Фотогалерия: Замъкът Шийон

Днешната форма на замъка е резултат от строежа и промените, осъществявани през няколко века. Малкият скалист остров, на който той се издига, е както естествена защита, така и стратегическо местоположение за контролиране на движението между Северна и Южна Европа.

Историята на замъка е белязана от три важни периода: (1) Савойската епоха (от ХІІ век до 1536 г.), (2) Бернската епоха (от 1536 до 1798 г.) и (3) епохата на Во (от 1798 г. до днес).

Разкопките, провеждани от края на ХІХ в., и особено тези на археолога на кантона Албер Наеф (1862–1936) показват, че мястото на замъка Шийон е обитавано от времето на Бронзовата епоха. Най-старото споменаване на замъка датира от 1150 г. От него се разбира, че Савойската фамилия вече контролира крепостта, а следователно и пътя по брега на Женевското езеро.

От ХІІІ век насам замъкът е разширяван и при Петер II Савойски става лятна резиденция на графовете. През ХІІІ век Савойците разширяват териториалните си завоевания във Во и накрая тяхната доминация се простира приблизително върху две трети от територията, изграждаща днешната френскоговореща Швейцария.

Графовете не живеят в Шийон през цялата година, тъй като постоянно се местят, за да управляват и да бъдат близо до своите поданици. Въпреки това през всички сезони в Шийон живее управител, който се грижи за собствеността.

Постепенно замъкът Шийон изпада от вниманието на Савойския двор, тъй като други замъци спечелват тяхното внимание. От 1536 г. обаче бернците връщат форта към живот, когато завладяват Во. Победата им е пълна, когато завладяват и замъка Шийон през 1536 г. В продължение на повече от 260 години замъкът запазва ролята си на крепост, арсенал и затвор.

След 3-седмична обсада бернците най-накрая влизат в крепостта на 29 март 1536 г. Жителите на Берн разделят Во на 12 района и Шийон става административен център на района Веве.

При управлението на Савойските графове замъкът е разделен на две части: едната за управителя, а другата за графовете, когато са в Шийон. Това разделение вече не върши работа и бернците преобразуват цялото пространство на замъка.

По отношение на отбранителните аспекти крепостта е адаптирана за новите за онова време огнестрелни оръжия.

През 1733 г. управителите напускат замъка, който е станал вече твърде изолиран и неудобен, и се местят в по-модерна резиденция във Веве. През 1798 г. по време на революцията във Во бернците изоставят замъка, който става собственост на кантона Во при основаването му през 1803 г.

Патриотите от Веве и Монтрьо окупират крепостта през януари 1798 г. Замъкът става национална собственост по време на тази революция и от основаването на кантона Во през 1803 г. до днес е кантонална собственост.

Този стар комплекс първо е използван за съхраняване на оръжия и амуниции, а също и за кантонален затвор. Така първите посетители на замъка се оказват затворници.

Средновековната крепост привлича романтиците. По време на посещението си през 1816 г. британският поет Байрон открива вдъхновение в историята на затворника от Шийон Франсоа Бонивар, за да напише поемата "Затворникът от Шийон", която прави замъка известен. Вдясно на снимката е дървеният стълб, на който е бил окован Бонивар.

Много други поети, писатели и художници за очаровани от Шийон и пейзажа, над който той властва. В края на ХІХ век археологът на кантона Албер Наеф е определен за ръководител на възстановяването на замъка. Възстановителните кампании продължават и днес.

Архитектурата на подземните стаи напомня на големите готически катедрали от ХІІІ век. Този склад за оръжия и амуниции е превърнат в затвор около 1290 г. Тук е затворен Бонивар (героят от поемата на лорд Байрон) в продължение на 6 години.

Замъкът има четири двора; те започват от най-долния, който трябва да е бил и най-натовареният, за да се стигне до двора на управителя на замъка, двора на честта, запазен за графовете, а по-късно херцозите от Савойската фамилия, и тяхната свита, чиито апартаменти са разположени около него, и накрая – двора на укрепената стена.

Първият двор е бил за обслужващите замъка и първоначално не е бил толкова голям. Днешната му форма е следствие от земетресение през 1584 г. Проходът между първия и втория двор е бил много по-тесен, но е разширен през 1836 г., за да могат да минават оръдията. Кулата в центъра на крепостта е от ХІ век и е най-старата сграда, която се вижда днес в Шийон.

Четвъртият двор, известен като двора на крепостната стена, е проектиран изцяло със защитни функции и с цел контрол на стария път: дебели стени, тесни отвори (вратички и амбразури) и отбранителна архитектура.

В замъка има три големи зали, чиито прозорци разкриват прекрасни гледки към Женевското езеро. Савойското семейство организира разкошни банкети в тях, а след това бернците ги използват за раздаване на правосъдие. Едната от тези зали е Aula Magna, която е банкетната зала през ХІІІ век. В периода на бернското господство тя става мелница, а от 1839 г. получава името "Зала на справедливостта".

Втората е Залата за хранене на управителя на замъка. Тук, както и при повечето от стените на замъка, декорите е създадени с темпера от края на ХІІІ век. Дъбовите колони са оригинални и датират от ХІІІ век. Таванът и коминът са от ХV в. Тъй като се е използвала като част от жилище, залата има големи прозорци от ХІІІ в. При бернците е разделена на две: една част е използвана като кухня, а другата – като дневна.

Третата е Domus Clericorum (обителта на чиновниците) и през ХІІІ в. тук е администрацията на управлението на замъка. Тази сграда или се е срутила, или е била разрушена през ХVІ в. Чиновническата стая на приземния етаж е възстановена в началото на ХХ в. Между 1947 и 1948 г. рисунките по стените са реставрирани въз основа на останки от украсата от ХІІІ в.

Удобната спалня с деликатни декорации има голямо легло с балдахин, отопление, частна тоалетна и дори течаща вода. Още през средновековието тази стая се използва като спалня. Бернската украса – нарисувани на бял фон растения, плодове и животни – датира от началото на ХVІІ век.

Camera Domini (господарската спалня) очевидно е била запазена за Савойския херцог. Стаята е оформена през ХІІІ век по времето на Петер II Савойски и след това напълно е обновена през ХІV в. Стенописите датират от този период и останките от тях разкриват животни сред пищна зеленина. Спираловидно стълбище, построено около 1336 г., е позволявало на господаря на замъка да се изкачва на бастионите или да слиза в частния си параклис.

Camera Nova с големите си прозорци, гледащи към езерото, има великолепен орехов гардероб, направен през 1590 г., и керамична печка, датираща от 1620 г., с герба на град Лютри. Стаята е запазена за Савойците от края на ХІV в. и се е наричала Camera Nova Juxta Magnum Pelium (новата стая до голямата печка). След това получава името Стая на комитета, тъй като през 30-те години на ХХ век тук се събира комитет на "Асоциацията за възстановяване на Шийон", основана през 1887 г.

Страната на замъка откъм езерото е разкошна средновековна резиденция, осигуряваща всички луксове на Савойския двор. Страната откъм планината обаче е истинска крепост с наблюдателни кули, проходи за обиколките на караула, двойни укрепления, ров и кули – всичко необходимо, за да се възпре всяка атака.

В тази стая, посветена на Петер II Савойски (1203–1268), днес е показана династичната власт на семейството и Савойската държава. Изложените експонати разкриват значението на "Малкия Карл Велики" в Европа от ХІІІ век и експанзията на земите на Савойците в течение на времето.

Това е била стаята за гости през Савойския период. Долната част на стените е боядисана в сиво на бял фон (1587), а отгоре са запазени останки от украсата от ХІІІ в.