"По-добре финасова криза отколкото криза на морала". Тези събития не трябва да се повтарят. Дали в лагера са били евреи, цигани, поляци, немци или руснаци няма значение. В лагерите са били преди всичко жени и мъже, а след това етноси и националности

• 3 81 Коментарът е обиден или неуместен

№ 26... Тъжно, но все пак символ на тържеството на живота, сред толкова много смърт...

• 2 27 Коментарът е обиден или неуместен

Разтърсаща галерия!

• 5 42 Коментарът е обиден или неуместен

http://pixtale.net/2015/01/auschwitz-survivors-70-years-on/
цялата галерия ПО НОРМАЛЕН начин, без да се презарежда всичко на всеки клик върху снимка...
ОПРАВЕТЕ СИ САЙТА

• 6 35 Коментарът е обиден или неуместен

Първоначално на масово унищожение са подложени цигани, евреи и съветски военопленници, а след пораженията на Германия на източния фронт на унищожение в концлагерите са подложени и руснаци, украинци, поляци и белоруси.
Общо в над 1500 концентрационни лагери са били 16 милиона човека, от които са загиннали - директно или от болести около 11 милиона.
Големите концлагери (с пленници над 10 000 души) са над 60.
В някои от концлагерите са били организирани въстания.
Първото въстание в концлагер е станало в концлагера Собибор в Полша.
Там повече от пленените са били избивани още първия ден.
Ръководител на въстанието е пленника - лейт.А. Печорский.
Въстаналите концлагеристи първо успяли да ликвидират поединично 12 есесовци - немци, после ликвидирали 38 работещи в лагера, като охранители - украинци, но не всички.
От избягалите 320 при бягството загинали около 80.
Отказали да участват и да бягат - около 130, те всички са разстреляни на следващия ден.
Избягалите са преследвани две седмици.
Заловени са около 170, които са разстреляни веднага.
Други още около 90 са издадени на нацистите от полското население и също веднага разстреляни.
До края на войната са доживяли 53 от възстаналите избягали концлагеристи.
Ръководителят - Александър Печорский се добира до Белорусия, където воюва срещу нацистите в партизански отряд, после в щурмови батальон на 1-ви Прибалтийски фронт, където през 1944г. е тежко ранен и върнат в тила. Александър Печорский доживял до 1990г в Ростов на Дон.
---
Вчера бе взето решение да се разсекретят и извадят за всеобщ достъп абсолютно всички документи за концлагерите.
Към това, което е всеизвестно - за броя на убитите, от кои етноси са, как са ги вкарвали и какво са изживяли ще се добави и една засега скривана от неспециалистите информация - за есесовците, охранителите, зондеркомандите, вътрешните съдействащи на есесовците, предателите от местното население.
С имената им и кървавата дейност, която са извършвали.
И предстоят много неприятни истини да преглътнат по горния ред не само немци, но и украинци, евреи и поляци.

• 3 24 Коментарът е обиден или неуместен

MARIA SALVADOR
1/27/2015
Преди доста години имах възможност да посетя мемориала Яд Вашем. Сега не знам как е, но тогава извървях кратък, но жестоко мъчителен път през един коридор. В този коридор, по стената отдясно имаше абсолютно еднакви правоъгълни стъклени витрини. На всяка от тях имаше знаме на страна, прегазена от нацистите. И броят на жертвите. А зад стъклото...зад стъклото имаше...Детски обувки. Кичури коса. Парче гребен. Стара фотография. Вещи. Лични вещи от нещастниците, изгорени в лагерите. Ужасяваща гледка. Неописуема. И тогава стигнах до една празна витрина. Съвсем празна. С едно знаме и едно име. Бяло, зелено, червено. България. "Уважаеми посетители, в тази витрина няма нито една лична вещ на депортиран и убит, защото България спаси своите евреи. Затова тази витрина е празна. Защото те остават живи." Сигурно до края на дните си няма да забравя тази витрина. Тази празна витрина с тия няколко реда на нея. Стоях там все едно са ме посадили. Стоях и гледах. Знам ли и аз какво. Някакъв мъж приближи, попита ме нещо. Едва на третия път го чух- питаше дали съм добре. Погледнах го с недоумение. Плачете, госпожо. Добре ли сте. Усмихнах се, кимнах. Не съм усетила, че плача. Понечих да продължа. Сигурно някой от близките Ви...продължи онзи мъж. Заклатих глава в отрицание. Посочих витрината. Той ме погледна. И се досети. А, Вие сте българка. Кимнах, неспособна да кажа нищо. Бихте ли изчакали момент, госпожо. Не знаех защо, но не бързах. Свих рамене. Мъжът изчезна. След малко се появи. С една жена. Тя можеше да е на 70, но можеше и да е на 90. Неопределима възраст. Че беше много възрастна, нямаше съмнение. Снежнобели коси. Фини ръце. Красиви ръце. Въпреки възрастта и артрита. И очите й. Тези спокойни, усмихнати очи, които се впериха в мен с нещо средно между любопитство и възхита. Мъжът й каза нещо, тя пак се усмихна. И за мой потрес рече- значи Вие сте от страната на спасението. На чист български. Родителите й били от Пловдив. Спасили се, самата тя била под 14 годишна. Никога не се върнала в България. А толкова исках, рече. Толкова се радвала да види българин. Идея си нямам как съм я гледала. Тя говореше български. Да, архаичен. Да, леко странен. Но чист български. След толкова години. След цял един живот. Неописуемо преживяване. Все още виждам ония очи. И онази усмихната дама, която нарече България " страната на спасението". Бог да прости жертвите. А ние да не ги забравяме. Никога!

• 7 76 Коментарът е обиден или неуместен

Бог да благослови оцелелите от лагерите.Радвам се,че хора като Димитър Пешев не допуснаха наши български евреи да бъдат изпратени в тези лагери.
Нека не забравяме тези черни,срамни времена за човечеството и нека няма милост към виновните!

• 2 29 Коментарът е обиден или неуместен

Ужасяващи истории,да се чувстваш виновен че си оцелял след Аушвиц и да не говориш за това 60 години.Само по себе си говори достатъчно. Всеки път когато гледам подобни документални снимки или филми оставам потресен от видяното.

• 3 16 Коментарът е обиден или неуместен

За съжаление тази склонност към самоизтребване има противно много примери. Африка, Арабия, Украйна.
Боже, безсърдечен ли си? Или само ние - творението ти?

• 1 14 Коментарът е обиден или неуместен