Фотогалерия: Седемте най-живописни български манастира, които си заслужава да посетиш

Каква история и паметници на културата имаме! Великолепно!

• 2 64
• Докладване

Относно снимка 3 за Басарбовския манастир.

Пред манастира има перманентно над 50% румънски автомобили и се говори румънски масово.

Причината е че когато руските войски се завръщали към Русия със мощите на Св. Димитър Басарбовски във Букурещ бушувала чумна епидемия. Но когато мощите влезли във града епидемията спряла, мощите останали във града и оттогава Димитър е пазителя на Букурещ.

Та затова е много тачен във Румънско.

• 1 78
• Докладване

Чудесна идея за галерия, много хубави снимки. Поздрави за автор/ката.

• 4 33
• Докладване

Всичките ни манастири са хубави и съхраняват Българската история. Тези на снимките наистина заслужават да бъдат посетени

• 1 33
• Докладване

Наистина са живописни, и не само тези. Само около София има около 100 манастира, и все на прекрасни места.

• 0 32
• Докладване

Неделя, господине неделя празнуваме православните християни като ден на Господа наш Иисус Христос. Оттам и думата "возкресение" на старобългарски.

• 3 25
• Докладване

Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята "Славянобългарска история" сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.

Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.

Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак.

Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.

Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката.

Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.

Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.

Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.

Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той оздравял напълно.

Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.

Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата "Три светители".

През 1767 г. генерал Петър Салтиков отнесъл светите мощи на св. Димитрий Басарбовски от с. Басарбово в Букурещ.

Двеста тридесет и осем години по-късно, на 27 октомври 2005, по молба на Н.Св. Българския патриарх Максим Негово Блаженство Румънският патриарх Теоктист направи безценен дар на Басарбовския манастир - икона с образа на св. Димитрий, в която е вградена частица от светите му мощи.

Манастирът е издигнат край родното село на светеца и отстои на десет километра южно от гр. Русе. В него иконата със светите мощи бе положена за съхранение и поклонение.
http://www.pravoslavieto.com/life/10.27_sv_Dimitar_Basarbovski.htm

• 0 26
• Докладване

А Разбоешкият манастир до Годеч ?

http://pravoslavieto.com/manastiri/razboishki/index.htm

• 1 20
• Докладване

По разни стечения на обстоятелствата съм посетила доста манастири в страната и дори имам карта на манастирите в България, подарена ми от монахините в с. Врачеш до гр. Ботевград. Та по картата са обозначени 161 действащи и не действащи манастири.Доста са изоставените не действащи манастири.

• 2 27
• Докладване

В текста към №1 не е уточнено,че също е от Басарбовския манастир.

• 0 19
• Докладване

До коментар [#9] от "vvh14306004":

http://www.diocese-ruse.org/cloister/dimitrii_basarboski.html

"На 10 юли 1774 г. завършила една от многото Руско-турски войни и в с. Кючук Кайнарджа бил подписан мирен договор. Русия била победителка. Клауза в договора давала право на Русия да покровителства православните християни на територията на Османската империя. Генерал Иван Петрович Салтиков († 1805 г., син на генерал-фелдмаршал Пьотр Семьонович Салтиков †1772 г.), трябвало да пренесе мощите на св. Димитрий Басарбовски в Русия. Пътят им минавал през Букурещ. Там стигнали на 13 юли 1774 г.

В града имало чумна епидемия. След като мощите влезли в Букурещ никой повече не умрял от чума. Жителите на града, между които имало много българи-емигранти, изпросили от генерала да остави мощите в Букурещ. Важна роля за това изиграл преводача българин Димитър Мент Поклонник. Това станало при светителството на Унгро-Влашкия митрополит Григорий ІІ (1760-1777 г.). И до днес св. мощи се намират в катедралата „Св. св. Константин и Елена”, сега Патриаршеска. "

• 0 18
• Докладване

Добри и деи за пътешествия.

• 1 20
• Докладване

Благодаря за галерията!

• 1 23
• Докладване

До коментар [#9] от "vvh14306004":

Благодаря за написаната история.Съжалявам че живях по време на комунизма когато ни бе забранено да учим религия за да знаем че не партията а духовенството е гръбнака на нацията.Дано нашите деца имат щастието да се докоснат до тази вечна и нямаща край истина.

• 4 23
• Докладване

Най-много съм посещавал Рилския, Троянския, Дяновския и Къпиновския манастири. На Рилския ходехме често като студенти, ей така ,за няколко часа разходка, а един път като туристи прекарахме няколко дни на палатки на партизанска поляна. На Троянския ходех почти всяко лято от 74 до 82г., имахме пионерски лагер там, в реката имаше страхотни раци и мряна, също и ботаническата градина. Там най-много ми харесва. На Къпиновския ходехме на плаж на дълбокия вир на р.Веселина. И там имаше раци и вечер правехме огън и купон. Скоро ходих, много е мръсно, а реката мъртва.

• 0 15
• Докладване

Който иде до Бесарбовския манастир по пътя може да види и Ивановските скални църкви - до поне една има лесен достъп и е със запазени средновековни стенописи.

Черепишкият манастир е близо до София и много интересен със запазените си жилищни постройки. До него има бонус - изоставена семинария и църква, която външно е почти копие на "Света Неделя".

• 0 19
• Докладване

"В наши дни обителта развива печеливш туризъм, рекламирайки навред офертите си за почивка в луксозната му хотелска част. А разположеният в съседство туристически комплекс с ресторанти, къмпинг и открит плувен басейн отправя на дошлия да се усамоти поклонник неустоими светски изкушения."
Ето тази част не само не харесвам, а даже ненавиждам в нашите манастири. Същото е и в иначе хубавия Дряновски манастир - манастирската част бедна, а хотелската - ремонтирана и с табела на Кока-Кола "Дряновски манастир"...Или пък многобройните сергии и кебапчийници в Бачково. Свети места са това, да може човек да се отпусне, да се помоли, да помисли, не и там да яде и да пие.

• 0 17
• Докладване

Пропуснали сте уникалния Аладжа манастир...

• 0 17
• Докладване

До коментар [#27] от "hh_lol":

Айде отиди в които и да е манастир в ЧУЖБНИНА и сравни - отиваш в църквата леш - няма свещници, половината неизрисувана а черна (вс еедно изгоряла). Сградния фонд под всякаква критика. Отпред - панаир с кебапчета въртележки и т.н. Абе много зле. Нищо духовно чисто за пари - ама грозно та дрънка. И после МУТРОПОЛИТА го возят с Ауди 8 и пръска светена вода от локвите, през които минава...

• 1 17
• Докладване

"Исус не е дошъл да научи хората
как да строят високи църкви и грамадни манастири
до мизерните къщички и мрачните студени домове.
Той е дошъл да направи
от сърцето на човека храм,
от неговата душа олтар
и от съзнанието му цар."

Джубран Халил Джубран

• 0 15
• Докладване