Моите уважения към жената, но е важно да се отбележи, че има много български пенсионери, които също живеят сами по селата и работят всеки ден от живота си, без никой да ги снима и да прави истории от тях.
"Ако протегнеш ръце към звездите няма да останеш с шепа кал."
"Фермата на австралийката се намира на 700 км северозападно от Сидни." - сн. 3 "В свободното си време тя пише стихове за самотния си живот в северозападните равнини на Австралия." - сн. 5 ................................................................ Дневник, отворете една карта преди да пишете глупости. Щом фермата е на 700 км. северозападно от Сидни, то тя е в Югоизточна Австралия, но в Северозападната част на щата Нов Южен Уелс. Знаете ли на колко хиляди километра от фермата са "северозападните равнини на Австралия"?
Всеки ден с лека завист гледам подобни истории по ТВ. Със завист, защото соца ни лиши от това чувство за частна собственост. Днес гледах един материал точно от Австралия за човек, който се грижи за езера, където отглежда риба и особен вид речни омари. Наследство от прадядо му, който напуснал на младини Ирландия, но не тъпата. Друга история разказва за такова бойно бабе, което владее част от пустинята край Ел Ей. Дядо и я купил от индианците. Женицата пуска сред камънака и жегата ловци на гърмящи змии за месото, кожата и отровата. Бизнес, организиран от дедите и и работи и до днес. Тя стои на сянка, цока разхладително и получава от арендаторите %.
Тежка работа. То затова и в България не са много хората, дето искат да се занимават със земеделие. Особено пък младите. Трябва да ти идва отвътре, но комунизма уби това чувство у земеделците, направи ги заводски работници.
Тежка работа. То затова и в България не са много хората, дето искат да се занимават със земеделие. Особено пък младите. Трябва да ти идва отвътре, но комунизма уби това чувство у земеделците, направи ги заводски работници.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
telqk
Рейтинг: 1408 РазстроеноТака е, там хората работят, а тук "усвояваме" еврофондове! Видим резултат.
Whisper
Рейтинг: 426 НеутралноМоите уважения към жената, но е важно да се отбележи, че има много български пенсионери, които също живеят сами по селата и работят всеки ден от живота си, без никой да ги снима и да прави истории от тях.
"Ако протегнеш ръце към звездите няма да останеш с шепа кал."Nina Kercheva
Рейтинг: 512 НеутралноЩастлива е защото си обича заниманието, нещастна е защото е сама ! Самотата ,особено при възрастните хора е с особена тежест.
CINZANO - оправете си сайта!
Рейтинг: 1341 Любопитно"Фермата на австралийката се намира на 700 км северозападно от Сидни." - сн. 3
Мома, връщай 12 и 12А!"В свободното си време тя пише стихове за самотния си живот в северозападните равнини на Австралия." - сн. 5
................................................................
Дневник, отворете една карта преди да пишете глупости. Щом фермата е на 700 км. северозападно от Сидни, то тя е в Югоизточна Австралия, но в Северозападната част на щата Нов Южен Уелс. Знаете ли на колко хиляди километра от фермата са "северозападните равнини на Австралия"?
KaV
Рейтинг: 332 НеутралноЕжедневието й явно е доста запълнено и няма време да мисли за самота и да скучае
Ослик, суслик, паукан
Рейтинг: 451 НеутралноДори и с новия редизайн картинките са малки.
I had a dream, Joepenetrating
Рейтинг: 5433 НеутралноТежък ежечасен труд, но снимка 20 наистина е поезията, когато си почива :)
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbertvaltoro
Рейтинг: 903 НеутралноОпасна бабичка !!!
Royal Ranger
Рейтинг: 547 РазстроеноСнимките многократно умножават усещането за безвремие - жената, пикапа, изгорената от суша земя ... и така няколко пъти.
http://rodenivbg.comКолко тъжно е, че на площ от 2400 хектара (4 х 6 километра) няма какво друго да се снима и покаже.
man_un
Рейтинг: 561 НеутралноВсеки ден с лека завист гледам подобни истории по ТВ. Със завист, защото соца ни лиши от това чувство за частна собственост. Днес гледах един материал точно от Австралия за човек, който се грижи за езера, където отглежда риба и особен вид речни омари. Наследство от прадядо му, който напуснал на младини Ирландия, но не тъпата. Друга история разказва за такова бойно бабе, което владее част от пустинята край Ел Ей. Дядо и я купил от индианците. Женицата пуска сред камънака и жегата ловци на гърмящи змии за месото, кожата и отровата. Бизнес, организиран от дедите и и работи и до днес. Тя стои на сянка, цока разхладително и получава от арендаторите %.
Роси
Рейтинг: 7760 НеутралноТежка работа. То затова и в България не са много хората, дето искат да се занимават със земеделие. Особено пък младите. Трябва да ти идва отвътре, но комунизма уби това чувство у земеделците, направи ги заводски работници.
Peni Nikol
Рейтинг: 6847 НеутралноНа 78 години, сигурно не носи със себе си една шепа лекарства за деня. Благородно й завиждам.
betona
Рейтинг: 490 Неутралнобраво мацка браво!!!
До коментар [#3] от "Nina Kercheva":
ти как разбра, че е нештасна? тя ли ти сподели или ....?
Петър Николов
Рейтинг: 647 НеутралноКакто виждаш и във Австралия е нещо подобно. Щом синът и го няма също...