Строежът на вилата започва през 1690 г. от миланеца Джорджо II Клеричи (1648–1736).
виж повече
Семейство Клеричи, произхождащо от северната част на езерото Комо, натрупва голямо богатство благодарение на търговията с текстил на Джорджо I (1575–1660) и на синовете му Пиетро Антонио (1599–1675), който получава титлата маркиз, и Карло (1615–1677), който става собственик на множество палати в Милано и Брианца.
виж повече
Синът на Карло, Джорджо II, наследява богатството и важна социална позиция. Той става сенатор през 1684 и през 1717 г. е номиниран за председател на Сената.
виж повече
Джорджо ІІ замисля вилата в Тремецо като истински манифест на успеха на семейството си.
виж повече
Неговият 21-годишен пра-правнук Антонио Джорджо (1715–1768) наследява огромното богатство и довършва строежа на вилата. Антонио Джорджо е барон на Соцаго, маркиз на Кавенаго, рицар на Златното руно и милански патриций с интензивен живот: той е чаровен, щедър прахосник, собственик е на пехотен полк и е колекционер на шедьоври на изкуството.
виж повече
Антонио Джорджо поръчва на Тиеполо фреските за къщата си в Милано. Умира през 1768 г., след като е прахосал цялото богатство. (На снимката е срещуположното градче Беладжо.)
виж повече
Клавдия – дъщерята на Антонио Джорджо и съпруга на граф Виталиано Бигли, е последната от семейство Клеричи, която владее вилата в Тремецо. Продава я на Джан Батиста Сомарива през 1801 г.
виж повече
Джан Батиста Сомарива (1760–1826) е една от най-представителните фигури на оформящата се буржоазия в следреволюционния период.
виж повече
Вероятно роден в Сан Анджело Лодиджано във фермерско семейство, той учи право с помощта на благодетел и става адвокат.
виж повече
Практикува професията си в Лоди, жени се и има двама сина. (На снимката е входът към втория етаж на вилата.)
виж повече
През 1796 г. се премества в Милано и започва политическа кариера: става член на Общинския съвет, представлява Ломбардия по време на Конгреса в Реджо, а след това става генерален секретар на правителството на Цизалпийската република. (На снимката е таванът във фоайето.)
виж повече
Когато австрийците пристигат в Ломбардия, Сомарива бяга в Париж, където се сприятелява с Наполеон. (На снимката са Марс и Венера в централното фоайе на вила Карлота.)
виж повече
Когато Франция си възвръща властта, Джан Батиста Сомарива се връща в Милано и става член на правителството на Втората Цизалпийска република. (На снимката е централното фоайе на вилата с монументалния фриз на Торвалдсен "Влизането на Александър Велики във Вавилон".)
виж повече
Тази важна позиция му позволява да натрупа огромно богатство: той купува палат в Париж и вилата в Тремецо. Получава титлата граф, а след това и маркиз. (На снимката е Залата на кредата с произведения на Антонио Канова (1757–1822).)
виж повече
През 1802 г. е кандидат за вицепрезидент на Република Италия, но Наполеон предпочита Франческо Мелци д’Ерил пред него. (На снимката е Терпсихора на Антонио Канова.)
виж повече
В този момент политическата кариера на Сомарива внезапно спира. (На снимката е прочутата картина на Франческо Хайес "Последната целувка на Ромео и Жулиета".)
виж повече
След като се оттегля от обществения живот, Сомарива се опитва да възстанови престижа си във висшето общество, като става важен колекционер на художествени произведения. (На снимката са още от произведенията на А. Канова.)
виж повече
Така той създава необикновен музей във вилата си на езерото. Благодарение на богатството и контактите си, Сомарива колекционира антични и съвременни художествени шедьоври. (На снимката е таванът на една от стаите на първия етаж.)
виж повече
Сомарива умира през 1826 г., а един от синовете му – Емилио, вече е убит, биейки се в Испания през 1811 г. (На снимката е статуята на Паламед на Антонио Канова.)
виж повече
Вторият му син, Луиджи, наследява цялото семейно богатство и собственост, но внезапно умира през 1838 г. Наследството е разделено между съпругата му – френската благородничка Емилия Сейер, и многобройни роднини. (На снимката е "Каещата се Магдалена" на А. Канова.)
виж повече
Вилата е продадена, а Емилия остава в Тремецо в по-малка къща и започва да се занимава с благотворителна дейност. (На снимката е "Купидон и Психея" на А. Канова.)
виж повече
Тя запазва за себе си собствеността върху семейния параклис, където се намират надгробните паметници на семейство Сомарива.
виж повече
Вилата в Тремецо е продадена през 1843 г. на принцеса Мариане от Нидерландия – съпругата на принц Алберт от Прусия. Цената (780 хил. лири) е десет пъти по-голяма от сумата, платена от Дж. Сомарива на семейство Клеричи 40 години по-рано.
виж повече
Принцеса Мариане дава вилата като сватбен подарък на дъщеря си Карлота (1831–1855) по повод брака ѝ с Георг от Заксен-Майнинген (1826–1914). Семейство Заксен-Майнинген разглежда вилата като строго частна резиденция и я използва като лятна къща. (На снимката е библиотеката на Георг ІІ Заксен-Майнинген.)
виж повече
Семейството не прави никакви значителни промени по сградата. Те продават останките от художествената колекция с изключение на някои статуи и картини, и се посвещават на грижите и обогатяването на градините (за тях в друга галерия), въвеждайки голямо разнообразие от редки и екзотични видове. (На снимката е трапезарията на вилата.)
виж повече
Карлота умира през 1855 г., когато е само на 23 години. Вилата принадлежи на Заксен-Майнинген до избухването на Първата световна война. По време на войната вила Карлота не е секвестирана от италианската държава като други имоти на вражески субекти в Италия, а е поставена под управлението на администратор. (На снимката е салонът с копие на Тициановата "Венера Урбинска", купено през 1901 г. от Георг ІІ.)
виж повече
След края на войната сградата е в риск да бъде продадена на търг в полза на Opera Nazionale Combattenti. Благодарение на силната воля на сенатор Джозеф Бианкини и на Ротари клуб в Милано вилата най-накрая е поверена на Ente Villa Carlotta – фондация, която е специално създадена с кралски декрет на 12 май 1927 г. (На снимката е спалнята на сем. Заксен-Майнинген.)
виж повече
Тази фондация продължава и до днес да се грижи за вилата в Тремецо и използва всички приходи от входните такси за поддържане и запазване на сградата, художествените произведения и градините. (На снимката е коридорът на втория етаж.)
виж повече
Вилата е отворена за посещения от 13 до 27 март и от 17 октомври до 8 ноември от 10 до 18 ч, а от 28 март до 16 октомври от 9 до 19.30 ч. Билетът за възрастни е 9 €, за хора над 65 г. – 7 €, за студенти – 5 €, а децата под 6 години влизат безплатно. (На снимката е една от фреските на първия етаж.)
виж повече
, 32103

baba_zozolana

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 27 септември 2023 г.

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 27 септември 2023 г.

виж повече
Фотогалерия: Световните снимки на деня - 26 септември 2023 г.

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 26 септември 2023 г.

виж повече
Фотогалерия: Световните снимки на деня - 25 септември 2023 г.

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 25 септември 2023 г.

виж повече

Топ галерии

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 27 септември 2023 г.

Фотогалерия: Световните снимки на деня - 27 септември 2023 г.

виж повече