Снимка посрещането на писателя от май 1994 година.
виж повече
Критиците на Солженицин го смятат за радикален, защото - според техните твърдения - той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век и критикува както комунизма, така и капитализма.
виж повече
През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25000 долара).<br /><br />На снимката: Александър Солженицин приема поздравленията от стотици хора в проливен дъжд на среща на гара Ярославъл след пристигането си в Москва на 21 юли 1994 година.
виж повече
Двутомният труд на Солженицин "200 години заедно" (отчасти базиран върху неговия ръкопис от 1968 г. "Евреите в СССР и бъдещето на Русия", в който е използвал изрази от рода на "ленинско-еврейска революция", от мнозина се смята за антисемитски. Редица книги и статии биват написани, за да оборят тези твърдения на Солженицин<br /><br />На снимката: Солженицин разговаря с възрастен жител на село Милцево, Русия, югоизточно от Москва на 01 Септември 1994. 
виж повече
Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г., от сърдечен удар в Москва.<br /><br />Известни негови цитат: "За една страна да има велик писател е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните". <br /><br />"В нашата страна лъжата не е просто морална категория, а стълб на държавата".<br /><br />"Думата реформа единствено прикрива процеса на кражба на национално наследство".<br /><br />На снимката: Снимка от 12 юни 2007 заснета  в дома му близо до Москва с двамата му сина.
виж повече
, 13626

Дневник

Ключови думи към статията:

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 5 юни 2023 г.

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 5 юни 2023 г.

виж повече
Фотогалерия: Бъдещето на бронзовите статуи в Тоскана

Фотогалерия: Бъдещето на бронзовите статуи в Тоскана

виж повече
Фотогалерия: Рамен с изопод за авантюристично настроени клиенти

Фотогалерия: Рамен с изопод за авантюристично настроени клиенти

виж повече