Фотогалерия: Сватбеният фестивал "Галичник"

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на mesambria
    mesambria
    Рейтинг: 1184 Неутрално

    Чувствам че е много яко!

  2. 2 Профил на svet23
    svet23
    Рейтинг: 476 Неутрално

    Tova e taka narechenata Miashka svatba. (kirilizaciata ne raboti)

  3. 3 Профил на Дневник  пропагандна газета
    Дневник пропагандна газета
    Рейтинг: 290 Неутрално

    Преди сто години информацията за Галичник е гласяла "Галичник, население 5000 души, горещи български патриоти"

  4. 4 Профил на Gai-jin
    Gai-jin
    Рейтинг: 555 Неутрално

    Всичко добре, веселят се хората поддържат традициите, макар и доста излъскани за туристи.
    Само авторът как реши, че мъжете са облечени с тъмни ЯКЕТА!!!
    Толкова ли не можа да се сети за думата дреха, още по-добре: кафява или черна дреха до кръста, с къси ръкави .

  5. 5 Профил на the_thraex
    the_thraex
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Само тези зурли като креснат ми идват в повече

  6. 6 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3013 Неутрално

    Интересно е името на селото. Съществува област, обхващаща Зап. Украйна и Изт. Полша, която от края на 18-и до началото на 20-и век се е наричала Галичина /Галиция/, подчинена на австрийския император.
    "Разходката" до гробищата ми е странна за такъв празничен ден.

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, Д-р
  7. 7 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1236 Неутрално

    Само тези зурли като креснат ми идват в повече
    —цитат от коментар 5 на the_thraex

    Зурната е древен тракийски музикален инструмент, изобразен на колоната на Траян в Рим, описващ завладяването на нашите земи от римляните, също така е изобразена и в стенописите на Казанлъшката гробница.
    Зурната не е нито турски, нито гръцки инструмент - несъмнено български е. Под неговите звуци са извършени чудеса на юначеството, но и е придружавал ритуалите - тъжни и радостни, на нашите предци.
    В компанията на грамадния тъпан "даул" се получава ето този величествен танец от Лазарополе до Галичник - земята на "мияците".
    "Тешкото оро": https://www.youtube.com/watch?v=ragk954brjc

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  8. 8 Профил на marianapopska
    marianapopska
    Рейтинг: 218 Неутрално

    Ето това е сватба, която си струва да се организира

  9. 9 Профил на zidar
    zidar
    Рейтинг: 269 Неутрално

    Даааа, прелестна природа, хубави хора. Българи!

  10. 10 Профил на motochristo
    motochristo
    Рейтинг: 938 Неутрално

    До коментар [#9] от "zidar":

    Предозиране с българите. Оставете хората намира.

    Гласуваш за прасе - получаваш кочина.
  11. 11 Профил на forza
    forza
    Рейтинг: 679 Неутрално

    Прекрасен край, в който едно до друго са македонските християнски села, македонски мюсюлмански /тамошните помаци - т.нар. торбеши, като колегата по-горе/, албанци, че дори и едно турско даже.

    И, разбира се, прекрасният Бигорски манастир "Св. Йоан Предтеча"!

    Чудесно място за туризъм за 3-4 дни.
    И винаги има за какво да се върнеш!

  12. 12 Профил на forza
    forza
    Рейтинг: 679 Неутрално

    P.S.
    Точно мияшките села, сред които е и Галичник, е и домът на Дебърската иконописна и резбарска школа - Галичник, Лазарополе, Гари, Тресонче, всички разположени сред сурови, но и много красиви планини.

  13. 13 Профил на zidar
    zidar
    Рейтинг: 269 Неутрално

    До коментар [#10] от "motochristo":

    Кой си ти, че да казваш дали е предозиране? По-голям ли си от фактите? - Не.
    Затова - по-кротко с наклоните.
    (и - пише се "на мира", отделно.)

  14. 14 Профил на zidar
    zidar
    Рейтинг: 269 Неутрално

    мотохристо - ето за да се поограмотиш: На 10.11.1844 г. в Солун тринайсетгодишният ученик Кузман (Козма) от Галичник предава една своя тетрадка с миячки народни песни на изтъкнатия руски филолог-славист Виктор Григорович, която Григорович по-късно предоставя на видния хърватски и словенски книжовник Станко Враз. През 1847 г. Враз публикува петнайсет от песните записани от Кузман (Козма) в два броя на своето списание "Kolo", под името "Narodne pesme bugarske".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK